***
***
Предстоят ми промени... Няколко.
Има такива периоди в живота на човек...
По принцип се боя от промените, чувствам се неспокойно, носталгично... Депресирам се малко или много от тях, дори и да са за добро.

Но този път ще се стегна.
Ще се опитам да не се страхувам...
Не, вече не се страхувам :)

Днес е последният ми ден в Министерството.
Просто договора ми изтече тук.
Нито напускам, нито ме уволняват, просто приключвам с тази работа, и си търся нова. :)
И ще намеря, зная...
Преди това ще си почина.

В нов дом на всичкото отгоре.
Защото утре пък се местя.
В същия град си оставам, но в ново жилище отивам.
Без да губя старото, за щастие...
Защото много го обичам!

И така...
Ще опознавам нов апартамент, нов дом... С нови гледки от прозорците и терасата...
С ново всичко...
Но това е хубаво.
Промяна за добро...

Ще се грижа както и досега...
Обичам майка ми много... 
И ...семейството ми въобще, колкото и да сме ... самостоятелни единици всички в него...
Такива сме си просто.

На 25 напускам "семейното огнище". Време е...
Някои го правят и много по-рано.
Други -никога.
Мисля, че това не е добре... (да не се отделиш от родителите си... колкото и да е болезнена раздялата за всички...)

----
Та- нов дом имам. Ключовете са в мен вече, утре се нанасяме.

Нов дом!
Още един към който да се привържа...

С прекрасен изглед към Витоша...
Ще си я гледам привечер с чаша вино в ръка на терасата... :)
Красиво ще бъде.
Дом, обитаван от любов...
Любов...

Носталгия...

Раздели...

Такъв е живота.

Трябва да се справя някак.
Ще се справя, зная...

...Любов...

:)