Вече цели 4 години съм в този блог. Толкова станаха.. не съвсем неусетно :)
Какво да кажа по този повод.. за 4-ти път..

Искам да ви кажа, че ви благодаря - за интереса към моя блог, за неспиращите посещения, макар че пиша вече толкова (по-)рядко тук, за коментарите - те са едно от най-ценните неща в един блог, за споделените мисли и емоции, за човечността, която срещах тук нерядко.. Искам да благодаря най-вече на онези, които - също като мен - стоят тук с истинските си имена, сърца и размисли. На онези, които правят от никовете реални хора. Има немалко такива тук..

Искам да се извиня за грешките, които допускам - като всеки човек.. Надявам се, че хората са видели повече добро от мен, отколкото лошо - както тук, така и в живота.. Поне към това се стремя. Старая се..

Искам да се обърна и специално към онези, които търсят "под вола теле" и не могат да разберат, че понякога човек просто има нужда да сподели нещо. И че зад това не се крие непременно някаква умисъл - като например да получи похвала (за мнението си или пък за стореното..) или пък съвет, съжаление или пък възхищение.. Това, за което мога да гарантирам и което зная, че се усеща в редовете, които пиша и нещата, които споделям тук, е, че съм напълно искрена винаги. И че просто съм човек, който обича да пише и има нужда да споделя.. Вярвам, че има някакъв смисъл от това. Понякога споделените неща са красиви и чрез споделянето човек отваря врата или пък прозорец за някой друг, комуто може би е нужно да види именно този "пейзаж" - този, който е нарисуван от споделящия.. За да разбере някои неща за себе си и за хората, или просто за да не се чувства сам..

Щастлива съм, че най-често съм правилно разбрана от хората, които на свой ред четат и пишат тук. Това е от изключително значение. Иначе нямаше да се задържа тук толкова време.. Това ме накара да вярвам още повече в хората.. И във себе си.
И се радвам, че са рядкост и по-скоро изключение коментарите на хора, които доста изкривено и погрешно ("превратно" дори) разбират думите ми и на които трябва да се обяснявам.. Това е уморително и понякога отчайващо.. А аз вече спрях даже и да се обяснявам :)

Тук срещнах прекрасни хора. С някои от тях се познавам и на живо вече.. И това е най-прекрасното - имам още приятели, благодарение на блог.бг. А най-значимото следствие от блога ми за моя живот бе това, че именно тук срещнах човека, за който се омъжих миналата година. Въобще не очаквах, че може да се случи такова нещо.. Но се случи. Понякога и животът е интересен "автор" - не по-малко интересен от нас самите..

Тук, в този блог, аз съм 100% себе си. Тук прелях част от душата си.. Тук разкривам сърцето си. Не лъжа. Не мога и не обичам. Никога не съм.. Тази искреност понякога ми вреди, разбира се. Но - вярвате или не - тя носи два пъти повече добро в живота на човек, отколкото вреда..

И понеже днес е празникът на нашето Слово, искам да кажа - отново.. - че вярвам в силата на словото. И тази сила смятам, че идва от последничеството, което играят думите - писани или изговорени само - между нас, хората.. Между душите, между сърцата, между умовете, между съзнанията.. Словото е мостът, по който вървим един към друг. Стига да искаме.. То е нишката, която ни сръзва. Ако я нямаше, или ако се скъса - от недоброжелателност - край на общуването. Ако липсва искреност - също край (на общуването). Ако няма споделяне - също край... На общуването..

И накрая - мисля, че точно с това спечели моят блог своите читатели, и заради това именно още е в класацията за най-популярни блогове (годишната - макар и на последната 20-та позиция :), въпреки че вече толкова рядко пиша и не поддържам така добре блога си, както преди две-три години.. Мисля, че блогът ми спечели със своята искреност. Това е. Друго няма.. Е, разбира се, и с моето палене на някои теми, заради което думите ми са звучали по-силно. А може би и някакво умение да пиша. Да споделям.. Този блог има вече над половин милион посещения, 200 човека /блогъри/, които са избрали да го следят и четат, стотици постинги, хиляди коментари.. Не мога да зарежа просто така цялата тази енергия, излята тук от мен и онези, които са чели и коментирали.. Всички тези мисли и емоции, събрани тук, вярвам, че има смисъл да останат.. В ефира :)
Това е. Благодаря ви искрено.

И честит празник! Нашата азбука е прекрасна, езикът ни - така богат.. 24-ти май наистина заслужава да бъде и национален празник на страната ни, както го обсъждат тези дни.. Защото без слово, без споделени мисли и смисъл - няма общество. Няма общност. Няма мостове между хората.. Между съзнанията..
Не зная как се получи така, че тъкмо на този празник се "роди" и моят блог - пръв и единствен.. Случайност ли бе или не съвсем? Може би символ, метафора.. Все пак съм човек на писаното слово, на думите, така да се каже.. Но и всички блогъри в някакъв смисъл са такива също. Така че - още веднъж - честит празник, блогъри. Той е и ваш празник.. Наш общ празник.

П.С. И като израз и символ на това, че човек от плът и кръв, жив и истински, стои зад този блог (както е с всички смислени блогове), ще публикувам за финал на постинга една моя снимка. Не че не сте ме виждали.. Ето ме - отново..

Честит празник Слънчице!!! :)

Умно, добро и красиво!!! :)))))

но ти благодаря за тези добри думи!...
Много усмивки и от мен :)))

П.С. Не съм винаги такова "слънце", но поне се старая.. :)

Добре ти се отразява брачния живот.Честит празник и на теб.

Казала си го толкова хубаво!Поздрав и честит празник и на теб!

Ти си много мила!
Много близка !
Честит празник! Бъди благословена!

И от мен честит празник и блог РД! Да, първи анонимен /той или тя/ добре е обобщил, присъединявам се и аз! :)))

Четири години, че тоз блог от колко време съществува. Отдавна да има такова виртуално пространство и аз да незнам. Всъщност преди 2/3 години чух по радио "Хоризонт" за първи път думата "блог". Журналист задаваше въпроса: "Какво е блог?" на случайни минувачи в София и всички бъркаха думата с блок. А аз благодарение на радиото и споменатото предаване, бавно и мъчително започнах да схващам, че това е нещо като форум, а бе сайт в интернет, където се пише, така си го обяснявах. Но тъй като мразех форумите и глупостите на участниците, които в повечето случаи стигаха до чиста проба простотия, хич и не проявих интерес да видя какво точно представлява. Ох много дълъг стана коментара и си забравих мисълта. :) Както и да е, след време пак имаше предаване само че по телевизията и темата беше "блог". Е тогава реших, станах грабнах мишката и в Гугъл написах блог - излезе първо бл.бг и така се започна. Естествено разбрах, че е място съвършено различно от форуми, на които случайно бях попадал.
Сега не знам как да завърша коментара си. :)
А да за снимката: виждали сме те и на други снимки, но това не означава, че не искаме да те виждаме на нови снимчици! :)

Прекрасна си! Бъди себе си! Отстоявай принципите си! Радвай се на живота! Бъди щастлива! Пожелавам ти още много години да намираш време за блога си!! И да ни радваш със светли мисли и красиви слова!!

Аз съм тук едва от 4 месеца... И едно от познанствата / макар и виртуално /, на които се радвам - е познанството ми с теб и твоето творчество...
Бъди щастлива - със себе си, и с човека, когото си избрала за спътник!!! Животът е най-добрият писател, нека за теб пише един от великолепните си щастливи любовни шедьоври :):):)

И в Библията още е казано, че ... "В началото бе Словото ... ". Благодаря за откровения и искрен постинг ! :)))) Ще продължавам да те чета с удоволствие.:)))

Честито, честито, Криси

Споделяме си блоговата годишнина с теб - само че аз едва сега прохождам.:)

Светлина и вдъхновение, пишеш чудесно.:)

@ frina, ей сега видях това и ти оставих и аз коментар :)))
Всеки прохожда все някога в нещо.. Аз ти честитя от сърце годинката! :)
И ти благодаря за мнението ти за моя блог - радвам се, че то е такова :)
До четене! :)))

благодаря ти :) Никога не ме забравяш, зная.. Благодаря ти за това!
А твоя е един от най-първите блогове, на които попаднах и които зачетох.. Тук и въобще. И зная, че е маааалко по-голям на възраст от моя ;)) Може би с месец-два..

благодаря ти за добрите думи :) За мен ще бъде радост да продължавате да ме четете все така.. Дано споделям повече светли неща с вас в бъдеще! Мрачните да останат в миналото.. Въпреки че животът е пъстър и предполагам винаги ще има и от двата вида емоции, омешани тук.. Истината е шарена и неедностранна! А аз винаги ще се стремя към нея..

благодаря ти от сърце за прекрасните пожелания за лично щастие! То е основата на живота на един човек.. Неговия гръбнак. Дано всеки да го има! Всеки, който заслужава.. Не е лесно за постигане, но борбата си струва.. Един ден ще имаме всичко, за което сме мечтали, надявам се.. Особено когато мечтите са "обикновени", човешки и топли..

Дано, дано да бъдат светли! Всичко най-добро ти желая и аз! И много щастие също! :)

Аплодисменти, Кристина! За да остане човек в този сайт дори една година, се изискват страшно много качества. А твоите четири години говорят, че ти ги имаш в излищък! Затова за мен е истинско удоволствие да идвам тук. Честит 24 май! И поздрави моя адаш! http://vbox7.com/play:0720de71

Щастлива, интерсна и плодотворна нова година в блога:-) ;-)

И все така... по нишката на сърцето... до края :)
Честит ти и 24 май! Той е и твой празник в настоящото и предишното ти професионално поприще, не само на блогър :)
Нека има повече светлина, благодарение и на теб и на искрените ти усилия!!!
Целувки и гореща прегръдка :)

Случайни неща няма, знаеш... Но - да не повтарям казаното преди мен, ще добавя само: радвам се, че те познавам и се надявам кратката ни първа среща на живо да не остане единствена.
Бъди благословена!

благодаря ти за споделеното в коментара :) Ценно е. Това е началото.. Аз забравих да разкажа тук за моето (а може би съм писала вече за това на някой предишен "РД" на блога ми). Ето накратко каква беше историята в моя случай: беше 24-ти май 2006-та (1-ят ми постинг си стои, нищо не съм трила..) и отново бе почивен празничен ден. Седях си вкъщи и моята половинка тогава - Стани(слав) - ми беше на гости. Аз четях брой на списание "Business week", донесен вкъщи от майка ми, и попаднах на една статия за монахиня, свързана с Ватикана, която имала познания по новите технологии и интернет (тоест била модерна и напредничава) и направила онлайн-галерия със снимки от Ватикана и даже май самия сайт за религиозната държава и споменаваше в интервюто си за списанието, че няма намерение да прави чак блог на Ватикана.. Тогава попитах моя приятел какво ще рече тази дума "блог", понеже я срещах за първи път в живота си. Той се опита да ми обясни и ми каза накрая (понеже ме познава добре какъв човек съм..): "Ще ти покажа как да си направиш блог и ти. Много ще ти подхожда да си имаш блог.. Ти обичаш да споделяш, може там да публикуваш и твои неща.. стихове, разкази.." Малко по-късно през деня отидохме у тях, тъй като тогава аз нямах интернет вкъщи, а той имаше и седнахме пред компютъра. Той написа в Google "блог" и първият сайт, който излезе като резултат беше блог.бг - точно като при теб ;) И още същия ден си регистрирах блог, без много да му мисля.. Измислих си само ника (от една песен, която обичам) и написах първия уводен постинг. После няколко месеца се ориентирах в обстановката, не публикувах и не четях много.. до есента на 2006-та, когато се отприщи и моята блог-мания :) И се стигна дотук, до днес :) Моят приятел се оказа прав - наистина ми подхожда да "списвам" блог..
Това е накратко началото. Мислех, че блог.бг съществува отдавна, а се оказа, че е бил само на 3 месеца, когато се регистрирах тук :)

Сърдечни поздрави от мен, Smani! Винаги ми е приятно да си тук :))) Сродни души и блогъри сме..

:D

благодаря ти от сърце! И ти си много мила :) Живи, здрави и щастливи да сме!.. Дай Боже..

благодаря ти за коментара - нищо че казваш, че нямаш коментар :)) Такова отношение топли сърцето.. Благодаря ти! Честит да ни е празника и ние да сме честити..
Поздрави!

благодаря ти за добрите думи и коментара :) Само че тази снимка е отпреди 4 или 5 години, тоест - доста преди да се омъжа е правена :)) Но и сега, на 28 години, изглеждам по същия начин..

благодаря ти сърдечно за тези думи! Трогната съм.. И се радвам, че ти е приятно да посещаваш моя блог - това значи много за мен! Наистина тук е трудно да издържи човек понякога.. Сайтът и блогването имат и нелицеприятни страни - като всяко нещо.. За мен лично 2007-ма, когато пишех най-много тук - всеки ден почти, бе катарзисна - за мен като блогър.. Тогава ме бяха забелязали, нападнали и заръфали доста недоброжелатели и аз постоянно трябваше да се защитавам, все да съм нащрек и да чистя името си от помията, хвърляна по него.. Беше ми много трудно и наистина ми горчеше.. Все пак съм чувствителен човек, подходил с чисто сърце и добронамереност към общуването тук.. Уви, оказа се, че не може са е само добронамерено. Има хора, които обичат да предизвикват другите и да започват негативни верижни реакции.. Такива има и тук, разбира се.. Като навсякъде. Радвам се, че в крайна сметка, след известно отдръпване от моя страна от активното блогърстване и от споровете тук, успях да изчистя името си и да въдворя отново ред и положителна, доброжелателна атмосфера в моя блог. И хората, които го харесваха, се завърнаха към него и продължават и до днес да ме четат :) Простиха ми негативните реакции.. Разбраха ме.. Но оттогава започнах да пиша по-рядко тук и да споделям поне една идея по-внимателно. Научих се и на някои полезни неща :) Като например да не се защитавам от хулите на всяка цена.. Да не отговарям на всяко предизвикателство. С някои неща просто няма смисъл да се залавя човек.. Само си губи времето и енергията. Та така моят блог "възкръсна" по един своеобразен начин. Като феникс от пепелта.. Както се случва с истинските неща обикновено :)

Ще поздравя твоя адаш непременно :)) Сърдечни поздрави и на теб, родопски писателю!

благодаря ти за честитката и пожеланията, приятелю :) Радвам се, че се познаваме.. Ценен човек си, да знаеш :)
Всичко най-добро!

благодаря ти за коментара! Дай Боже на всички ученици такива учители като теб :)
Знаеш ли, майка ми е хвърлила моя пъп върху книги от библиотеката вкъщи.. на моя прощъпулник или когато там се прави това.. :))) И наистина - Книгите и Словото белязват живота ми.. И професионално, и житейски.. След като това е моето хоби, моята дарба, моята страст - да чета и да пиша.. Не само това, но основно.. :)

Радвам се много, че се видяхме неотдавна! Знаеш къде :))) Сърдечна прегръдка и от мен! До нови срещи! :)

благодаря ти за топлите думи! И аз се радвам истински, че се познаваме и искрено се надявам да имаме още срещи на живо.. А междувременно ще продължаваме да се срещаме тук - всякога, когато имаме нужда и поискаме.. :)))
Лека вечер и успешна седмица ти желая!

много си прав/а бе! Цели 4 в тоя шантав блог.. Много са наистина :P
И аз не знам как оцелях и какво правя още тук.. Но факт - още съм наоколо и дори пиша от време на време :)))

поздрави и честит празник!

Честит празник и на теб, вълшебнице на думите! Продължавай все така да ни радваш с твоя блог, с прекрасните ти стихове, снимки, фино уловени настроения и специфична чувствителност.. И с човещината си..

Аз съм едва от година тук, но ми харесва. Е, с някои малки изключения, но злобата си никне навсякъде. Пожелавам ти най-доброто от живота - във виртуала и в реала!

Да ти е хубаво и приятно писането и всичко, до което се докоснеш! Браво на теб и дълбочината, с която се отнасяш към живота! Успех!

Макар и с 20 минути закъснение - честит Празник на Словото, Духовността, Надеждата, че ще просъществува истинската вяра в непреходните ценности!
Скъпа Кристина, ти знаеш, че много те ценя и обичам! Ти бе една от първите, с които започнах да общувам тук преди близо 3 години, когато аз започнах да пиша в този блог. Искреността, неподправено предадената емоция, подплатена с чистота и добронамереност, са просто струящи от думите ти, както и интелектът, широката култура и характерният ти богат изказ. Бъди много щастлива и не забравяй верните си приятели тук!

радвам се, че се отби :)))
Така е, заяждане има навсякъде.. Благодаря ти за пожеланието!

благодаря ти от сърце за неизменно доброто ти отношение към мен! Колкото до дълбочината, с която се отнасям към живота.. тя често ми носи тъга и тревога.. но такава съм - още от дете..
И аз ти желая успех и щастие!

и на теб благодаря за прекрасните думи! Няма да ви забравя.. И без това се връщам тук отново и отново :) Дано да бъдем щастливи!!!

Знаеш ли, и моите са толкова в блог.бг. Май сме "ветерани" тук.;))
Жива и здрава да си!Усмихната и влюбена!;)

Вярно е, че сме от ветераните тук :))) Блог.бг е "роден" през февруари 2006-та, доколкото си спомням.. :)

Много ти се радвам на искрените послания към нас, бъди все такава свежарка, споделяй с нас добро и лошо, пък който има сърце и разум да го разбере, а който няма да намери сили да ги придобие, развие и да се отвори към другите. Да, понякога става и така, познавам и затворени в себе си хора, които четейки постинги, като твоите се променят към по-добро, стават по-добри и общителни.
Желая ти успех навсякъде и още хубави постинги.

ЧЕстит блог-празник! Пожелавам ти много хубави емоции и в блогапространството и в реалния живот!

благодаря ти за страхотните думи и пожеланията :)))
Радвам се, че се познаваме и на живо :) И аз ти желая успех във всичко!

аз съм голям фен на твоя блог, имаш прекрасни постинги :) Колко е хубаво, че този сайт ни събра и ни дава безвъзмездно поле за изява винаги, когато имаме нужда от такова.. Благодаря ти за пожеланието! Дано! :)

вече си пораснала, Криси, честито!
Поздрави от планината!

Виждам, че приемаш и днес поздравления, затова най-искрено ти желая да имаш още много хубави поводи, които да споделяш с приятелите си тук. Ти си един много стойностен човек, много искрен и затова смятам, че заслужаваш да се чувстваш добре и да се сбъдват една по една мечтите ти.
Вчера бях на вилата и в стаята ми влязоха две лястовички. Дълго време кръжаха вътре и сякаш искаха да ми кажат нещо. Приех ги като символ и скоро чакам блага вест от теб. Обичам те много: мама :)))

ами че да! Как да не съм пораснала :))) Времето минава, ние, децата, растем.. ;)
Поздрави от софийското равно поле :)))

благодаря ти за коментара! :))) Не зная как стоят нещата точно, но предполагам, че не са много блогърите, чиито майки ги четат и им пишат коментари понякога.. ;)))

П.С. Гордея се с теб и много те обичам!

Ти беше една от тези, които посещавах още преди да се регистрирам. И един от подтиците ми да го направя. За което съм ти безкрайно благодарен!!!!

Супер, много се радвам, че е станало така! :))) Много усмивки от мен и всичко най!

ЗНАЕШ ЧЕ СЕ ВЛЮБИХ В ОЧИТЕ ТИ, ВЛЯЗОХ ПРЕЗ ТЯХ В ДУШАТА ТИ И ОТКРИХ ЕДИН ЧИСТ И ПРЕКРАСЕН СВЯТ!

ДА ТЕ ИМА ТУК СЛЪНЧИЦЕ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздрави и от мен..макар и с малко закъснение....пусти технически проблеми:)))
Радва ме факта ,че се запознахме В София на премиерата на мамас и остави в съзнанието ми ,много приятна и топла енргия...защото запомних усмивката ти!
Обичам и контактувам само с усмихнати хора:))))
Прегръдки!

С обич: Кристина :)*

радвам се, че съм оставила такъв топъл спомен у теб.. :)))
Много усмивки от мен и до нови срещи, надявам се! :)

Още дълголетие в блога ти желая!
:)))

Мерси, Фурийке! А ти продължавай да ни радваш и развеселяваш с твоите вицове :)))

години добра цифра...
Поздрави и от мен.

Аз съм родена на 4-ти..
Благодаря ти, ivoso :) Поздрави и от мен! Ще следя блога ти :))

ЗА МНОГО ГОДИНИ ДА Е! БЪДИ ЗДРАВА И .....ПИШИ :))))

приятелски поздрави!
А лелята на Александър ти пожелава радост, любов и светлина по пътя ти!

Галя, Брей и компания - всичко най-хубаво ви желая! :))

Поздрави candysays, честито и от мен!

Отбивай се пак!

Честито Криси!
Хубаво е, че има хора като теб тук, в блога...:)
Продължавай, пиши, дерзай...
Целувки!:)))

Ще продължавам.. :))) :*

Дълги години да се срещаме тук и да се радваме на прекрасното общуване!!!Прегръдки и целувки!

Дано така да бъде! :)))

Да си жива и здрава, още много срещи и добри приятели да срещнеш, много истини и усмивки, радости и добри дни да има за теб! Прегръщам те, и ти желая от всичко по много, от онова което искаш да се сбъдне. Хубави и добри слънчеви дни в живота и в блог бг. :)

Всичко добро и на теб! Отбивай се пак :)

това се крие разковничето на съвместният живот и не само на него - на искреността, споделянето, общуването. Много хубаво си го написала Криси :).
Поздрави!
Аз май спрях да броя годинките в блога, но и аз като теб съм все по рядко тук напоследък.

радвам се, че прочете и хареса написаното от мен :))
Важното е, че все още се мяркаме наоколо.. макар и по-рядко.. Все пак животът си има своите изисквания към нас, няма начин :)
Поздрави и от мен! Успех във всичко ти желая! До нови срещи тук :)

Поздрави на едно много усмихнато момиче, което беше преди половин година една вечер в читалище " Заимов".

Поздрави и от мен! Сърдечни! И усмивка: :-)