И ме обижда и мен това, по някакъв начин.
Пиша това по повод един постинг (да, именно постинг!- нова рубрика такава са създали за "постинг на седмицата"), публикуван в "Капитал light", приложението на вестник "Капитал", който майка ми си купува. Та постинга беше взет от блога на някакъв младеж, който е емигрирал и живее в Италия (Милано) от няколко години, и доколкото разбрах си изкарва хляба там като моден фотограф (или нещо от сорта). 
Та потингът на този господинчо доста ме ядоса. 
И затова ще публикувам в своя пък си блог нещо като отговор. Независимо кой ще го прочете..
Нямам намерение да се хабя да ви преразказвам или да преписвам постинга му тук, защото можете да го прочете и сами на адрес:
http://www.borissov.it/blog/?p=204
(адреса бе даден в списанието, не съм го проверявала аз лично..).

Та- ето моят отговор вкратце (доколкото мога аз, многословния човек).

Първо, мисля, че е доста грозно да обиждаш родината си, страната, от която произхождаш, както и хората, които са останали да живеят в нея, и ти се водят (по някаква прищевка на съдбата) твои сънародници.
Това говори за ..да речем, липса на такт и добро възпитание, и най-вече на липса на елементарно уважение (поне малко!) към корените ти. Както и към хората, които са ти дали живот, към техния произход, към хората, които са те научили на дадена земя на четмо и писмо,  и на всичко, което знаеш за тоя живот.
Нещо повече- в това да отричаш родината си "има нещо болно" -цитирам един писател, от български произход (ще ми простите, забравих му името в момента, не е особено известен в България), който живее и работи в чужбина, който кацзва тези думи по повод Кристо- прочутия ни сънародник, известен (примерно) с опаковането на Райхстага преди време, и който се отрича напълно от произхода си- а именно- от България. Не иска и да чуе, че има нещо общо с тази страна, както и с българите, според думите на този писател, и дори ни презира (явно).
Та коментара на писателя е :"Има нещо болно в това да се отричаш от родината си". Мисля, че е доста прав. Освен това- ще добавя от себе си- има и нещо извратено дори в това. Има предателство. (колкото и кухо и празно да им звучи тази дума на някои..)

Да, зная, нашата страна си има доста (и значими) проблеми и недостатъци, но къде, по дяволите, няма такива? Сигурна съм, че няма такава държава- без свои специфични проблеми и недостатъци- малко или много. Но това не е причина да плюеш по родината си и да хвалиш и благославяш "цивилизацията" на Западна Европа (примерно- нея хвали господина с постинга, дето ме ядоса). Някои хора наистина забравят, че България има доста по-дълга история (не само политическа, но и културна) от почти всички страни в тая пуста Западна Европа, както и че тук имаме писменост и дух, изкуство, които са доста по-стари от тези на така наречената "цивилизация".
Мръсно било в София! Че да не би в Атина или Рим да не е мръсно? 
Само северните народи (по някакви причини там..) умеят да поддържат по-голяма степен на чистота. Южните народи явно са си по-мърляви, или пък просто там, където е топло мръсотията повече деяни, де да знам..


Има и друго. Тоя човек се гордееше със себе си, че е космополит. Така да се каже човек без национална обвързаност (и привързаност), а с универсално, космополитно съзнание и дух.
Е, аз също се имам за такъв човек. И не се имам за особен патриот. (дори и това да ви звучи парадоксално в контекста на този ми пост..)
Нищо не ми пречи, бидейки си тук, в България, също като тоя тип там, в Милано, да си гледам филми на Вим Вендерс (и да ги разбирам, и да се вълнувам от тях- пиша това, защото той в постинга си е писал, че ще си прави "Вендерс- вечер")- баш в центъра на София си имаме едно хубаво филмотечно кино, наречено "Одеон" (бивше "Дружба", доколкото знам от по-големите от мен), където от време на време пускат негови филми. 
Нито някой или нещо ми пречи (на мен или на който и да еслед 10-ти ноември 1989-та) да си слушам Депеш Мод (или която си искам друга музика), да ходя в чужбина на екскурзии и концерти или на каквото там реша, и въобще- да имам и да развивам у себе си т.нар. "космополитно"  и универсално съзнание и разбиране за човешката цивилизация и дух.

А тоя тип изкарваше хората, останали да живеят в България, едва ли не "мърлячи", хора с чалгаджийски и мутренски вкус, хора, които едва ли не нямат духовни потребности, не знаят що е "цивилизация", и не знаят кой е Вим Вендерс! Хора, които едва ли не неса могли да излязат в чужбина като него, "свръхспособния", знаещия чужди езици и прочие..

Ами това мене ме обижда. Защото съм човек, който с лекота учи чужди езици, който е можело също да емигрира някъде по света, който е не по-малко способен от много излезли "навън" наши сънародници. Но който по някаква причина си е избрал и предпочита да си стои  в родината.
Ами защо не? (питам аз). И без това, смятам, че навсякъде основните неща в живота са едни и същи, в крайна сметка.. И защо да не остана там, където са моите родители, моите приятели и моите спомени? Защо да не се боря да живея и да използвам ума си тук? И защо да не съм наблизо, за да мога да гледам родителите си, когато поостареят и да си помагаме взаимно, а не да ги оставя в самота и да им пиша от време на време мейли, или да си говорим по Скайп? 
Това си е решение на всеки, лично и индивидулно, продиктувано понякога и от обстоятелствата. Но да наричаш сънародниците си едва ли не "неандерталци" и мърлячи, които не знаят що е цивилизация, за мен лично е грозно и обидно. И проява на лош вкус и липса на елементарно уважение, както казах и в началото.


Накрая искам ясно да кажа- нямам нищо против хората, които са емигрирали, които са избрали по някаква причина (временно или завинаги) да работят и живеят в чужбина- това е личен избор на всеки човек. Всеки има право на такъв (избор). 
Но да плюеш по България, която те е родила и отгледала, в крайна сметка, по един или друг начин, само защото вече имаш голямото самочувствие на някой успял в чужбина (и имащ апартаментче в центъра на Милано, или където и да е другаде..)- срещу това вече имам нещо против.

Защото ми се струва много по-здрава (емоционално) и нормална реакцията, която имат повечето българи в чужбина (доколкото зная..)- да изпитваш носталгия по България, да видиш красотата й и да я оцениш дори повече, когато и защото си навън, далече от нея, от родината.. Това е дълбоко човешка емоция, и аз смятам, че тя е нормалната.

Все пак, каквато и да е, България е (и си остава!) нашата родина, нашата "майка", която ни е откърмила, и си остава- въпреки всичко!- една много красива земя!.. Една чудна природа, с чудна  и доста богата култура и дух.
И с не малко красиви (и културни) хора, които живеят  в нея.
Вярвам в това..

Да я плюеш, е все едно плюеш в люлката си... Образно казано.

P.S. Поздрав за всички, които мислят като мен, както и за всички българи, които са извън родината, но изпитват носталгия по нея, със следното:
(и специален поздрав за norass  и този неин пост..)