Днес, когато празнувам 31-ия си рожден ден, аз искам да ви направя един малък, скромен подарък. Но от сърце... Така реших наскоро - да давам от себе си, да подарявам, дори на моите собствени празници, и още повече тогава, защото, за да ги имам, значи съм получила Дарове вече... Най-големите, най-истинските, най-съществените. Получих Живот.... И съм безкрайно благодарна за това. Именно днес, тук и сега....

Днешният ми малък подарък към вас ще е размислите ми върху прочутите думи на Достоевски: "Красотата ще спаси света."
Много пъти съм се чудила какво точно е имал предвид...
Дали е имал предвид външната, видимата красота, както може би най-често ги тълкуват тези негови думи?
Дали е имал предвид женската красота? /Има женски сайт, най-отгоре на който, като мото и цитат, се мъдрят същите тези думи.../
Или някоя друга красота?
Кое тълкувание е най-вероятно, в контекста на неговото творчество, на неговата личност? Кое най-много би му подхождало?

Ето какво мисля аз.
Искрено мисля и вярвам, че е имал предвид вътрешната красота, която може да бъде навсякъде... Която е породена от самия Живот, който пулсира изначално в нещата, от самата Любов, която Е живот, и Е сътворение... От тях се ражда красотата. От този вечен пулс, който пронизва всичко живо...

Ето някои примери. Взети от "обикновения" Живот...

Красота има в протегнатата за помощ ръка на някой уличен просяк, в студен и мъглив ден, която получава нещичко от спрял се сред бързащите хора минувач...

Красотата е и в ухажващия гълъб, който гука и ходи наперено след гълъбицата, а някой човек, седнал на пейка им се радва и им подхвърля трошички...

Красотата живее в болниците, където хора лекуват други хора, според силите и уменията си, а близките на болните се опитват, макар и с тъга в сърцето, да изпълнят стаите с аромата на свежи букети цветя...

Красотата може да се види и по летищата и гарите, навсякъде по света, където хора се прегръщат, виждайки се за първи път след раздяла. Където хора чакат други хора, или пък изпращат, или пък се смеят, или плачат... Но без преструвка. Дори неволно...

Красота, която спасява света, има и в бременната жена, която отправя унесен поглед през прозореца... Към бъдещето. Която протяга ръка и погалва цвете, а с другата - корема си.

Красота, която винаги диша, но рядко забелязваме и без която ние пък наистина няма да можем да дишаме, се "крие" във всички онези трептящи на вятъра листа, които улавят в себе си всеки слънчев лъч, като жадувана целувка, и го превръщат, фотосинтезирайки, в Живот за нас...

Красота има в прохождащото дете, което прави неуверено първите си стъпки между протегнатите ръце на родителите си. Винаги готови да го хванат, ако тръгне да пада...

Красота, която пулсира има и във влюбена двойка, разхождаща се, млада или стара... Тя казва: "ние сме двама, преплели ръце, преплели съдба, вече едно сме"...

Красотата е и в храма, където коленичил се моли Човека... Отправя своята надежда към Небето, своето най-съкровено и моли... И благодари. Пулсира сърцето.

Красотата е в прегръдката на майка и дете. На син и баща... В сълзата, потекла от щастие...

Красота има в първите и в последните лъчи на Слънцето... И още повече - в отражението им в очите ни...

Красотата е във въздуха, през април или пък ноември, сутрин, или вечер, когато излезе човек навън и диша, ли диша, сякаш никога не е дишал преди, и се чуди - какво ли пък особено има тази сутрин, тази вечер във въздуха, че така леко дишам? Може би просто... Живот. Кислород. Любов.
Всичко това - в едно неделимо цяло - със сигурност.

Красиво е Небето.
Красива е Земята.
Красиви са и някои наши прояви...
Заради тях си заслужава...

...Ето коя красота, според мен, е имал предвид Достоевски. А може би греша... Не е важно. Важното е, че думите му доведоха до тези размисли...

Това е една малка част от красотата, която спасява света, всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда дори... Произволни примери. Има още много, много такива. Стотици, хиляди, милиони, милиарди...
Вярвам, че ако я нямаше, щяхме да изчезнем веднага. Щеше да се стопи света в нищото, тутакси...
Но ние сме тук.
Защото тази красота я има.
Тя се ражда отново и отново.
От Любов и Живот...
И все така и спасява. Неуморно...
И ние нея спасяваме.
Да не го забравяме никога.

Красота има.
Светът е спасен.
Поне засега...

Здраве, Любов, Благополучие, Успехи и Късмет!!! :)

И догодина - сестричка на Любчо! ;)))

Наздраве за теб! :)) *

к.к.

Здраве и късмет да не те напускат, Кенди!
Честит Рожден ден!

Пожеланията ми за здраве и любов продължи ти самата и нека всичко се сбъдне!
Прегръщам те с много обич!

Здраве, късмет и берекет за теб и близките ти!
Щастлив празник!

Красотата, красота създава.
За дълголетие и здраве на домакинята на този пост, пример за казаното по-горе:
Наздраве!

Много светли мигове и много красота ти желая! Бъди здрава! И щастлива със семейството си и прекрасното ти дете! Наздраве!

Здраве, красота, успехи и любов с теб! :)

Бъди винаги здрава, влюбена, вдъхновена и усмихната!
Прегръдка!

Извинете, че не отговарям на всеки поотделно...
Наздраве и от мен!
Здрави и щастливи бъдете и вие, както и семействата ви!

Ти получи голям дар - момченце! Дано бог дари момченцето Ти също с голям подарък - едно красиво както майка си сестриче - ангелско създание.
А на Теб пожелавам все така да опазваш и раздаваш духовната си красота.

Много здраве и щастие!!

Здраве, обич и усмивки! Поздрави от Родопите!

@ Коста, наистина прекрасно пожелание си ми написал! Без думи оставам... Благодаря *