2. iliaganchev
3. radostinalassa
4. demograph
5. reporter
6. kvg55
7. zahariada
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. iw69
11. varg1
12. grigorsimov
13. wonder
14. patriciq1111
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. iw69
8. savaarhimandrit
9. varg1
10. kalpak

Прочетен: 4813 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2013 18:24

Няма да са на тема "политика", не защото никак нямам такива (дори аз, аполитичния човек напоследък имам, и няма как да е другояче след едномесечни протести в града, в който съм), а защото нямам сили и желание да споря с разни хора на друго мнение, различно от моето. Аз чужди мнения търпя, но невинаги търпят моето, та ще си замълча разумно по темата. И без това въобще не ми е сред любимите. Тя е едно "необходимо зло"...
Ще публикувам и тук някои мои мисли, споделени с Фейсбук-приятелите ми, които пък редуцирам от време на време, после пак добавям нови и така... Повече там споделям в момента, особено по-кратки размисли, обаче вярвам, че привързаността ми към блог.бг ще е по-трайна във времето и един ден пак ще надделее :))
Ето ги и конкретните ми мисли от тази година:
Толкова много обичам да подарявам... Винаги е било така. А напоследък успявам наистина да правя много подаръци. Почти всеки ден, на най-различни хора. Това ме прави щастлива. Целия си живот да можех да превърна в подарък, най-щастлива щях да съм... Но не всичко може. Животът, както и душата, са нещо свое, нещо лично, което и да искаш не можеш да дадеш другиму. Можеш само да споделиш... Което не е никак малко впрочем.
~
Когато се раждаме на този свят, се раждаме и за света на болката, за света на земните радости, за света на природата и този на градовете, за света на сложните човешки взаимоотношения и така нататък, и така нататък...
Когато се раждаме на този свят, се раждаме за много светове едновременно.
...А когато умираме за този, се надявам, че се раждаме за Онзи свят. Отново...
Надявам се...
Колко е уютно у дома в такова време [валеше сняг тогава]. Книгата, чашата, нощната лампа, спящото дете... И снежинките навън, които прииждат и пречистват сякаш... Човек може да чете, да пише или просто да гледа през прозореца навън... Или навътре, в себе си.....
~
Вярата е като врата, през която от една малка и тъмна стаичка, подобна на затвор, прекрачваш в истинския, светъл и широк свят - без граници, с безброй възможности и един безкраен хоризонт напред...
~
Човек е най-силен, когато има нещо хубаво да даде от себе си, осъзнал го е и има волята да го направи. Тогава бъдещето значи: "имам нещо да дам..." (еди-какво си) и като всяка сутрин се събуждаш с тази мисъл, колкото и живот да ти остава на този свят, все имаш чувството, че ще е хубав........
И че нищо няма да успее да те извади от равновесие. Докато имаш тази воля..... Тогава животът става истински. И дишаш, и присъстваш, там, където си, истински.
За мен той вече стана или поне става такъв. За другите не зная... Но със сигурност има още такива като мен :)
~
Днес излязох на разходка по залез слънце, със сина ми и съпруга ми, близо до дома ни. И преди ми се е случвало, пак през лятото по залез слънце, на разходка по същите места, (макар че тогава съм била сама) да се почувствам така - много щастливо, без видима причина. Много леко и еуфорично дори, с очи и сърце, препълнени с красота и живот... Сякаш някой ми показва в тези моменти живота (и моя включително), и нашия свят въобще, през други очи и те ми се струват изведнъж много по-необикновени, по-ярки, по-прекрасни... И този нов поглед към всичко ме кара да се чувствам така щастлива, че ми е трудно да опиша с думи състоянието. Но е много истинско. Някой фокусира очите ми върху правилните неща, и ми прелива много, много сили и желание за живот. Сякаш наистина на Слънцето живеят някакви светли, напреднали същества, както твърди Дънов например, и аз понякога успявам да уловя посланията им някак, без да го търся в конкретния момент. Истински прекрасно и вдъхновяващо е...
[Беше 22-ри юни, Задушница]
~
Никога не спирам и не се отказвам, докато не видя "светлината в края на тунела". Как да се откаже човек по средата на пътя, изгубен в тъмното? Тунелът не би имал смисъл, без светлината в края му... И се радвам, че съм такава. Иначе нямаше да съм "тук и сега"...
~
Може да обичам и да се възхищавам на много хора /от някои и се уча/, но нямам нужда да отразявам светлината на когото и да е. Имам си своя собствена, с която да светя.
Туй последното е с днешна дата :)
П.С. Бъдете здрави, щастливи и обичани! Това е от мен засега :)
МАТРИЦАТА, се разпада..
Коледното /и не само/ консуматорство
Поздрави и приятна вечер! :)
Приятна вечер и от мен! И прегръдка, макар и виртуална... :)
Така е!
Поздравления, Криси! *
к.к.

2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
30. Моят ФЕНИКС в Амазон!