За съжаление..

Сетих се за тази стара ..поговорка днес.
Защото -да си призная честно- има дни, когато ми е скучно... Да, скучая.. Малко или много.
Това не ми пречи или тежи особено- защото съм човек, който умее да цени спокойствието.
И след като всичко е наред, и съм добре, както и хората около мен- тогава- дори и да ми е скучно- какво пък толкова... Нали всичко си е наред.

Зная, някои хора не могат да понасят по-бавното отминаване на часовете, депресират се, нервират се.. Те са по-активни натури от мен ;)
Мой другар в живота е по-скоро пасивността- поне външната (вътрешно -не!), за добро или зло...
Но понякога се ядосвам на себе си- как така оставям часовете, дните да се изнизват просто така? Без да правя кой знае какво... Не е хубаво това. Не е.
Ама какво да направя като трудно се задействам?...
И активирам.

Ето сега например- мога да правя хиляди неща, да преживея по-пълноценно деня си...
Но аз си седя (най-спокойно..)- пред компютъра вкъщи, а на бюрото ми има мента с мляко (допреди малко беше кафе с мляко и мед ;), и ваза с рози... И котето щом седна веднага ляга в скута ми и заспива.. И сърце не ми дава да мърдам повече.. И си седя и я гушкам. Обичам я... Или си играя с нея (тя е много игрива ;), или й давам да яде, защото ме побърква от мяукане за храна- постоянно почти е гладна :)

(ето я и нея впрочем- Поли:



Мотая се.

Нали си търся работа понастоящем- та гледам обяви, пращам CV- та, обаждат ми се чат-пат, ама нещо не ми върви... Все се отлагат интервюта, срещи.. Все за утре, за другата седмица... А майка ми нервничи по телефона защо още си седя вкъщи и нямам работа.

А на мен пък- всъщност- ми е добре така... Почивам си. Не страдам от стрес. Спокойно ми е. Но пък и скучно на моменти...
Абе аз да не съм пенсионер, в крайна сметка...
А има дни в които така живея... :(

Не може ли всеки ден да е "велик ден", по дяволите? Май не може... Не и ако си такъв пасивен по природа, като мене...

Уф...............

П.С. Извинявам се за малко безсмисления пост... -на моите читатели :) Но какво да се прави- не всеки ден пиша смислени неща.. ;) 
Пък реших да споделя, да ми олекне...

Е, какво пък толкова- нали всичко си е наред? И имам чаша мента с мляко, и рози на масата... 
:)