Никога няма да забравя този месец.
Както април и септември 2004г., както декември 1999 и някои други месеци от живота си..

Душата ми се събуди от дълъг сън през този месец. Събуди се, за да ме въвлече във "водовъртеж" (или по-скоро световъртеж) от емоции, мисли, състояния и настроения.. Скоро не ми се беше случвало такова нещо. Такова чудо..

Този месец всеки ден е различен. Всяка сутрин, всяка вечер, всяка нощ... Не си приличат, ама никак. 
За кратко време изпитах толкова много, толкова интензивно щастие, прогледнах отново за света, изпълних се отново със живот.. Изпитах (и продължавам да изпитвам) и болка, тъга, страх, неспокойствие.. Всичко смесено в едно. Т.нар. "смесени чувства" - в това винаги най ме е бивало..

Сърцето ми прелива от живот, от жажда за живот, от любов.. А лудостта, както винаги, когато всичко в мене е по-будно от обикновено, особено умът и сърцето ми, е на една крачка от мен. Както и умората до смърт..

И аз трябва да лавирам някак всеки ден между всички тези състояния, без да рухна.. На моменти едва събирам сили, за да си запаля поредната цигара, от която вече ще ми прилошее съвсем - зная, но я паля..

Защото сърцето ми е запалено. Със страст, с живот..

Обичам.

Живея.

Дишам.

Пътувам..

Усещам всеки удар на сърцето си..

Слушам до припадък някои песни, които обичам.

Загубих съня си, сега си го върнах..

Всичко се променя твърде бързо сега, на всички "фронтове"..
Често плача нощем..
Често треперя. Като есенен лист, брулен от вятъра, който ей сега ще се отрони от Дървото на живота..

Искам да спя дълго време. Да се възстановя. За да мога после да пренаредя живота си, защото дотука опряха нещата в крайна сметка.. 
Но няма време за това. Животът си тече, всичко чака на мен, на теб..

Единственото постоянно нещо в живота е промяната, имаше една такава мисъл..
Колко вярно, за Бога, колко вярно..
Сърцето ме боли..
Туп-туп. Туп-туп..

Поредната глътка (въздух или питие, все тая), поредното вдишване на дима от цигарата..

Ще издържа. Както винаги..
И никога няма да забравя този месец - октомври 2008...

Животът ми минава "като на лента" пред очите ми - всеки ден напоследък. Съзнанието ми е изпълнено със спомени, с образи, с хора, с места.. А знам, че няма утре да умра..
Не сбогуване със света, а пробуждане, проглеждане (до новата слепота), ревизия.

Не зная какво ще бъде утре. 
Не зная къде ще бъда утре..
Мразя големите промени в живота, важните решения.. 
И няма да решавам нищо сега. И да искам - не мога.
Просто ще слушам ударите на сърцето си..
Туп- туп, туп-туп.
Всичко останало е потънало в късна есенна мъгла.....
Все пак е октомври...