Част от старите неща така или иначе се връщат понякога, хубавото в случая е че човек винаги намира начин да се справя с тях...Така или иначе, миналото е нещо, от което човек не може да се откъсне, но пък в подобни моменти се учи (или поне си мисли, че се учи) да се справя по-добре и по-добре...Поеми дъх, спри да трепериш и горе главата.

Усмивки,

Вече май спрях да треперя..
Аз никога не съм искала и не съм се опитвала да се "откъсна" от миналото, нито да го зачеркна- напротив, ценя го. И то много..

Но май проблемът дойде от това, че той ми заговори (и ми искаше дори съвети, мнение..) за своя голяма любов, която има сега. А е доста трудно да възпремеш това от човек, когото си обичал до болка.. И сега той да ти разправя за своята любовна болка.. Малко.. неуместно беше от негова страна, но аз си го познавам, друго и не очаквам от него. Заболя ме.. и това е.
Все пак си поговорихме нормално, въоръжих се със сили и търпение.
А той ми каза, че все пак нас не ни свързвало толкова много.. Вярно е. Факт. Но как можех да обясня колко много е значело за мен, въпреки всичко.. Никак.

Както и да е. Благодаря ти още веднъж.
Всичко е наред. Ще се съвзема скоро.. :)

Изкушението е голямо и напълно те разбирам, защото и на мен ми се е случвало (даже няколко пъти). Омекват ми краката направо. Но се държа мъжки, защото знам за капана на собствените си лекомислие и слабост. Виждам, че и ти го знаеш. Няма нищо лошо, в това че човек свиква да помни предимно хубавите неща, но понякога съдбата крои лоши номера... затова съвета от мен (че станах много дълъг) е: Помни, че щом някога си решила друго е имало за какво и няма как да си сгрешила! :) Както казва Св. Августин: "Грешен избор няма"

candy,аз също съм убеден,че всички разтърсващи ни емоции, при подобни отношения не са случайни и е излишно да ги делим на позитивни и негативни, и двата вида носят някаква информация.Наистина понякога имаш чувството,че животът спира за теб и си изхвърлен в нищото...усетила си важни неща..:)..и колко е важно разбирането и помоща и от двете страни..но уви,не се случва много често...

благодаря ви за хубавите коментари..

И аз вярвам в това, че "грешен" избор няма...
Но някога не аз реших да приключа тази връзка, тя просто прекъсна от само себе си.. Аз никога не съм си тръгвала от връзка (първа), никога не ми се е случвало да изоставя някой, когото обичам (или въобще който и да е), и се гордея с това. Признак на сила е, според мен. На духовна сила и на стабилност в отношението към някого..
Но когато не е писано, не е.. И пътя всъщност те завежда после при този, при който е трябвало да отидеш, колкото и да ни е трудно понякога да вярваме в това.. (на мен вече не ми е трудно).

И всъщност е от полза всичко, през което сме минали.. И най-вече болката.. Така е на този свят. Аз съм приела това, нямам нищо против.
И всъщност съм му простила болката, която ми е причинил (ако въобще трябва да прощавам нещо в този случай), и имама силата да изпитвам въпреки всичко случило се, любов, а не нещо друго.. Който съм обичала някога, си остава част от мен, част от сърцето ми, колкото и банално да звучи това може би..
Но просто понякога разговорите ни (вече толкова редки!) ме "вадят от строя". Явно не сме имунизирани никога срещу старите си болки.. Просто се научаваме да ги понасяме по-лесно.

Във всеки случай това е опит, и аз не се отказвам от него. За нищо на света. Колкото и да ме е боляло...(
И наистина не деля емоциите си на позитивни и негативни- зная, че дълбоко в същността си, те са едно, и ми носят нещо изключително важно..
Затова и се радвам, че съм адски емоционален човек, макар че на моменти е доста трудно.

Поздрави и на двама ви! Благодаря..

Да, така е. Тази болка винаги остава - като тлеещ въглен, като отдавна уталожена, но все още надигаща плахо главица надежда.
Но не за взаимност, вече това понятие е заровено в ковчега на невъзможността.
А за чувството, което винаги, неизменно човек изпитва към сродна душа, която въпреки раздиращата болка и драскотините в душата, остава и белега на вечността. Защото, обичал ли си истински някого, то е до живот.
Независимо дали след това обичаш отново, и по-всеотдайно, и по-споделено, и по-топло.
Тази тръпка я имам и аз. Още.
И не искам да забравя нищо, не искам да изтривам нито микрон от ленатата на спомена.
И като в добрата психологическа техника reframing /преформулиране/ - върху цялостната картина на преживяното, когато имаш силата да не премахнеш нито щрих, нито вопъл, нито трепет на душата, обичаща до лудост - тогава, да изградиш нещо ново, въздраждащо, съграждащо, позитивиращо реалността.
Сега и занапред.
Но онова, святото, макар и прокълнавано толкова пъти, стои. И помни. Помни, че за любовта измерения като време и пространство са безпредметни...
Ще ти мине. Но те разбирам напълно.
Преди по-малко от месец и на мен ми случи. Бях разтърсена. Но полека-лека се завърнах. Към моя днешен живот - тук и сега.
Прегръщам те!

вече ми е минало.. Съмнение няма.
Но въпреки всичко се върна вътрешното ми треперене, разговаряйки с този човек. То така дори се чувстваш по-живо, по-истински, но е болка това.. Болка е, и толкоз.

Благодаря ти.. И аз те прегръщам искрено! Много хора навярно са преживявали и преживяват отново и отново това. Болката от любовта. Тя има толкова измерения, по толкова начини може да те заболи.. И по толкова причини...
Но просто трябва да бъдем силни. Това е. Кой колкото може...

:-***

и разбирам изживяването ти!
Усещането при мен е като за нещо неизживяно, което което съм заключила дълбоко в себе си и въпреки волята ми изниква и напомня за себе си!
Но къде е било то, когато най-много съм го желала и имала нужда от него?
И тогава въпреки вътрешната си борба и въпроси намирам сили и продължавам напред с надежда!
продължи и ти !
Успех!

Скъпа Кен, това е било кармична връзка от минал живот. Не можеш да си обясниш привличането, зависимостта си от него. Не може да си обясниш власта му над теб. Сега вече има хипноза и с нея специалисти - психолози ни връщат и виждаме истината.Радвам се че си се измъкнала от тази съдбовна среща с малки щети. Такива си уроците за кармата и съдбата, който са различни защото едното може да се промени но другото не може.
С обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

http://indiajane.blog.bg/viewpost.php?id=135707

..едва ли аз трябва да ти давам съвети,но и аз съм била в същото положение.е,щом си спряла да трепериш добре.хахах,аз изпадах в някви състояния дето само се наливах с вода и треперех цялата-незнайно защо.хахах..абе тва момичетата сме много зле да ти кажа.направо сме си за бой.я удари някакъв алкохол и си помисли дали просто си свикнала да те боли за този човек или наистина...да. :) ама и аз съм..
а,знаеш ли,времето лекува всичко наистина..
може да е бавно,но поне е сигурно.преди като ми го кажеха тва ми идеше да им покажа къде да си заврат времето и лечебните му свойства..хех..
а да..и друго.ако го обичаш заради самия него,а не защото и той те обича ..би трябвало да се радваш за новите му любови.."сбогом дано си щастливаа..нейде далече от мен" (: знам колко е трудно и знам как се давиш и се объркваш и винаги си обещаваш да не мислиш и плачеш повече и винаги го правиш..ии уф.ужасно е,надявам се да не съм те разстроила повече,просто исках да знаеш,че те разбирам и че има лек за тия неща.всичко е там горе.по дяволите,животът е хубав.когато ти се иска да заплачеш се усмихни и вече няма да можеш.доказано си е.защото при усмивката го отделяме оня ензим там..на щастието.хахах,забравих го.зле съм,няма значение.пожелавам ти всичко да е наред при теб,просто се замисли дали някой заслужава време от живота и радостта ти.

благодаря ви за вниманието, загрижеността и коментарите :)

На кой ли не му се е случвало подобно неприятно любовно изживяване, по дяволите? Почти всеки човек на този свят, независимо мъж или жена, познава тази болка.. Която хич не е "сладка".. ;)

Само ми се иска да уточня едно нещо, което може би не е станало съвсем ясно- аз съм съвсем добре, и дори не плаках :) (въпреки че не ми е трудно да плача ;)
Сега вече няма нищо страшно (за мен), заради начина по който се развиха събитията (и срещите) в живота ми.. Мога с ръка на сърцето да се похваля, че имам безкрайно взаимна, напълно споделена и прекрасна връзка и обич с друго момче -момчето на моя живот, както се оказа, ние сме вече сгодени, живеем заедно и т.н. И всеки Божи ден, сме заедно и сме много, много щастливи от това, и много отдадени един на друг, напълно и безрезервно... Та отношенията ни са сериозни- до живот! :) С всичко, което следва по-нататък от това..

Но ако него го нямаше.. ако го нямаше моето момче.. боя се, че още можеше да не съм се спасила от "капана" на чувствата си към онзи човек, за който писах и този пост (писала съм и други за него тук впрочем, но рядко..)
Та само като си помисля какво можеше да бъде.. и ме побиват тръпки. Това вече щеше да е страшно положение на нещата.
Защото този човек (а аз наистина го обичам по някакъв особен начин, както и той мен поне малко, сигурна съм..)- та той има необичайния "талант" да вади най-лошата ми страна наяве, просто ме хващат бесовете покрай и заради него. Не е той виновен, не съм и аз.. Затова го наричам карма. Просто от най-милия човек се превръщам в лудо, почернено създание, което иска да се самоубие или да убие.. Така зле ми действа този човек. И не за друго, не се радвам за него и неговата "любима" сега, а защото не искам да мисля и да ми пука за тях. Защото са адски различни от мен, и на самите тях не им пука за нищо едва ли не.. Тогава защо на мен да ми пука? Хайде, де.. Няма да бъда светеца в случая. Щом ме вбесяват, значи има някаква си там причина за това, и тъй като съм достатъчно съзнателен и благороден човек, просто ще заема неутрална позиция- да правят каквото искат с живота си. Но той да ми се оплаква, че тя искала да умира, а той толкова я обичал и не знаел какво да прави- ето това не можах да понеса вчера, и ме извади от равновесие. Просто не мога да се пречупя и да изпитвам състрадание към тях, макар че това е така естествено чувство за мен..
В крайна сметка съм човек, и в този момент се питам- "С какво е тя по-добра от мене, че нея да обича толкова, и да му пука за нея, а за мен- не?.." Защото можеше да умра наистина тогава.. Когато скъсахме. Но никой нямаше да направи нищо за да ме спаси. Боли ме най-много от мисълта, че с нея (и с други) е нежен, а с мен твърде често е бил дори жесток (в емоционално отношение). Ето това не мога да понеса. И в мене крещи въпроса "Защо?!" по този повод...
Просто имам нужда от любов, от много любов, за да оцелея, това е. Защото зная че я заслужавам. Е, имам я. За щастие.. Не от него, но може би от по-достоен човек.. (макар че зная- хората не бива да бъдат сравнявани..)

Това е всичко. минала история. Преживяна вече. С не малко щети, Джули, за мен.. Но все пак не и с фатални щети, за щастие.
А днес- днес той може само да ме извади от равновесие отново и да ме вбеси с нещо.. Затова май просто трябва да избягвам да общувам с него. Това е. Не е трудно вече :)

Накрая- извинете ме за дългите излияния, но просто исках да (си) изясня някои неща.

А най-хубавото е, че кармата се плаща. И се изчиства. И от отрицателна може да се превърне в положителна, както е в моя случай, вярвам.
Принципа е толкова прост. Съвършен:

"Всичко, което правиш, се връща един ден към теб по някакъв начин. И доброто, и лошото."

ок. :) Ще хвърля едно око на твоя алтернативен отговор ;)

Пост Скриптум: прочетох го, не става :) Както си и мислех впрочем..

Спокойно, имаш само две алтернативи: това или ще мине и ще забравиш, или няма да мине и няма да забравиш! И в двата случая единственото решение е да изпиеш едно в добра компания и да споделиш малко болка с близък чоек. Успех мила, о и ви чакам скоро време в балкана при влъците на греяна ракия : )

Абе, ще забравя. Аз даже съм забравила отдавна вече. От три години.
Просто ми се припомня всичко, като говоря с него за по-сериозни неща, това е. Няма да говоря с него, и толкоз.
"Това е толкоз просто и логично.", както е казал поета ;)

Благодаря ти (отново) за поканата за гостуване в балкана и греяна ракия :))) Много мило от твоя страна. Ама ме е страх от вълците, да си призная честно.. Ако ми дадеш една пушка, и ме научиш да се защитавам, може и да дойда.. ;-))

:)

candy,четейки написаното ,за кой ли път се убеждавам,че хората сме толко сходни в реакциите си и различията са само повърхностни.. преливането на човешките емоции в тяхната противоположност е феномен,който много ме вълнува...и си казвам..или аз не мога да премина на друго ниво,където ги няма тези противоположности и това което чувствам не е от най-висш порядък..агресията,желанието..или съм луд,заедно с всички около мен..
ще си позволя да направя един извод,нашата култура,цивилизация издига в култ отношенията между мъжа и жената...и когато делът на човешкото,надхвърли божественото в една връзка,тя става деструктивна...да обичаш някого заради божественото,значи да усетиш невидимата му същност интуитивно и това е влюбването,не е илюзия..както се опитва да се оправдае разочарованият романтик...в този не продължаващ обикновено много дълго период се доближаваме до истината,че всички хора са прекрасни и божествени в дълбочината си..и това е милост..да я отхвърлиш е тъжно...именно тази обич не знае защо обича.."не ми харесва,но ми се иска"...сетих се затози израз в една песен..:))

напълно съм съгласна с теб.
Само искам да споделя по повод на разсъжденията ти тук, че моята любов (нищо че ще прозвучи нескромно..) винаги е била по-близо до Любовта, с главна буква, и до състраданието, милостта и далеч от изтляването на чувствата и още по-лошо -от превръщането им в противоположното- в омраза, в деструктивност, в желание за мъст дори..
С този човек, за който писах в този пост, е единственият случай в живота ми на връзка, с елементи на деструктивност. Но той е такъв, провокира го у мен, не нарочно може би, но го провокира.
Трябва двама души да са равнопоставени в отношенията си за да е далеч любовта от деструктивност, трябва и у двамата да има взаимност и благородство. Всъщност деструктивност и превръщане на любовта в омраза (дори) има само и единствено когато единия е бил влюбен и отчаян, а другия- не. Когато единия е изпаднал в зависимост от другия, в негативна, болезнена зависимост, и когато онзи, другия, е наранил влюбения в него човек, и то много, волно или неволно... Само тогава любовта може да се
изврати с времето.. И да се превърне в нещо друго, в нещо негативно..
Аз имам достатъчно сили, както споменах, да простя болката и да не търся отплата за нея.. Но спомена, спомена за болката може временно да те подхлъзне по наклонената плоскост и да те извади от равновесие... Това стана при мен. Но много, много рядко се случва. Почти никога.

Впрочем- имам много по-смислени и приятни постове за любовта и взаимоотношенията между хората, така че вече малко съжалявам че написах този пост, в емоционален изблик, не очаквах да се заговорим толкова за негативите от любовта.. А то си стана дискусия тук....

Хайде, нека си говорим вече за по-приятни неща :-)))

Поздрави и до скоро! :)

всеки си има такива моменти....аз мисля,че те те спохождат,за да се убедиш колко силна си била,за да преодолееш всичко,и колко си щастлива сега със сегашната си любов:)тези моменти според мен наистина трябва да ги има,за да видиш,че след толкова много болка щастието най-после е дошло и при теб:)така че enjoy Stani and your Higher Love :)
прегръщам те! :)

да ти кажа много неща, но просто незнам откъде да започна. Направо насръхнах, стори ми се толкова познато това, което си написала, и.... но както казваш нека да си поговорим за приятни неща - да се радваме на тази любов, която имаме сега и да се наслаждаваме на всеки красив миг...!!!
Поздрави и усмивки :)

много ви благодаря за коментарите, както и за разбирането! :))) Много сте мили, и много ви ценя, да знаете :)*

Прегръдки и от мен!!! :)

П.С. Важното е настоящето, нали така.. И какво по-хубаво от това именно то да е хубаво?! ;)))

Ози Озбърн е Велик от нашата младост ,още когато учех компютрите!Не се притеснявай зя дребни неща!

Да, Боби, велик е Ози.. :)))