Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2007 18:44 - Memory..
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5517 Коментари: 28 Гласове:
0

Последна промяна: 04.10.2007 21:04


~
~~~
Освен момчето, с което съм- сега и ... завинаги, има още едно момче, което също обичам много... - от онези, с които ме свързват реални спомени и интимна близост..
Обичам изключително дълбоко и двамата, по различен начин... 
С единия просто не сме един за друг.. Не ни е писано. И връзката ни бе много, много болезнена за мен... Но въпреки всичко, усещам и зная, че ни свързва нещо адски дълбоко, нещо истинско... Нещо, което не мога да назова и да облека в думи. Но го има. И той го усеща също като мен..

Въпреки че днес, като му се обадих (рядко се чуваме вече, много рядко, но все пак... не се забравяме), той ми каза, като чу гласа ми:

- Здрасти, слънце. Какво става с теб? Бях забравил, че те има...

Да, така ми каза. Не му се сърдя.. Такъв е живота- хората, дори и да са си били много- истински и дълбоко- близки и свързани от спомени и още нещо- дори и те се загубват един друг, отдалечават се, разделят се... Времето и пространството така лесно ни делят.. И самия живот.. И оставаш само с един- двама до края... Най-най близките...
Но въпреки това, сигурна съм, не се забравят хората...

Сигурна съм, че никога няма да ме забрави...
Нито аз ще забравя някога него...
Макар да имам щастлива връзка, взаимна любов с друг човек... 
Едното не пречи на другото.
Настоящето не пречи на спомена, на миналото...
Особено на хора като мен, които помнят много, много дълго... сякаш вечно... И които обичат да изпитват носталгия...

Не, няма да се забравим.

Никога.

Защото някъде там, има нещо, което ни свързва...

Истински и завинаги.

Свързва душите ни...

Въпреки времето и пространството.

Въпреки живота.. И дори смъртта...

Нещо, което не мога да назова.

Но го има.

image



Тагове:   memory,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anabel4o - И аз знам, че няма да се забравите. ...
05.10.2007 02:21
И аз знам, че няма да се забравите.
Много хубаво пишеш. :)
цитирай
2. candysays - :)
05.10.2007 07:44
Благодаря ти, Anabel4o :)*
цитирай
3. viovioi - канди, не му се обаждай повече...
05.10.2007 13:51
колкото и да ти се иска да го чуеш. Това " забравих че те има" на мен ми прозвуча грубо. Защото забравата е по лоша и от омразата. Забравата е зеленикавия плесен , който покрива старото злато и го загрозява.

пс.Отговори ми на онзи въпрос в лс!!
цитирай
4. candysays - @ viovioi,
05.10.2007 15:37
не, не си разбрала добре :)
Не го каза грубо, аз разбрах защо той каза това.. Аз също го забравям понякога, рядко се сещам.. Но въпроса е, че се сещам. Той- също. Просто може би по-рядко от мен ;)
Иначе ми се радва и иска да ме види, и съм сигурна, че ме цени много като човек...

Както и да е. Поздрави :)*
цитирай
5. svetlan - Мене не ме ли обичаш вече?
05.10.2007 15:39
Мене не ме ли обичаш вече?
цитирай
6. candysays - Абе, обичам те бе ;)))
05.10.2007 15:42
И тебе!
Ама не си от онези, с които съм имала връзка, затуй те не споменавам в случая ;)
цитирай
7. svetlan - Дай да са връжем, де! Що приказка ...
05.10.2007 15:48
Дай да са връжем, де! Що приказка после ще ни излезне, малеййй - страх хих
цитирай
8. temenuga - Колко добре те разбирам, candysays...
06.10.2007 08:11
Сега имам настояще в личния живот, макар е вече доста по-прозаично...
Но една тръпка няма никога да забравя.
Едно тотално взаимопоглъщане на две човешки същности...
Една пулсация на две сърца, разделени, но биещи в един ритъм.
Минаха три години.
И 30 ще минат.
Тази любов за мен ще остане отвъд всичко останало, изживяно в този земен живот.
А при теб е чудесно, че след апогея на чувствата е останал топлещ спомен. И човешко отношение.
А с онзи мъж, голямата ми любов, дори не се поздравяваме, когато се видим случайно на улицата, и то рядко, защото не е от моя град...
Но очите ни винаги се срещат. И те си говорят - безмълвно.
цитирай
9. aqualia - Не зная, дали имам право,
06.10.2007 10:10
но в истинската връзка има живот, който продължава, независимо от разминаването. Ние сме изтъкани от съмнения, а това ни пречи. Чудесна си, Кенди! Оптимизмът ти ме зарежда с оптимизъм, каквото и да означава това.
цитирай
10. shazam - :)
06.10.2007 10:40
Привет!
Много точно си го облякла в думи :)
"Защото някъде там, има нещо, което ни свързва..."
цитирай
11. bilqnka - :)
06.10.2007 22:01
Старата любов ръжда не хваща, както са казвали хората :)
И според мен е грубо "Бях забравил че те има", все пак ...
цитирай
12. ugeen - Докосващо ..(:
06.10.2007 23:02

Зная чувството, за което разказваш. То е като струна "има я, истински и завинаги", но звука и е все по-тих.

И все пак това не пречи дори, когато си отиваме от този свят, (пък и през всеки един момент когато летим с тъжни крила или крила от светлина) тази струнка да пее..
цитирай
13. candysays - @ Светли,
07.10.2007 14:32
я по-добре да го оставим за някой друг живот.. ;))
Че и мене ме е страх сега.... ;-))))))))))))

Иначе- ще се разбираме, сигурна съм- и двамата обичаме да си пийваме (колкото е полезно де ;))), а и да пишеме стихове от време на време....

;-)*
цитирай
14. candysays - @ Ох, скъпа Теменуга...
07.10.2007 14:38
Разбирам и твоя случай... Не е лесно.. след това.
Но трябва да ти кажа, че нашето човешко и нормално отношение сега, се дължи главно на мен и моето желание за това, и превъзмогване на предишната болка от моя страна... Той е малко по-радикален тип човек.. Сам ми е признавал- обича да приключва отношенията, и то не по-дружелюбен и добронамерен начин... Не че обича, но така се получава при него често. Но с мен бе по-различно. Аз истински желая нещо от близостта да остане, да се помни... Та тя така или иначе е била.. И то толкова истинска! Как може после човек да зачеркне спомена? Да забрави другия, с който е бил така близък?.. Другия, който е заспивал като малко дете до теб, разкрил и силата и слабостта си, както само пред най-близък може...

Прегръщам те! :-*
цитирай
15. candysays - @ aqualia, радвам се много! :))*
07.10.2007 14:40
И много ти благодаря за топлите думи..
Всъщност оптимизма ми ме учудва и мен самата, защото мислех, че съм най-големия песимист на света.. Но явно не съм :) Все пак зодията ми си казва думата ;) (Стрелец съм- водят ни най-големите и вечни оптимисти... :)))

Поздрави и всичко добро! :)*
!И пак заповядай...
цитирай
16. candysays - @ shazam,
07.10.2007 14:41
благодаря ти! :)*

Поздрави...
цитирай
17. candysays - Билянке,
07.10.2007 14:45
радвам се, че и ти се отби :))
Да, така е... Старата любов ръжда не хваща... :)

А колкото до думите му, които цитирах в поста и са ти прозвучали грубо- той си е такъв просто.. Аз го познавам много добре, и затова не му се чудя, и не му се сърдя.. Никога не съм могла май.. :)
Той си е доста директен, и понякога- груб -когато говори, дори и с хората, които истински обича и цени... Или когато говори за тях.. Но това е само, когато говори... Такъв му е маниера, характера... Обича да крие истинското си отношение към хората (все пак е Близнаци, а те обичат да играят, и в общуването и въобще..), и оставя да го разбират само онези, които наистина могат.
А аз съм от тях ;)
цитирай
18. candysays - @ Ugeen,
07.10.2007 14:46
така е... Благодаря ти от сърце за хубавия коментар :)*

Поздрави!
цитирай
19. innersmile - много хубав постинг. . . . . наистина ...
08.10.2007 23:10
много хубав постинг.....наистина имаш нужда от такъв човек,било то и само в спомените ти...но това по някакъв начин осмисля миналото ти и му придава емоция...
прегръщам те!:)
цитирай
20. candysays - :)*
09.10.2007 11:48
И аз те прегръщам, миличка!..
Hug {}
цитирай
21. hotbeach - :))))
15.10.2007 12:30
bravo!Trogna me !:)
цитирай
22. candysays - :)))
15.10.2007 12:41
Радвам се, hotbeach!

Заповядай пак при мен, да си четеш :)*
цитирай
23. rotazia - А как да се справим със спомените, ...
27.10.2007 08:34
А как да се справим със спомените ,когато човека и любовта с него никога няма да се върне, а живота тече през живия, през душата ,през тялото му, кажи ми Канди !
цитирай
24. candysays - Ох, мила..
28.10.2007 14:52
Това е един от най-трудните въпроси..
За съжаление, някои хора са изправени пред подобно мъчително изпитание на душата и сърцето, и някак трябва да го изживеят...

Макар да е много трудно, мисля, че човек трябва да мобилизира всичките си духовни сили в такъв случай, и да съхрани спомена завинаги в себе си.. То и няма как иначе, когато е имало истинска, дълбока обич между двама..
И да се научи да живее с болката от този спомен, докато тя не започне да избледнява с времето (болката, имам предвид)..
И да съумее да израства духовно, да се пречиства чрез тази болезнена обич, чрез липсата, чрез скъпия спомен за някой отишъл си завинаги от този свят...

И мисля, че човек в такъв случай, трябва да запази (или да придобие) най-вече вярата си в онзи отвъден свят, който ни очаква след смъртта, и да помни, да вярва, да знае, че когато си отиде от този свят, отново ще се срещне ..някъде там.. с най-близките си и любими същества... И там вече нищо няма да може да ви раздели...

Зная, че е много трудно и тежко всичко това, усещам го.. Но все пак- вярвай! Просто тогава човек трябва много, много силно да вярва.. И да бъде спокоен, че един ден всичко ще бъде наред.. И самотата ще свърши.
цитирай
25. rotazia - Благодаря ти, помагаш ми до изве...
29.10.2007 08:10
Благодаря ти, помагаш ми до известна степен, но ти си едно младо и мъдро и красиво създание и всичко е буквално,е пред теб ,а когато ''средата'' на живота е зад гърба ти ,важните влакове са заминали,миличко, и една прегръдка е животоспасяваща,стига да има кой да те прегърне....
цитирай
26. candysays - ...Колко тъжно ми става от думите ти...
29.10.2007 12:03
И колко добре те разбирам! Повярвай ми...

Знаеш ли, една прегръдка може винаги да бъде животоспасяваща- и в младостта ти.. Защото и тогава някой може да бъде така ужасно самотен, и да е на ръба на пропастта..
А важните влакове (както красиво и вярно си се изразила) наистина са заминали обикновено към средата на живота на човек, и рядко може би се появява нов влак след тази пуста среда.. Но не губи надежда!
А и понякога и младите имат чувството, че са останали сами на гарата си, и са пропуснали влаковете.. Но тогава наистина чувството е по-измамно, трябва да призная.

..Тъй като не зная какво да ти кажа, което би ти помогнало наистина, ще ти напомня само че със сигурност има хора, които те обичат.. Заради това си заслужава да живееш... И да понасяш тъгата си...
Но Господи, навярно е много трудно наистина...

...Прегръщам те!
цитирай
27. rotazia - За онова топло мъжко рамо ти говоря ...
29.10.2007 14:43
За онова топло мъжко рамо ти говоря миличко ,и за нищо друго ! Това рамо може и да не е толкова силно,но е несравнимо с обичта нито на децата нито на близките ти хора ,това са много различни неща,но макар и вече помъдряла,няма как да ме разбереш докрай !
цитирай
28. candysays - ...И все пак,
29.10.2007 15:07
разбирам те..
Наистина те разбирам.

Ясно ми беше че става въпрос за това, както и че останалите неща, които споменах, не са достатъчна утеха.
Но просто исках да ти напиша нещичко...

Понякога е по-добре без думи, мила.. И това разбрах.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4280800
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...