Понякога тревогата взима превес в мен...

Вътрешната тревога... Напрежението...

Притеснявам се отново за вечното "утре"...
Дали няма да остана скоро пак без работа.
Договора ми тук, където работя в момента, е временен, изтича след месец точно...
А после? Какво ще стане, се чудя...
Още нямам отговор дали ще ме оставят тук на работа, за още някое време... Или ще трябва да си търся нова...
Или ще остана пак без работа известно време?...
Тревожа се за това.

Умея да правя много неща. И то добре, мисля. 
Освен това се уча бързо... Всичко мога да науча. Почти...

Но ми е трудно с практическото приложение... На онова, което мога и знам... На знанията и уменията... ми...

Да, зная, само на 25 съм още... Но има хора, които изиграват картите си по-добре от други...

От коя категория ще бъда? Още не е окончателно решено.
Тревожа се...

Освен това нямам финансова стабилност и независимост. Като повечето хора...

Притеснено ми е...

Още нямам дете... А тогава?... Би ми било още по-притеснено сигурно.

Няма сигурност. 

(айде пак започнах с депресивните мисли... ;)

Какво да се прави... Такъв е живота. Борба... 
Всеки ден. Ден след ден... И няма нищо сигурно... под Слънцето... (това няма да се уморя да го повтарям)

Е, все ще се справя някак.... предполагам. С мъглявото "утре"...

----------
Но ако има нещо, което наистина ме притеснява то това е убиването на време...
Не искам да го правя... (повече)
Никога не съм искала...
Не- понякога.... Защото то е красиво понякога.
Но не и когато го "практикуваш" постоянно...

Убиване на време...

"Страх ме е... от себе си...
Когато нямам сили да летя..." (М.Воев)....