~
~~~
Освен момчето, с което съм- сега и ... завинаги, има още едно момче, което също обичам много... - от онези, с които ме свързват реални спомени и интимна близост..
Обичам изключително дълбоко и двамата, по различен начин... 
С единия просто не сме един за друг.. Не ни е писано. И връзката ни бе много, много болезнена за мен... Но въпреки всичко, усещам и зная, че ни свързва нещо адски дълбоко, нещо истинско... Нещо, което не мога да назова и да облека в думи. Но го има. И той го усеща също като мен..

Въпреки че днес, като му се обадих (рядко се чуваме вече, много рядко, но все пак... не се забравяме), той ми каза, като чу гласа ми:

- Здрасти, слънце. Какво става с теб? Бях забравил, че те има...

Да, така ми каза. Не му се сърдя.. Такъв е живота- хората, дори и да са си били много- истински и дълбоко- близки и свързани от спомени и още нещо- дори и те се загубват един друг, отдалечават се, разделят се... Времето и пространството така лесно ни делят.. И самия живот.. И оставаш само с един- двама до края... Най-най близките...
Но въпреки това, сигурна съм, не се забравят хората...

Сигурна съм, че никога няма да ме забрави...
Нито аз ще забравя някога него...
Макар да имам щастлива връзка, взаимна любов с друг човек... 
Едното не пречи на другото.
Настоящето не пречи на спомена, на миналото...
Особено на хора като мен, които помнят много, много дълго... сякаш вечно... И които обичат да изпитват носталгия...

Не, няма да се забравим.

Никога.

Защото някъде там, има нещо, което ни свързва...

Истински и завинаги.

Свързва душите ни...

Въпреки времето и пространството.

Въпреки живота.. И дори смъртта...

Нещо, което не мога да назова.

Но го има.