Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2013 18:04 - Романът "РАЙ" ще бъде представен и в София - на 29 май :)
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4963 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 29.05.2013 10:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Преди няколко месеца писах тук и ви представих един роман на млад автор, който истински ме впечатли - а именно - "РАЙ" на Радослав Гизгинджиев. През тези месеци романът събра още много читатели и почитатели и бе представян в няколко големи града в България. Най-сетне ще бъде представен и в столицата. Отново чрез прекрасната и много идейна инсталация "Страници от Рая" - от разпилени цитати от книгата. Както и чрез разговор с автора - на 29 май в книжарница "БАРД". Тя се намира "на пъпа" на София, както се казва - на трамвайната спирка на "Графа", до кръстовището с "Раковски", точно до площад Славейков. Лесно е за намиране :) А човек може да намери там тези дни и подходящия цитат, с който да развълнува, утеши или "нахрани" душата си...

~~~

...И понеже предния път не успях да напиша всичко, което исках и можех - ето още няколко думи от мен за романа... Може би и те няма да са последни. За истинските неща, които притежават дълбочина, човек никога не може да каже всичко, наведнъж...

...В "РАЙ" едни топли очи срещат едни студени очи, и тази среща е опит да се утоли една изначална жажда. За баланс, за хармония... Защото ние взаимно се допълваме и сме си нужни. Никой не си е самодостатъчен, и ако някой си мисли така, то значи живее с илюзия. Като стихиите сме - за един вечен кръговрат трябва и студ, и топлина... И радост, и болка. И най-вече - любов и красота... Топли и студени очи се срещат. Ражда се... разбиране. Акорд, който звучи и на небето, и на земята...

...Основната стихия в този стихиен роман е, струва ми се, Човешката Душа. "РАЙ" ни разказва за логиката на Душата, ако мога така да я нарека, която надхвърля логиката на Ума /в това е драмата за един от персонажите в романа - Александър/. За да (за)живеем истински, ние трябва тъкмо нея да търсим и следваме... През един или много Животи...

...Любовта и красотата, чистотата, емоциите, страховете, виденията, надеждите, копнежите, болките... Всички те са като нишки, които се сплитат в едно въже - да го наречем Въжето на Живота, по което Душата слиза и се качва - към Този или Онзи свят, с тяло и плът или без, сама или с друга душа...... Както например се случва с Константин и Калоян... И за това става дума в "РАЙ".

...За Достоевски, безсмъртния руски гений, казват, че няма отрицателен персонаж. Това важи, струва ми се, и за Радослав. Така се случва, когато авторът се отнася с любов и разбиране, без осъждане, към всеки един от героите си...

~~~

Ето какво попитах и какво ми отговори Радослав Гизгинджиев в нещо като кратко интервю за моя блог, по повод представянето на "РАЙ" в София:

- Един от персонажите в романа ти претърпява съществена загуба, след каквато човек много трудно продължава да живее. И винаги е променен. Би ли споделил нещо важно, което си загубил и съответно, което си намерил, в живота си досега?
- Изгубих много хора в живота си. Някои ги изгубих още преди да съм ги имал. Много често с лека ръка се ограбваме емоционално и егоистично си мислим, че сме единствените, които носят уязвената и наранена човечност, която се нуждае от вид реванш. Забравяме, че срещу нас стоят стотици хиляди вселени - хората, които носят мощна енергия. И които после ще търсят баланс. Всички рано или късно ще разберат, какво означава истинската загуба, както пише в „РАЙ“ и това, което ни спасява не е нито мъдрост, нито примирение, а инстинктът, че все пак ни се живее, дори надявайки се на идеята, че може да разбием невъзможните граници само и само да се настигнем. Това, което намерих в живота си е много. Всъщност, колкото повече се губим, все повече намираме – нови хора, нови приятели, нова територия. Но все пак сме преходни, когато имаме времето на един човешки живот. Но съм уверен, че никак не сме преходни в поредицата от животи, които са се случили и ще се случат. Намерих надеждата, че изкуството може да променя, лекува и пречиства хората.

- Когато един творец публикува творбите си, той се стреми да даде нещо на хората, да общува с тях. Какво получаваш ти, на свой ред, от читателите си в замяна, като обратна връзка? Какво ти дават те?
- Когато публикувах „РАЙ“ не съм мислил, какво ще дам или какво ще получа от другите. Книгата се случи по следния начин – виждаш мощен ураган, който върви към теб и започваш да бягаш от него. Той те настига и за да оцелееш се налага да пишеш; да го чуваш, да го изживееш. Не обичам и не искам да пиша, още повече не се отъждествявам като писател – тръпки ме побиват от писателските среди в България. Аз съм автор на РАЙ и това, което ще доведе тази книга след себе си. Отъждествявам се като автор на определени идеи, за които говоря в книгата. Основното ми занимание са визуалните изкуства. Писането не е професия, а порив. Не заразяваш ли емоционално, колкото и да си професионален писател – ти ще бъдеш забравен, заедно с идеите си.

- В "РАЙ" става дума и за това, че животът ни е като пъзел, и ние сме обречени да търсим парчетата от него, за да бъдем цялостни, подобно на онези прословути разполовени същества от древния мит на Платон... И всеки един непознат може да се окаже, че държи ключа към липсващото парче от пъзела на нашия живот. Какво мислиш, че е парчето, което най-често липсва в живота на съвременните хора, за да живеят по-щастливо и пълноценно?
- Липсва вярата. Липсва доверие. Аз имам нужда и от двете и не мога да спра да ги търся в себе си и другите около себе си. Мисля, че хората имат отчаяна нужда да се доверяват. И да вярват. Затова посланието ми в книгата е да си спомним, че това което движи човека са неговите пориви, за да даде или да вземе някаква форма на любов на фона на цялата тази мистична и огромна енергия, която движи света, и която непрекъснато ни събира и разделя.


Съгласна съм с него, напълно. Може би и вие... Ако имате желание и възможност - на 29-ти Радослав ще ви очаква и ще се зарадва на присъствието ви, сигурна съм :)





Гласувай:
12



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4281003
Постинги: 786
Коментари: 9096
Гласове: 52603
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...