Мислех да публикувам други неща тук днес, но си промених плановете. Ще напиша няколко думи за това какво е нужно според мен, за да създаде един човек семейство. Нормално, добро семейство. За това ме провокираха постингите, които четох по темата за новото предаване на Нова "Биг Брадър Фемили" (което нямам никакво намерение да гледам) на Дори, smani и други хора..

За да създаде човек семейство е нужно най-напред да е способен да поеме отговорност. И да има желание за това. Защото семейството означава преди всичко отговорност, създаване на нещо ново (което би трябвало да пребъде и след теб..), ограничаване на личната ти свобода (непременно доброволно), обща борба в името на мечти и цели за постигане, борба с ежедневието и с негативните обстоятелства, които задължително присъстват в живота на всеки човек и съответно -двойно повече в живота на една двойка. Трябва да има съзнателен избор, не само любов. Което не означава, разбира се, отсъствие на любов.. Просто означава любов + съзнателен избор.. + готовност за поемане на отговорност. И така нататък. (Струва ми се, че логиката е ясна, та няма да я разгръщам.)

И освен "просто любов", тоест любов (или по-скоро страст към даден човек), е по-добре да има любов (у този, който ще създава семейство) към живота, към децата, към бъдещето, към семейството въобще.. Трябва да има осъзнатост. Трябва да има ценене - на другия, на това колко много означава да създадеш с друг човек нов живот, трябва да има усет за нещо свято, което могат да бъдат двама души заедно. Създавайки семейство. Тук говоря за идеята за семейство - тоест и за всички, които живеят на така наречените "семейни начала", тъй като един подпис или една сватба далеч не са най-важното.. Те са само форма, но не и съдържание. Аз говоря за съдържанието на думата "семейство", а и на думата "двойка" донякъде..

Накратко - за да създаде семейство, човек трябва да е зрял. Да е пораснал, в определен смисъл. Да е готов за това. Да е усетил тази готовност в душата и в сърцето си.. И разбира се, да е срещнал друг човек, усетил същата потребност и готовност в себе си.. И естествено - тези двама души да са усетили обич един към друг. И в името на това, което желаят от сърце да създадат заедно, да са готови да се разделят със свободата си. Поне в определен смисъл. Ясен е за всички..

Ето това е за мен накратко идеята за семейство.
Разбира се, то не е само "права и задължения". То е опората, най-интимното пространство на един човек. Заедно с близките приятелства, де.. Семейството е това, с което не се разделяме никога. То ни съпътства от раждането до смъртта. В крайна сметка, (почти) всички ние сменяме местожителството си, местоработата си, и то нееднократно в повечето случаи.. Съответно се менят обстоятелствата в живота ни, приятелствата, колегите, съучениците, състудентите, компаниите, с които сме близки и от които се чувстваме част.. Сменяме и домашните си любимци - няма как, умират преди нас често :( Понякога сменяме градовете, които обитаваме, държавите дори.. Променяме се самите ние. Вкусовете ни, възгледите ни, чувствата и мислите ни.. Авторите, книгите, музиката и филмите, които обичаме.. (Макар че и те са доста трайно присъствие понякога..) Още по-накратко: раждаме се, растем, съзряваме, създаваме или разрушаваме нещо (неща) и накрая умираме..
И единственото, което остава неизменно през цялото това време е семейството.
Онова, в което сме родени. Не по наш избор. (То е малко като доживотна присъда :)
И онова, което сме създали самите ние.
Което сме избрали или пък не сме да създадем.
И тук вече има няколко варианта:
- избрали сме да не създаваме семейство (това е право на всеки, което си е напълно достойно за уважение и е един житейски избор - може би най-важния..)
- избрали сме съзнателно и целенасочено, с нужната отговорност, да създадем семейство и го създаваме (също житейски и достоен за уважение избор - може би най-добрия, защото човек вече не е сам оттам нататък и има реална опора в живота си - една константа, на фона на всички променливи в него..)
- избрали сме да "създадем семейство" по прозаични (и не дотам морални) причини (например "брак по сметка", за да е осигурен единия, за сметка на другия, за да има кой да гледа детето ти, заедно с теб, но не заради взаимна обич и прочие, и прочие..)
- не сме избрали да създадем семейство - то просто ни се е случило.. Такава ти е била Съдбата с други думи. Още преди да си узрял за съзнателен избор - да го направиш или не,  и с кого точно, ако ще го правиш (семейството де). Това е може би най-тъжния вариант за семейство.. Обрича и двамата съпрузи. Както и децата. Като придошла река, като природна стихия- помита и дави всичко и всички по пътя си!.. :( Тук няма победител и победен (като във вариант 3 например), няма жертва и агресор.. Всички са жертви в такъв случай. И всички могат да се превърнат в потенциални агресори в такова семейство (не само физически, а и психически агресори, което  ене по-малко зло) - заради болката, неудовлетвореността от живота и липсата на избор.. На съзнателен избор. А тази липса се усеща винаги, дори и смътно - повярвайте ми. И трови живота на хората. И на родителите, и на децата.. Такъв тип семейство може да се "случи" не само на твърде млади родители, встъпили в брак, но и на хора, които просто са до голяма степен неосъзнати личности..

За себе си мога да кажа, че произхождам от четвъртия тип семейство, и създадох първия тип. Което си е постижение и един вид гордост за мен.. :)
Също така мога да кажа, че веднъж се разминах със създаването на семейство с човек, с който ме свърза истинска взаимна обич.. И това бе и си остава много тъжно за мен. Но уважавам правото на всеки на свой личен, съзнателен избор. Имаше и реални, разумни причини за този избор, така че не ми оставаше друго, освен да го приема. Макар и с болка.. И с цената н още една рана в душата си.
Успях да създам семейство по свой съзнателен избор (и с необходимата заявена готовност и отговорност за това) от втория опит. Когато човек не се отказва, нещата му се случват. Рано или късно..

Това е. Трябва най-вече зрялост. И любов.. Не само към другия, но и към живота.. Любов, нужна за създаване на нов живот.. За отглеждането и възпитанието на нов живот.. Защото с тази любов у себе си, е лесно да се лишиш от някои неща, лесно е да имаш своите безсънни нощи, в името на бъдещето.. В името на щастието.. да видиш един ден, че си създал човек. Един цял, нов Човек! А може и Хора.. При повече късмет :) И ако ти е отредено от Съдбата.. И донесено от щъркелите..

-----------------------------

П.С. Това последното беше шега :) Реших за "десерт" да разведря така сериозния си постинг с едно прекрасно филмче от Pixar.. Много е трогателно и мило, създадено със страхотно въображение и вдъхновение.. Забавно и занимателно :)
За съжаление още не знам как се качват тук клипчета от Vbox, така че поствам просто линка: http://vbox7.com/play:7c3e8202
Enjoy!

П.П.С. Да гледам "Big Brothjer Family"? Как ли пък не! Те пък ако знаят що е то семейство и има ли то почва у нас, аз съм.. от Марс :)))
(И един Марсиански щъркел ме е донесъл от Космоса на нашите ;))))

много ми хареса :)) мило, точно и не консервативно ((: благодаря за постинга!

Подкрепям напълно всичко !

Напълно споделям представата ти и идеята ти за семейството :)

Много обмислено, много точно!

Невероятен анализ! Вариантите, които даде за пример тотално ме оставиха без думи.

И с чувство за хумор! :)))

Написах го на един дъх, без дори да съм обмисляла нещата - съвсем спонтанно просто се изляха думите.. Явно някои размисли си нося със себе си и само чакат повод да изникнат :)

@ placebo, много се радвам, че така определи постинга :))) И аз ти благодаря!

@ mirandolina, чудесно е да си разбран и подкрепен! :))

@ Дори, твоя пост за ББФемили провокира тези ми размисли, така че ти благодаря за "ключето", което ми подхвърли, макар и без да знаеш.. :)))

@ Стеф,
@ Smani,
благодаря ви за оценката! Понякога мисълта ми е точна.. Явно като пиша по-рядко, ми се получава по-добре.. По-стегнато и синтезирано.. Наистина се радвам много на отзива ви!

Много усмивки от мен за вас! :)))))
Лека вечер!

:)))

ако ми позволиш, ще добавя нещо изключително важно:

" Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят."
"Псалми 127:1
Мисля, че няма нужда от тълкуване...:)
Хубав ден, Крис!

което си е така - така си е. Нали така? :)))
Няма какво да си кривим душата..
поздрави!

радвам се, че намина пак! :)
Това, което си цитирала от Библията, е съвсем на място, така че - благодаря :))
Наистина няма нужда от тълкуване..
Хубав ден и на теб, Пепа!

Хубав постинг! Точно в десетката!

Радвам се, че ме посети и прочете поста :))

Няма значение кога и от кой път се е получило, важното е да е трайно, и да се основава на уважение и разбирателство, защото външното привличане ще избледнее с годините.

Същото може да се каже и за създаването на дете.. Няма значение кога и от кой път се е получило, важното е да го отгледаш с много любов и грижа..

Толкова, толкова си права! Жалко, че тези типове семейство са така размити в днешно време...

Усмивки, Криси :))))

То винаги са били трудни тия работи.. Със семейството..
Човек има повече или по-малко късмет с онова, в което е роден и няма възможност за избор тук.. Просто си носиш кръста цял живот - каквото ти се е паднало..
Но е тъжно да се чувстваш без избор и после - когато ти вече станеш голям човек, който трябва да създава семейство - тогава трябва да се мисли и да се вземе решение и със сърце, но и с разум. За да се получи добре.. Ако ли не - тогава си отново, за втори път "закрепостен" за някакво семейство (след онова, в което си роден). А това прави живота тежък и хората - отчаяни..
Много тъжни случаи познавам - и на хора, които са сами по една или друга причина, както и на семейства, които тежат на хората, които са част от тях, вместо да са им опора и радост в живота. То е ясно, че като тийнейджъри почти всички преминаваме през етап на отрицание и бунт спрямо семейството си (и не само) и не се чувстваме особено комфортно в него, но важното е след това да не повтаряме едни и същи модели на взаимоотношения, особено ако сме били наистина нещастни.. Важното е когато пораснем и е вече в нашата власт да се борим за щастието си...

Уф, пак се отплеснах. Усмивки и от мен! :)))

Абсолютно!

Вече когато си преживял и имаш поглед над нещата, позовавайки се на съвместния живот на родителите ти, можеш да прецениш как да бъдеш още ПО във своето бъдещо семейство.

Така е.. Така трябва да бъде!
Поздрави, Габи :)

http://smani.blog.bg/zabavlenie/2009/07/31/za-jenata-s-liubov.372155

Усмивки, усмивки и пак усмивки!
Пожелавам ти го, защото го заслужаваш с мъдростта и отговорността си.

благодаря за линка :) Да, и неговия постинг е също много готин - чела съм го :))
Поздрави!

сърдечно ти благодаря за добрите думи и пожеланието! Чул те Господ..
И от мен много усмивки за теб!!! :))))

желая ти любов и щастие.
Така се пишат хубавите неща- на един дъх!
Бог да ви пази!

От сърце!!! :)
Цветно и весело посрещане на Цветница ти желая!

дано успея да ти помогна с това :
http://0rth0d0x.blog.bg/muzika/2010/03/28/.519229
Поздрави и честит празник!

ще се пробвам да следвам указанията другия път или по-късно - редактирайки този постинг..
Честит цветен празник и на теб! Да го изкараш много хубаво! :))

е изключителна взаимна отговорност, която не винаги се усеща в душата и сърцето. Най-често се усеща, за съжаление, с разума а не със сърцето и то когато семейството стане "тройка". Иначе всичко е ясно...:)) Зрял, аналитичен постинг за семейната "зрялост".
Поздравления!

Сложни са човешките взаимоотношения.. Семейните - още повече сякаш! Трябва да разплитаме кълбото прежда.. бавно и търпеливо, не на игра като котета, а с нужната сериозност. И с любов, разбира се. Закъде без нея?..

Радвам се, че се отби.. и заповядай пак :)
Успешна седмица! "Страстната" седмица...

Семейство....то се изгражда години наред. Дълго и търпеливо......

Спор няма..
Желая ти успех и търпение в твоето семейно начинание..
Както желая същото и на себе си..

Преди време, и аз писах за брака и този твой пост, просто допълни нещата!

Все едно си ми прочела мислите... чета.. чета и толкова ми близко това... Имам чувството че четем от едно място... Поздравления ... Каня те с най голямо удоволствие да пишеш в един мой блог и да публикуваш и споделяш твои неща по темата ... 365 причини да обичаш.... http://lovex365.blogspot.com/ .. пиши ми на newtantra@abv.bg ... Много бих искал да пуснем този материал за семейството...

Радвам се, че така си възприела моя постинг :) Не обмислях думите си, даже щях да го редактирам, допълвам, да се доуточнявам и да се опитвам да изразя още по-фино и в детайли някои неща.. Но така го оставих в крайна сметка - нека си бъде първоначалното словоизляние - то дойде направо от сърцето и душата ми.. От моя разум.

Поздрави с пожелание за светли Великденски празници!
И заповядай пак в моя блог :)

..като свои, така близки и разбираеми :)
Ще посетя блога ти непременно и ще ти пратя мейл скоро - и аз мисля, че е хубаво подобни постинги (за любовта, смислени, положителни и жизнеутвърждаващи) да се разпространяват и публикуват на повече места, за да достигнат до повече хора..
Така че - ще ти пиша :) Благодаря за поканата сърдечно.

Всичко най-добро! Поздрави :)

и аз така те усещам... изляла си се.. не го коригирайй.. много е естествено... и истинско... Споделям това че нещата за любовта и всичко свързано с нея е хубаво да споделяме и с други хора... Имам и други блогове интерсни посети ги.. ще се радвам да общуваме и пишем нещо съвместно
http://newtantra.blogspot.com/
http://evaandadam.blogspot.com/

благодаря за пожеланията... Поздрави и весели празници

Все пак трябва семейство:)))

Още веднъж - весели празници..

в общи линии е така :) Поне в около 90% от случаите...

Лесно и трудно споделяне:)
Лесно е да споделиш тази истина, когато си намерил любовта, споделена и взаимна. Но, ако сме искрени, също толкова трудно, почти невъзможно, признание, ако не си я открил.
Споделеното от теб "Също така мога да кажа, че веднъж се разминах със създаването на семейство с човек, с който ме свърза истинска взаимна обич.." ме провокира да разкажа една история, която не е лична, но пък е също от живия живот.:) сега се въздържам, може би, някога в моя блог, когато почувствам че мога да я разкажа "на един дъх".

:)

Благодаря ти за хубавия и точен коментар, bovari :)
"Лесно е да споделиш тази истина, когато си намерил любовта, споделена и взаимна. Но, ако сме искрени, също толкова трудно, почти невъзможно, признание, ако не си я открил." - напълно съм съгласна с това.. Има друго нещо, което бих споделила, но все още се въздържам, тъй като засега темата ми носи болка.. заради моето "нямане" и липсата, която изпитвам по повод конкретното нещо.. Пак е тема от "нещата от живота". Такива сме хората - едни и същи неща в общи линии ни вълнуват, колкото и да сме различни, и все така се случва (почти винаги), че едно имаме в даден момент от живота си, друго нямаме и ни липсва и наранява (с липсата си). Малко са хората (както и моментите), при които (когато) всичко важно е налице накуп.. Пълно щастие? Но тогава пък често идва страхът от загуба (да ни тормози на свой ред).. Излиза че и когато постигнем всичко, за което сме мечтали пак има страхове и надежди, нови молитви, нови терзания. Винаги сякаш.. Това е толкова, толкова човешко. "Твърде човешко", както казва Ницше :)
Но аз се поотплеснах, извинявам се :)
Наистина има "по-трудно" и "по-лесно" споделяне - аз лично умея и двете.. И тук, в блога ми, има постинги и от двата вида. Но признавам, че когато изпитваш някаква липса споделянето наистина е по-трудно, по-разголващо, по-болезнено.. Дори по-интимно някакси..
Такива работи :)
Ще се радвам да споделиш някой ден в своя блог историята, за която се сети покрай моя постинг.. Има смисъл от споделянето - поне в това вярвам със сигурност :) Та - чакам я историята.. излята "на един дъх" :) - такива са най-истинските постинги тук..

Поздрави :)

Непременно ще напиша, въпреки че съм много мързелива да го направя, твоето очакване ме мотивира достатъчно:) но няма да е днес. Днес дочетох "Сиймор:Запознаване" на Селинджър /не ми беше попадала/. Обещах си, докато не се почувства силна, ама много силна:), да не ги чета, действа ми упадъчно:) на настроението. Не зная дали си внушавам, но неговата чувствителност /само това!/ е ранима приблизително колкото моята/може да се дължи на факта, че сме родени на една дата, с разлика само 50 години:)))/

Когато напиша, ще ти се обадя, Сandysays.:)
Благодаря за милите думи.

Радвам се, че се отби тук и се раздумахме ;)
А това за Селинджър и теб (рожденното съвпадение) е много интересно.. Има нещо в тези неща..

Лека вечер! И до скоро писане/четене :)))

Славей! Браво и на двете!

Радвам се, че ти хареса :) Сърдечни поздрави!

Izvinqvai, Candy,no ti omujena li si? Zashtoto ako ne si,moga da ti kaja,che vseki talantliv avtor moje da napishe svoqta "Utopiq" ili "Grad na slunceto" i tezi proizvedeniq da si ostanat v istoriqta na literaturata kato krasivi,no nevuzmojni ideali...Sad,but true....Izvineniq za anonimnostta,no oshte se kolebaq za registraciq v bloga. Inache izluchvash dobronamerenost i pozitivna energiq,no zapomni ot men(bez da e suvet),che moje da sreshtesh kachestveni,stoinostni,shirokoskroeni i talantlivi hora,no IDEALNI PROSTO NE SUSHTESTVUVAT.Ako chovek jelae da zapazi sebe si,da se razviva i usuvurshenstva ili potupkva partniora si ili sam produljava putq si...Vuv vsqko semeistvo i dulboka vruzka ima strashno mnogo bolka...mnogo! V 99,9999999...% tq e za smetka na jenata..Dori da e obichana,uvajavana i edinstvena...Koeto ne znachi,che ako nqkoi ti kaje,che rajdaneto boli, bi se lishila ot rojba.No i stremejut,i predstavata za nqkakvo idealno semeistvo sushto e jenska mechta. Mujete imat drugi mechti i drugi ideali...

Sistemata mi pokazva,che trqbva da odobrish komentara mi..E,ne vsqka istina e priqtna,no no v moq komentar nqma obidi..Moje bi prosto razlichno mnenie..:)

Първо да ти отговоря - да, омъжена съм. От миналата есен - ето тук можеш да разгледаш и малко снимки от сватбата ми, ако имаш желание:
http://candysays.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/10/26/snimki-ot-svatbata-mi-koiato-be-na-11-oktomvri-2009-1-va-cha.423103
Съжалявам за модерацията и това че коментарите чакат одобрение, но ми се наложи да я използвам и свикнах с тази система за получаване на коментари. Това не значи, че ги трия. Просто отнема малко време, докато коментиралите хора видят думите си под конкретния постинг. Нищо повече :)
Разбира се, че няма обиди в твоя коментар. Но и като че ли не си разбрала думите и смисълът на постинга ми много правилно.. Никъде не идеализирам семейството, нито пък една връзка - разбира се, че във почти всяка връзка и в почти всяко семейство има много болка и трудности (повярвай ми - зная го от личен опит твърде добре), но, както сама казваш, това не бива да е причина да не създаваме връзки и семейства, или пък деца. Просто болката е част от живота. Но ако все пак знаеш защо правиш нещо, ако си по-наясно със себе си - ще има и много хубави моменти - ако е рекъл Господ. Ако действаш хаотично - тогава болката не е само болка, ами води и до разруха - на връзката, семейството и прочие.. Така че - разбери ме (както са ме разбрали впрочем коментиралите преди теб тук :) - постинга не е за мечтата за някакво идеално семейство, а просто представлява мои размишления по темата за семейството. Разбираш ли? :)
И накрая - не съм съгласна с теб, че болката в една връзка или едно семейство е само за сметка на жената - все пак двама души са нужни, и двамата страдат, когато нещо не върви. Стига, разбира се, да говорим за истинска връзка с взаимни чувства и компромиси, а не за модел на домашно насилие (психическо или физическо- няма значение..) Не смятам, че "мъжете имат други мечти и други идеали".

Има и жени, които имат други мечти и други идеали, и са далеч от идеята за създаване на семейство и дете, както и има мъже, които пък мечтаят именно за семейство и дете.. Което съвсем не ги прави "женчовци", а тъкмо напротив - мъже на място. Някои неща са до човек, до тип душевност, до характер, до житейски цели и стремежи - и тези неща далеч невинаги зависят от пола - мъжки или женски..

Надявам се, че ще прочетеш отговора ми :) Няма проблем за това, че не си се регистрирала и пишеш анонимни коментари - нали има възможност за такива :) Но моля те - ако искаш да ми пишеш коментар и друг път - пиши на кирилица, ако имаш такава възможност. Латиницата дразни, когато е използвана за българския език - това просто не е неговата азбука :)

Поздрави и всичко най-добро!