Ето нещо любопитно, на което попаднах днес в сайта на kafene.bg (из интервю с бившия гл.редактор на едно популярно списание):

"А блогът JoroNedelchev.com продължение на книгата ли е или само друго нейно измерение? Трябва ли смелост, за да се списва такъв дневник? Или какво всъщност трябва, за да започне човек свой блог?
О, разбира се че трябва смелост. Особено за искрен и ексхибиционистичен блог като моя. Въпреки че това не е само личен дневник, но и мозайка от интересни публикации, снимки и клипове от България и останалия свят.
“Плейбой” ме научи именно на това – да не се страхувам да позирам - съзнавайки, че това може да подразни известен процент от хората. Но пък на много повече това се харесва и им е интересно, което в крайна сметка е по-важното.
За да започнеш блог, е нужно най-вече да не ти пука от завистливо-хейтърската атмосфера, която е налице в нашето интернет-пространство. Трябва да си наясно, че може 100 човека да те четат и следят с интерес и охота, но винаги ще има двама-трима, които ще злобеят и няма да пропускат да демонстрират това, навсякъде, където могат. Ако човек е прекалено чувствителен към подобни реакции, по-добре да не се захваща. Виждал съм доста хора, които в пристъп на яд си изтриват блоговете или фотографските профили – защото не са могли да приемат нечия немотивирана омраза. Е, аз не съм от тези, дето ще спрат да пишат, само защото на някого това не се харесало. По-важното за мен е, че дори и тези, които не харесват писанията ми, ги следят редовно и упорито. Така е и най-сладко. Да те четат само приятелите ти – това и баба знае."

цитирано от тук  

В общи линии, човека е прав.
За добро или зло, аз попадам тъкмо в тази категория на "прекалено чувствителните", което си е проличавало неведнъж в блог.бг досега.. Ама на, захванах се.. ;)
Все пак - да го имат предвид начинаещите блогъри, за това го публикувам :)