голяма работа блог не блог.... и споко , дет' се вика ;)
Слънцето винаги изгрява, а понякога дори е изгряло... Само трябва някой да ти го покаже :) Радвай се на дена... наслади му се :) излез... И няма да се побъркаш :) нито да сбъркаш :) Слънчев ден!
ПП - днес бях на планинаааааааа :)))))))))))))))))))
и съм много, много добре

Ще изгрее слънце.
;)))

Диалогът звучи забавно и приятно :)

ми звучиш все по-човешки... Candysays???

туй ще да е само ПМС :/
потрай малко :))

може би просто трябва да се разходиш в квартала си,със слушалки в ушите,Мартин в душата и фотоапарат в ръката...твоята разходка по твоите места и след това вкъщи...in your room!какво по-прекасно :)
прегръщам те! :)

Хей, не се връзвай на глупостите на хората.
Те скоро ще осъзнаят, че се държат по детски злобно и арогантно, при все, че точно детското в теб ги дразни. Ти си ценен човек.

За разбирането и моралната подкрепа... :)

@ fenix- радвам се, че се чувстваш добре и си си отпочинала на планина- това е чудесно! :))) Бъди все така! Благодаря ти за всичко :-*

@ мила Розичке, зная... че ще изгрее... ама после пак ще залезе... ;) и така... до края на света... Илюзии нямам... Макар да съм идеалист по сърце и душа ;-)
А диалога... сигурно така ти е прозвучал, но на мен ми навява дълбока тъга... Сигурно защото зная точния контекст, защото съм гледала филма... А той не беше весел... Беше тъжен... и много човешки...
Поздрави и на теб, миличка :-** {}

@ almostanonymos, приятелко... :) Радвам се да те видя тук отново... радвам се, че все още навестяваш блога ми от време на време :) Много ме развесели с този коментар... Само се чудя да се смея ли или да плача.....
Винаги съм звучала така, струва ми се... Но може пък и да съм си го държала в себе си този глас- само вътрешен да е бил... Е, рано или късно всичко (истинско) излиза наяве...
:)* Много усмивки за теб и сърдечни поздрави....

@ скъпа pill, донякъде си права навярно... Но е по-скоро СМС в случая... ;(
Обичам те, да знаеш...
Винаги разбираш....
:-*

@ Весенце, и аз те прегръщам и ти благодаря от сърце за всичко! За обичта ти към мен... :)* {}
Но да ти кажа понякога не е толкова лесно... А и my room е още един повод за депресия... Но това е друга тема... Дълга история... Сигурно ще споделя и за това някой път в отделен пост... In my room... Но си я обичам, това е така... До болка...

@ Мила сънуваща звезди приятелко (мисля, че вече мога да те нарека така :), явно си чела разни неща... за мен... Както и да е. По този повод вече спрях да се ядосвам... Ще мине и това... Дори ми се извиниха (да не повярваш!)
Колкото до детското в мен... Явно е останало у мене доста... Не зная. Наистина ми е трудно да преценя понякога...
Но ти благодаря много за хубавите думи!... Трогната съм... Радвам се, че си ме усетила като ценен човек... Много пъти съм го чувала това за себе си, така че едва ли грешиш... ;))

Поздрави на всички ви с най-добри чувства и пожелания!.... :-*
Прегръщам ви..............

не се вини за бурята в душата
и зная как боли
когато ти растат крилата
в такова мътно и тревожно време
зная как сърцето на човек е бреме
обаче виж
това е треската преди да полетиш
това е сухото око преди сълзата
да падне леко и да облекчи
и смях да озари лицето
в теб да се покаже пак детето
потърпи
ще мине вярвай ми
и слънцето което днес не свети
за тебе пак ще заблести
:-)

Svetlane!... Как успяваш винаги така добре да (ме) разбереш?!... Явно сме сродни... души...
Прекрасни са нещата, които винаги ми пишеш... Благодаря ти! От сърце... от сърцето, дето е бреме...;)

П.С. Трогваш ме! Достигаш до съкровеното... :-*

Защо отново?!

просто е- защото е отново ;)

А аз се надявам след всичките тези коментари вече да си се почувствала по-добре! Много усмивки от мен, дано прогонят нервното у теб. Ако вече не е прогонено... И най-малкото на блога си трябва да спестяваш подобни настроения. Тук е мястото за всичко ;)))
Поздрави!!!

Да, тук е мястото за всичко! ;)
Май още си стои в мен "нервното", но нищо... така като ми е неспокойно мога пък да направя повече неща, нали така? Всяко зло за добро! :)))

Поздрави сърдечни и на теб! :-*