2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5759 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2007 16:22
Като цяло усещам времето болезнено... С някои изключения... когато изпадам в нещо като безвремие... с помощта на музика, алкохол... и любовта, която изпитвам...
Никога не съм живяла точно в настоящето. Не съм от хората тип "Carpe diem" -тоест от хората с девиз "Живей за мига"...
Макар че не мога да не призная че те успяват (в повечето случаи) да извлекат повече от живота, живеейки на по-бързи обороти, по-динамично...
Аз пък (не знам защо, някак напук на изтичащото така бързо време и на промените) обичам да задържам времето...изкуствено... да го забавям някакси... да отлагам (това ми е най-лошия навик!), да отлагам всичко... сякаш ако го отложа няма да умра... защото винаги имам недовършени неща тук... Всъщност дори и нищо да не отлага човек, винаги ще има още и още недовършени неща... Така че в случая греша, като действам така (или по-точно бездействам), но така е устроено моето същество... какво да правя?!...
Винаги ме е вълнувало много миналото... не в смисъла на историята, на историческото минало... а просто на миналото- света на носталгията, на отминалите неща (които може да се върнат някой ден... ако много ти липсват...), на спомените... Да, на спомените. Обичам ги. Дори и да са болезнени... Носят ми неповторима емоция, неописуема атмосфера... понякога. Като музиката... която ме отнася някъде другаде... На друго място, в друго време, както се казва...
Мисля много и за бъдещето (горе-долу колкото за миналото, и за настоящето не остава много място ;)- тревожа се, страхувам се от него най-често... Понякога се страхувам от всичко (ама че уплашена душа съм!) Мисля го много... Кое как ще стане... как ще го бъде... как ще се подредят нещата... Как е най-добре... В общи линии от това има малко смисъл. По-малко дори отколкото да си спомняш... да се връщаш назад във времето, и да потъваш в онзи свят... който вече е някъде далече...
Дори понякога се чувствам сякаш ослепявам от прекалено взиране да видя какво е било твърде назад във миналото, и какво ще бъде твърде далече напред в бъдещето... Но не бих се отказала от това, мисля че дава нещо много ценно на човека... който се опитва да види... Да прозре.
Защото миналото и бъдещето, вглеждането далеч напред и далеч назад дават на ума и сърцето (на съзерцаващия ги, на опитващия се да "прозре" перспективи, хоризонти... Далечни и широки. Красиви... Докато мига е така малък, така сляп... за хоризонтите... (ама че поетично го написах само ;)
Така е устроено моето същество. Рядко успявам да се концентрирам в настоящето. Но пък не мога да се оплача че имам малко прекрасно изживяни моменти.... Пълноценни...
Просто никога не спирам паралелно с настоящия миг, да мисля и за миналото и бъдещето... Да анализирам, да си правя изводи, да си правя планове... или да се раждат в мене мечти... Мисля, че всеки човек на изкуството живее много и в миналото и в бъдещето... повече отколкото в мимолетния, отлитащ миг... Стопяващ се като снежинка в дланите ти, щом го докоснеш...
Мисля, че ако човек ако ги усеща и схваща като едно цяло миналото, настоящето и бъдещето (както ги схващам аз- като едно неделимо взаимосвързано цяло...) може да научи повече за (и от) живота...
Защото иначе си сляп. В отделния миг... Той не говори нищо... Твърде е кратък за да може това...
Но течението на времето, ... Вечността- тя говори... Говори много. И то напевно, успокояващо... И те избавя, щом чуеш спокойствието й, от забързаното "ловене на деня" и на мига... Така уморително понякога!...
А и какво в крайна сметка представлява Мига?... Нищо. Всичко?... Може би...
Но аз не изповядвам вяра в Мига....
Аз вярвам във Вечността....
Вярвам, че и миналото, и настоящето и бъдещето имат значение за това КОИ ВСЪЩНОСТ СМЕ, откъде идваме и къде отиваме, и че са абсолютно взаимосвързани и се обуславят едно друго.
Няма бъдеще без минало, няма минало без бъдеще, няма настояще без минало или бъдеще... въобще... Едно неделимо цяло са! Затова трябва да обръщаме според мен подобаващо внимание и на трите, и да се вглеждаме в тях... Необходимо е.
Пък била тя и съставена от отделни мигове...
(Мигове, но Вечни....
По спиралата на времето...)
АЗ ВИНАГИ СЕ СТРЕМЯ КЪМ ОНОВА, КОЕТО Е ОТВЪД...
"...And today is only yesterday"s tomorrow..."
Няма нищо по-вярно от това, не мислите ли?...
http://youtube.com/watch?v=jHDKd7gOqWE
напоследък повече ми се отдава да забелязвам настоящето, и е по-добре от преди..ама не смятам и да задълбвам :)
поздрави от венерчето :)
Радвам се, че ти е допаднал поста ми и че си разпознала в него част от себе си... :-)
Е, и аз го забелязвам настоящето от време на време, налага се просто, но обичам и да му бягам... ;)))
Поздрави и от мен- с песен на Депеш специално ;) Слушам ги в момента... и се отнасям в безвремие отново....
:)*
11.06.2007 16:23
И според мен безвремието тук, в този "бързотечен" свят, е най-възвишеното нещо... В което човек може да осъзнае много важни неща... Които в мига просто изпуска...
Но разбира се и мига си има чар... Когато е красив миг... Когато се случва нещо красиво... Тогава е миг-безвремие :)*
Благодаря за поста, успешна седмица от мен и се чувствай поздравена с Dream On на Aerosmith :)
Недей да съжаляваш- човек се учи и се усъвършенства с времето, оглажда дефектите... И при теб ще бъде така- вярвам :)
Аз лично се научих вече да не мисля "за стоте начина, по които да го задържа или как това и това действие ще се отрази на някой от десетките аспекти, от които оглеждам проблемите и моментите и емоциите дори."... Но преди бях точно така. Сега вече не ми тежи моята отнесеност отвъд настоящето... Напротив- окрилява ме! (дано ме разбираш...)
И горя, горя... Човек гори когато вярва... Когато обича. Времената нямат значение....
Тенкс за поздрава- прекрасна песен! Много любима...
Успешна седмица и на теб!
:-* {}
Да "познаваш" миналото си означава да не се страхуваш от себе си.
Да "познаваш" бъдещето е да знаеш своите възможности, стремежи и копнежи.
А настоящето ? Че това си точно ти !
:). Дерзай - да можеш да се изживееш! Дерзай - за миг бевремие в което да се видиш в огледалото :).
Изживявам се аз... Кога по-успешно, кога- не толкова ;)))
И, да- виждам се в огледалото... на времето.
И съм спокойна с това, което знам (вече), че съм...
Което знам, че сме........
Поздрави :-*
Понякога съм толкова невеж
Че иде ми от нищо да се смея
И като хлапе да тръгна подир някой свой копнеж.
Не лошо място е света
Но не за всеки е създаден
Защото не прилича на мечта
И няма нищо общо с рухналата ми реалност
А нищо лошо няма във деня
Открил че изгрева довежда слънцето
И нищо тъжно няма във това
При залез да потърсиш нереалното.
Тъжно е ако го потърсиш сам
Без надежда за мечтата сбъдната.
никога не оставай сама
ще избегнеш зла беда
Дано не си сам и ти!...
Зная какво е... Зла беда наистина :(
Хайде, усмивка имаш от мен, дано те зарази поне за малко :)*
от твоята усмивка блага
по-лека ще ми е нощта
от твоята награда
усмивка ще ти подаря и аз
дано сърцето ти не страда
дано летиш наяве и насън в захлас
дано с криле останеш - птица млада
и радваш моята душа,
на думите във плен
ще остане тя...
Докато не поникнат й (ангелски) крила!...
Благодаря ти! :*
Всичко най-най-добро ти желая!.................
Радвам се, че има хора които мислят и желаят да живеят така и благодарение на Интернет имам възможност да виждам колко сме много ние. Ние които гледаме не като масата хора, ние които сме незнам...може би нестандартни? А може би не, може би няма стандарт, може би всички сме стандартни посвоему.
Знаеш ли всеки има моменти в които се замисля за хиляди неща, според мен човек трябва да прави това което му идва отвътре, като същевременно се научи да прави неща които са задължителни за един индивид, неща които да му станат с времето идващи отвътре, като това ще го кара да се чувства супер и да е това което е, а не да се стреми към някакви рамки наложени от някакви хора, имащи някакви цели.
Много писах, но основното е че много се радвам на есето ти. :)
Поздрав от мен с: Depeche Mode - Strangelove
Значи мислим/ усещаме сходно... Да, и аз се учудвам понякога колко сме много... сродните души, така да се каже... А в Интернет се откриваме дори по-лесно сякаш... Може би заради силата на словото... :))
Както и да е.
Страшно много ти благодаря за поздрава- невероятна песен, като висчик на Депеш (поне за запален фен като мене ;)))
П.С. Отбивай се пак :*
И аз като тяб смятам, че сме доста хората които имаме подобни интереси, но точно тия ни интереси са доста трудно намираеми в нормалния живот. Все пак малко е трудно така да се изказвам аз, ти или които и да било пред непознати. Представящ ли си да стоиш на улицата и да говориш подобни неща. :)
Затова евала на Интернета, че го има.
Надявам се да ни помага все повече и повече.
Хайде още един поздрав от мен, също голям фен на Депещ:
Depeche Mode - Higher love
...затваряш очи и политаш през времето и пространството.... :))))
Както и да е, ще има време усещам да си пишем, но нека ту пусна като поздрав тази песен:
Depeche Mode - Higher love
Разкошна песен, мелодия, текст... послание :)
П.С. Вярно на улицата не върви човек да споделя такива работи (пред непознати хора), но в Нета всичко е възможно... Всъщност както и на улицата ;-)))))
И щом си нов- добре дошъл в блога! Дано ти хареса тук...
П.П.С. Ще те блога ми ;) Просто се наложи неотдавна да сложа модерация на коментарите, и те се появяват когато ги "пусна", а не веднага щом го напишеш (както е, ако няма модерация). Както и да е, ще свикнеш с подобни работи ;)
Не бой се, пращай ми го веднъж, аз ще го получа и ще го пусна после ;-)))
Depeche Mode - Leave In Silence
п.п. Не съм много по компютърно-буквалното изказване на развинтената ми фантазия и разкриване на интелигентността ми, но както виждаш мога да поздравявам доста. :)
Не бой се, ще свикнеш с всичко... просто трябва време... (пак до него опряхме! то като с "яйцето и кокошката"- отърване няма ;))) Нито окончателни отговори...
Поздрави и приятна понеделник-вечер :)
Поздрави!
И аз имам вроден навик да живея в миналото, но когато настоящето ми е добро (както в момента, слава Богу) успявам и на него да обърна подобаващо внимание, и да го изживея пълноценно :-)
Иначе бъдещето си остава най-голямата загадка... Terra incognita...
Както и да е. Много още може да се говори и споделя по темата, но да речем че сме се разбрали и сме казали някои основни неща... ;)
Поздрави и всичко най-хубаво, fester! :-*
Трогна ме...
Няма да се променям! За нищо на света... ;)
А ти си винаги добре дошла в моя блог, щом ти е приятно! :) Симпатията е взаимна, както се казва :)*
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...