Понеже от предишния ми пост видях, че доста от вас обичат и ценят високо, като мен, по- тежки, но смислени филми- та реших да ви представя накратко и един друг тежък, но разкошен филм, който си заслужава гледането, а не е много известен..

Става дума за филма "Небеса" (в оригинал заглавието е "Heaven"). Филмът е от 2002 година, на "Мирамакс". Главните роли се изпълняват от известната актриса Кейт Бланшет (която има и "Оскар" за "Авиаторът", и множество прочути роли), и по-малко известният Джовани Рибизи, който обаче й партнира великолепно, и заедно двамата изграждат на екрана един много емоционален, и много красив филм, с дълбок, общочовешки смисъл.. 

Филма е доста драматичен. Първата половина от него е белязана от болезнен реализъм, а втората.. Втората е изненадващо "приказна", приглушена, пак е реалистична, но и не съвсем.. Втората половина на филма просто е много странна и "алтернативна", и по-скоро влияе на подсъзнателно ниво на човек, съдържа много символи и архетипи.. И чисто визуално е по-странна втората половина от филма, не само като съдържание.. Но прехода е плавен, не се усеща като "съшиване с бели конци".

Накратко сюжета- става въпрос за млада жена (вдовица), изиграна от Кейт Бланшет, която е загубила съпруга си- наркоман. Тя прави всякакви опити да привлече внимание към този проблем, взимащ все повече жертви и сред учениците й (защото тя е учителка), но напразно.. "Големите играчи" в наркобизнеса изглеждат просто недосегаеми -от закона и въобще.. А тя иска да повлияе на процесите..
В крайна сметка се решава на отчаяни действия- да внесе бомба в една корпорация, предназначена да взриви шефа, виновния за жертвите на дрогата, които тя лично познава. Но става грешка, и от нейната самоделна бомба загиват невинни хора. 
Вследствие тя е задържана от полицията за делото си, а е и абсолютно смазана психически от онова, което е сторила без да иска, от това, че е причинила смъртта на невинни хора.. Драмата й става наистина неописуема, вътрешното й страдание, цялото безсмислие и болка. Трагедията й е пълна.
Но докато текат полицейските разпити, в нея неочаквано се влюбва едно момче- от полицията. И въпреки че тя вече не иска да живее, и не намира за какво, въпреки че е готова да си понесе последствията, и е абсолютно отчаяна от живота, любовта на това момче насочва развитието на нещата в нова посока.. Той иска да й помогне, опитва се да я спаси, да я скрие от закона по-късно, и не защото тя го е молила за това- напротив. Той просто я е обикнал от все сърце и иска да бъде с нея.. Да отложи заляването, осъждането и смъртта й..

Има и доста странни съвпадения между тях двамата, които придават на разказа един странен привкус, почти приказен... Например тя е била на седем години и е взела своето "причастие" в църквата, доколкото си спомням, когато той е бил роден- в същия ден..

В крайна сметка те бягат от закона, и двамата се остригват нула номер, и попадат при нейните роднини, в едно малко италианско селце, в глухата провинция.. Всичко е доста болезнено, драматично.. Тяхната обреченост, на тях, и на любовта им, обвита в болка от самото начало, но пределно истинска, витае във въздуха..
Накрая наистина полицията ги намира, но..
Финалът е много странен и неочакван, като самия филм- нито хепи, нито ънхепи-енд е, така че няма да ви го разказвам и него..
Ако гледате филма, ще разберете за какво става въпрос, ще видите всичко сами..

Това е. Препоръчвам го горещо на хората, които обичат (и издържат) тежки, но стойностни филми, а на останалите, които избягват подобни тежки драми- не го гледайте :)

Това е от мен засега. Чао и лека нощ!

(И се извинявам предварително на онези, които мразят да им се разказва филма ;-)

~~~
P.S. Бях намерила в нета и добавила в поста си няколко кадъра от филма, с добро качество, но тай като не се отваряха в поста, освен първия път, ги махнах.. :( Ето все пак линк към кадрите..