Това е най-безсмисленият въпрос, който човек може да си зададе. Защото той никога няма отговор. Сляп въпрос. Задънена улица. Без изход. И все пак - такава е човешката природа - човек си го задава понякога. А най-неприятно е когато си го задава, без да може да се спре, осъзнавайки, че няма да има отговор и все пак.. Когато се събужда и този въпрос изведнъж нахлува и започва да кънти в съзнанието му.. Тогава е най-зле.
Тогава потичат сълзите.. Тогава сърцето се свива, сгърчва от болка.. макар и само за момент. Момент, който може да се повтаря..

..Страх ме е. Страх ме е, когато си задавам този въпрос. Когато пак започвам да търся вина.. В себе си. Когато зная, че няма кой да ми отговори. Когато се опитвам да разбера защо аз (най-глупавото нещо, знам!) и защо все на мен се случва така и така, а не иначе, и защо на някои други хора им върви повече и нещата им се получават винаги от раз, от първи опит, и то по хубавия начин.. (Защото всяко нещо има две страни, и поне два начина да се случи - "добър" и "лош".)
Страхувам се, че може би направих грешка преди години, когато "прегърнах" болката в живота и че тя сега няма да ме пусне никога, че все ще ме преследва. Връща се и се връща отново в живота ми. Да, никога по най-категоричния начин (слава Богу, поне това!), никога не съм от най-тежките случаи (много добре осъзнавам това!), винаги се срещам с лошото в по-лекия му вариант, и все пак.. се срещам с него. Срещам се с болката, а не с така жадуваното и мечтано щастие (и с него, но толкова рядко.. и го губя пак.) И виждам как някои не се срещат постоянно с нея. Зная, че не бива да гледам никого, освен себе си. И че не мога да видя ничий път открай докрай, за да съм сигурна какъв е - щастлив или нещастен. Нито своя, нито нечий друг. А и зная, че в крайна сметка едва ли има само "щастлив" и само "нещастен" път за някоя душа.
Колелото на Живота.. Един ден си щастлив, на следващия - нещастен. Поне някои хора - като мен, твърде емоционални, твърде чувствителни. От това именно ме е страх понякога - от моята чувствителност, от начина, по който приемам и преживявам нещата. А не от самите неща, които се случват. Страх ме е от бездната, която е човешката душа. Страх ме е от събитията - камъчета, които падат в нея. И оставят следи.. потъвайки завинаги в душата-бездна. Страх ме е от травмите. От това как човек се променя след някои неща. Не за добро или лошо. Просто се променя. Става различен. По-предпазлив. По-несигурен. Нападат го страхове и съмнения. Чувство за вина. Страхове и съмнения.. Най-големия бич за човешкото съзнание, наред с вината. От тях ме е страх. Защото знам, че опита от миналото ти определя очакванията ти за бъдещето. Няма как да бъде другояче. Може да не е така на съзнателно ниво, но на подсъзнателно - със сигурност.. И че ако той е негативен, и твоите очаквания ще са такива. Въпреки надеждата за по-добро.. Тъжно, но истина. Толкова просто и логично, както е казал поета. Жестока логика. Проста. И тежка за потърпевшия. Трудна за издържане.. Затова мразя травмите. И мразя да се срещам с тях - в себе си, или виждайки ги в други хора. Боли ме от тях. От раните в душите, от наранените души.. От чувството за загуба..

И все пак.. зная, че бъдещето - ако все пак (евентуално) дойде добро, и ако някак - въпреки страховете ти - все пак се сбъднат мечтите и надеждите ти - зная, че тогава и болката от миналото се забравя. Но едва тогава, едва тогава..
Дотогава е трудно сам да стопиш буцата в гърлото си, заседнала от въпроса "защо" и от тъгата. Трудно е сам да се излекуваш. Просто се променяш. Не за добро или за лошо..

Зная, че всички ние сме на този свят само временно и всичко тук е взето за малко "назаем". Зная, че всички ние просто следваме пътя си - независимо дали доброволно или малко насила.. В това си приличаме. В друго се различаваме. Няма как да е иначе. И зная, че винаги има надежда. Дори и когато ни (ми) е трудно да я видим (да я видя).. Тя е там, отвъд хоризонта - като Слънцето, което чака да дойде часа, в който му е отредено да изгрее.. И непременно изгрява. Точно в този час. Никога по-рано, нито по-късно. Може би такава е съдбата и на мечтите ни - те не могат да се случат, когато искаме. Не могат да се случат по-рано или по-късно от "предначертаното". Може би... Може би..

П.С. Онзи ден, когато ме изписаха от болницата и се прибрах вкъщи, написах във Фейсбук спонтанно следното: "Труден август за мен, труден.. Усещам соления му вкус в устата си, но не е от морето, в което плувах, а от сълзите ми днес. А имах толкова планове, мечти, сили.. Сега вече нямам. Пречупи ме.. този август. Поне не ми е за първи път.."
Всъщност не е съвсем така. Август си беше прекрасен дори.. Просто - както понякога се случва - за броени минути всичко се промени. Обърна се пак на 180 градуса. Съвсем нормално, след като сме тук, човешки същества.. И не ме е пречупило случилото се, понеже не беше толкова лошо, а само ме натъжи, само ми е мъчно.. Имам не една, а цели три мечти за живота си сега. /А имаше време, когато нямах нито една.. И тогава бях истински зле.. / Искам да ги забравя.. Поне за малко. Понякога човек се уморява да се бори. Но винаги продължава напред. Другия изход е само един - самоубийство. Напред.. Мечтите ми винаги са се сбъдвали. Но никога от първия ми опит. Никога..

Ти ще успееш, candysays ! Положителен човек си и това ще ти помогне . Поздрави и хубав ден :)

Хубав ден и на теб!

Няма нищо лесно в живота.

Ще издържа, разбира се.. Както винаги. Надеждата ми е да не се налага все да издържам на болката.. Надявам се на щастие - още в този живот :)

Иска ми се да кажа - Знам какво ти е...
Но не мога да проникна в душата ти и да видя болката и премеждията, които са изплели лепкавата паяжина, от която трудно се измъкваш.

Това, което мога да кажа и направя е - Ще се моля за тебе! Виждам, че си прекрасен човек с нежна душа и добро сърце, заслужаваш да си щастлива!

И ти ще бъдеш огрята от топлите лъчи на щастието, болката ще бъде отмита и ще потъне във забравата, само не преставай да се бориш!

Трогна ме до сълзи. Наистина. Благодаря ти!

Единственото, което разбрах е, че ти е много тъжно и много тежко.
А това: "Другия изход е само един - самоубийство." е най-глупавата мисъл, която може да ти хрумне. То не решава нищо. Наранява близките ти доживот, а ти губиш шанса да имаш мечти и да ги сбъдваш. Смъртта не решава нищо.
Сигурен съм, че не ти минават подобни мисли.
Ще ти кажа и нещо друго - опитът ни винаги е свързан със субективното ни отношение към него. Така че, ако го приемаш по-позитивно и очакванията ти за бъдещето ще са по-позитивни. И не само това - ще се убедиш, че "ще ти тръгне".
Успех!

Те са в миналото. Разбрах отдавна, че просто не съм способна на подобно "решение", на подобен изход от Живота.. Смъртта не решава житейските проблеми, това е сигурно. И трябва да дойде, когато й е времето..
Субективното ми отношение е не е нито негативно, нито позитивно, струва ми се. Някои хора дори ме смятат за оптимист. Мисля, че не съм нито точно песимист, нито оптимист.. А донякъде реалист, и в много голяма степен - идеалист. Може би комбинацията не е много добра, но това съм аз. :)
И накрая - то не е като да не ми върви в живота, ама ми върви по много особен начин - една крачка напред, две - назад. Това е положението засега. Живот и здраве да е, може пък нещо да се промени в бъдеще.. Кой знае. Винаги има шанс за промяна. Нали така?
Благодаря ти за пожеланието! И за коментара :)

П.С. Вярно е, че говоря общо и "по принцип" тук, и нищо не конкретизирам, но предпочитам така. Имах нужда просто да споделя чувствата и мислите, които ме владеят в момента, без да описвам конкретни случки..

Разбирам всяка думичка, която казваш и е така познато и не е общо, а е конкретно, истинно и прекалено откровенно.
Опит, опит, през който преминаваме всички, но малко са смелите хора като теб да го споделят.
Изпращам ти ей толкова голямо разбиране и още по-голяма подкрепа.
И една прегръдка виртуална и усмивка :)

и това ще мине... Моята баба има една хубава приказка, която казва в такива случаи - След всеки баир следва и равното!
Всичко ще се оправи, вярвай го! :)

благодаря ти най-искрено за коментара, за разбирането и подкрепата. Наистина значат много за мен.. Не зная дали съм смела или не.. По-скоро си мисля, че не съм особено, но се радвам на твоето мнение за мен все пак :)
Прегръдка и усмивка и от мен за теб! Виртуални, но истински и от сърце.. {} :)
До писане..

благодаря ти и на теб за подкрепата и добрите думи :)
Опитвам се.. вярвам.. по принцип. Склонна съм по природа и да се отчайвам, и то сравнително лесно, но.. какво да сторя - такава съм си. Но не спирам да вярвам все пак..
Поздрави от мен и всичко добро!

А и от душата си!
Ти си слънчево човече, поне такова те видях и вярвам, че ще се справиш!
Целувам те и те прегръщам!!!

Дано се справя и всичко да бъде наред в бъдеще.. Да се случи по хубавия, по щастливия начин..
И аз те прегръщам! Благодаря!!!

Криси, знай, че дори когато човек няма сили да ходи, винаги може да направи още една крачка. А твоите крачки тепърва предстоят!!! И ще стигнат за 3 000 големи мечти. Поздрави от Родопите!

труден е и е прекрасен - август
като живота
всичко добро ти предстои, не се обръщай назад
само напред

Ти си го написала, и е истина, и те разбирам, имал съм много такива моменти, и до мен са били приятелите ми, днес до себе си имаш нас, да те подкрепим, и утешим, да те прегърнем, и изтрием сълзите ти, с цвете да ги изтрием, красиво цвете, като теб.

много чувства си вплела в тази изповед.
само човек, който умее да изживее болката до дъно, само той може и щастието да изживее напълно!/зная, че "напълно" не е най-подходящата дума за щастие, но другата не ми идва в момента:)/

Всичко най-най- Сandysays!

твоите думи значат много за мен. Дано да си прав! Благодаря ти! Усмивка от София :)

права си.. за Живота и за август. Такива са си - и трудни, и прекрасни! Нека само имаме сили, за да се справим с трудностите и сетива, за да усетим и изживеем прекрасното в тях! Нека.. Напред..
Усмивка и поздрави за теб :)

Красив е и Живота, в пъстротата си, в цялата гама от емоции, които ни предлага да изживеем и в любовта, с която можем да минаваме през Него.. По-красив от цвете даже :) Обикнах го.. Живота.. Значи ще успея :) Вече не плача.. Още веднъж - благодаря!

благодаря ти! Това, което ми пишеш, съм си го мислила и аз самата.. :) Може би е така наистина, кой знае.. Във всеки случай няма да се отказвам от мечтата си за щастие.. Всичко най- и на теб! :)))

P.S. Не ме натъжи :) Благодаря ти..

Ще ти кажа: Бъпросът не е "защо", а "за какво си струва". Отговорът е "За всичко".

Испех и кураж!

благодаря ти за пожеланието, както и за твоя отговор. Зная, че е за всичко :) За всичко, което следва в живота по-нататък..
Поздрави от мен, с пожелание за всичко най-добро!

това не го разбрах съвсем.. Убягва ми смисъла, а и по отношение на какво точно го казваш. Nevermind. Мерси за вниманието все пак.

Всичко, което написах дойде от сърцето ми! Заслужаваш го!

Животът е колело - не винаги сме долу! Пожелавам ти да те видя така щастлива, както беше миналата есен, когато се срещнахме на живо!!! Прегръдки:)))

Всеки се страхува от болката, от хората, от изненадите в живота... Но да си задаваме въпроси е излишно, защото отговорите им са закодирани още със зачеването ни. Карма! Не можеш да промениш нищо. Сигурно има хора, които мислят, че на теб ти върви много повече отколкото на тях. И те се питат, защо е така, след като са по-умни, по-красиви, по-интелигентни от теб? К.24 с едно изречение ти е отговорил на въпроса. Трябва да се съобразяваш с възможностите
си, с това как изглеждаш, как се държиш, дали наистина си добра или само ти се иска да бъдеш, на теория, такава... и много други важни въпроси, които отговарят на твоя, "защо":)
Щом плачеш, щом си намерила сили да напишеш толкова много за себе си и събра съчувствието на хората, не си много пострадала!!
Когато не можеш да плачеш, когато чувстваш, че си празен, когато всичко ти е безразлично и си мъртъв, независимо, че все още дишаш, когато ти бучат ушите, а главата ти пулсира по-силно от сърцето, когато вървиш по-улиците и не виждаш никого, когато си на отговорна длъжност и трябва да работиш, защото хората разчитат на теб, когато топиш килограми с часове...от мъка от огромна мъка?!Какво ще направиш тогава? Ще се питаш "защо"? Ще пишеш в блога? И кой ще ти помогне, от този блог? Бъди сигурна, че след като ти напишат съчувствен коментар, вече са отишли в друг блог, където е по-ведра обстановката и са те забравили.
Стреснах те! Знам! Но това е лекарството! Дори те раздрусвам, за да се осъзнаеш,
че при теб, всичко е ОК! Недей да се самосъжаляваш и окайваш!
Ти си ми била винаги симпатична. Знаеш ли защо? Защото си хитруша:))))
Ето и отговорът ти к.26 говори ясно за това ти качество, защото е ясно за разбиране, разбрала си го и се издаваш, но шикалкавиш...а този човек е прозрял истината и ти я казва, много точно.
Сигурна съм, че вече си добре. Ан.3 е пак мой коментар. Нямах време, за да ти напиша повече, затова само те подкрепих, с едно изречение. Надявам се, че съм
помогнала с това което ти написах.....

И без това животът е достатъчно труден, та да го мислим. Пей си.

Благодаря ти, Sparotok! Оценявам го..

В интерес на истината и миналата година бе много трудна и болезнена за мен, въпреки Деня на прекрасната ми сватба, който бе наистина чудесен и щастлив..
Тази година съм всъщност доста по-добре. Но.. 17 август бе изключение.. Заради него написах този постинг.
Прегръдки и от мен! Ще чакам хубавото да дойде на свой ред.. Ред му е.. :)

благодаря ти за пространния коментар.. Оценявам труда ти да ми го напишеш.
Но не съм хитруша.. или поне не толкова, колкото ти си мислиш :) Улавям смисъла на написаното в анонимния коментар № 24, но донякъде.. не мога да се съглася напълно с него. Затова му отговорих по този начин.
А сега по същество - виж, аз не писах никъде по-горе, че съм толкова зле, нито събирам съчувствие. Имах нужда да излея някъде моментните си мисли и чувства, които се блъскаха в главата и сърцето ми и реших, че блогът ми е подходящ за това. И той наистина е. Това не значи, че тези мисли и чувства ме съпътстват постоянно.. Вече не. Ще ти споделя още нещо - преди години бях наистина зле. Не си мисли, че не зная какво е.. онова, което си описала по-горе. Сега далеч не съм толкова зле. Но съм минала и през това. През голяма, страшна бездна и празнота. В която няма Живот, няма жажда за него, и в която няма(ш) мечти. Това е най-страшното състояние. То е много по-близо до Смъртта и истинската депресия от това, което изпитвах тези дни. Сега поне имам жажда и воля за живот и за щастие. Мога да си ги представя. Тогава не можех. Затова нямах и мечти.. Това, че сега имам ми е достатъчно. То е знак за Живота в мен. Сега. За справка (за миналото ми, далеч по-тежко състояние) - ако искаш прочети постинга ми, наречен "Аз избрах Любовта.." - под номер 3 в моя блогрол.

Още веднъж - благодаря ти за отделеното време и внимание. Поздрави и всичко най! :)

чудесно би било да можехме да си пеем винаги. Като в песента: "Don't worry, be happy".. :) Ама не става винаги. Има хора, които трудно изключват мисловната си дейност. Тя сама се усилва или се успокоява.. Аз съм от тях.
Все пак - благодаря ти за включването!
Поздрави :)

Същото нещо като този, а има и коментари, които ме изненадаха с цитати, които са твои изрази? И от какво е провокирана тази болка?
Манипулираш някого ли с тези си постинги? Ти нали си библиотекарка? Да не би
да се изживяваш като героиня от някой роман?
Нещо не мога да ти вярвам на откровенията хахахаха!:)
Каква глупост и колко хора са се включили разбирайки те, а дали са искрени или
и те се правят на много добри?
Внимавайте какво пишете, защото всичко се пише на задниците ви!
Акашовите записи!?!?

библиотекарството ми е работата в момента, нищо повече - временна, като всичко на този свят. Едва ли ще работя това повече от година-две..
Не манипулирам абсолютно никого с това, което споделям в постингите си.
Надявам се, че разбра. Поне този мой кратък и разбираем коментар.

Наистина го заслужаваш,а мечтите...те са пред нас и от нас зависи дали ще ги достигнем!

Ех, има анонимни и анонимни. Анон.35 изобщо нищо не разбира.Пише си го , знае къде.

благодаря ти за пожеланието :) От нас зависи.. може би.. Във всеки случай мечтите държат човек жив, как да се откажеш от тях тогава?
Поздрави!

и аз така смятам :) Мерси за отбиването в блога ми :) Заповядай пак!

.. и който гласеше (цитирам):

"Защото си грозна.
г р о з н и ц а"

Първосигнално го изтрих, защото е обиден, а такива ги трия (първосигнално), но после съжалих.. Затова сега го написах лично тук. Искам да му отговоря по следния начин:

"Защо и откъде толкова злоба, ей.. хора..
И чудно защо, но някак не се обиждам от подобни коментари. Сигурно просто нямам комплекси (на тази тема). А и как на някой ще му хрумне да нарича така човек, когото дори не е виждал на живо? И кой съди виртуално за красотата или грозотата на блогърите? Какво значение има тя, когато тук хората споделят думите, вълненията си.. Малоумно. Чиста злоба. Никакво отношение към темата, към споделеното."
Това е.
Дано блогърите получават по-малко такива анонимни коментари, или които ги получават са без особени комплекси, за да не се почувстват много обидени и наранени.. И дано не са твърде чувствителни, че и без комплекси злобата ти тежи тогава.. :(

Намерих общи неща във това което си писала. Трябва да свикнеш да възприемаш промените към добро. Опитай със самовнушение, опитай няколко пъти, не се отказвай и ще видиш, че ще има ефект. Светът около тебе е такъв, какъвто си го направиш. Насочи силите си там където си силна, не там където нищо не можеш да промениш.

мъдър и добронамерен. Разбирам какво имаш предвид. Опитвала съм вече да се променя в тази посока, тъй като се налага, и ще продължавам да опитвам и в бъдеще.. Само не съм съвсем съгласна с това: "Светът около тебе е такъв, какъвто си го направиш." - разбирам и това, но мисля, че е само наполовина вярно.. А моят свят не е лош - съжалявам, ако човек, четейки написаното от мен, остава с такова впечатление - би било погрешно. Моят свят не е нито добър, нито лош.. В него има красота и смисъл. И любов.. Но както и да е. Понякога, когато пиша, пиша по-мъдро и обективно, друг път съм повлияна силно от някакво конкретно настроение/ събитие/ случка и те задават тона ми тогава - дали ще е по-депресивен или еуфоричен.. Но това са само състояния, човешки, нормални.. Те не са духовност или мъдрост - за да проявиш тях от себе си трябва да си в покой, в тишина.. А човек невинаги е такъв. Даже рядко.. Особено аз :) Просто съм много емоционален човек и това слага своя тежък печат върху мен, върху личността ми.. Вярвам, че не е за лошо, не е и за добро. Просто това съм аз, такава е същността ми :)
Поздрави и отново - благодаря за отделеното внимание! Всичко добро.

Ти заслужаваш щастие! Трудно е да бъдеш съвършен... А... болката идва, за да ни напомни, че сме много живи. Когато човек е млад, всичко е много по-болезнено, а той е по-раним. Този период от живота е много силен и съдбовен, няма как да не го усетиш в пълната му "феерия".
Всеки е сам в най-трудните периоди от живота си. Дори близките да го обичат и споделят тревогите му. Не се отчайвай, животът никога не е лесен, а ако понякога изглежда по-приемлив и хубав , то е , защото тогава не го вземаме на сериозно. Или пък точно тогава наистина го живеем без съпротива! Може и в това да е разковничето... Целувам те!

Но на мен лично нещо ми е трудно да живея "без съпротива".. Може би затова и страдам повече, понякога излишно.. Но - въпрос на същност.. такава душица си нося, какво да направя. Във всеки случай не съм се предала. Ще се науча.. някой ден. Усъвършенствам се.. Опитвам се, търся начини.. А "който търси, намира", както пише в Библията (още в първото евангелие от Новия завет).. Вярвам в това.

Поздрави, мила! До писане! :) И лек ден, който да бъде последван от хубав уикенд, ранно-есенен..