Когато сте най-тъжни и отчаяни – идете и седнете на брега на някоя река. Просто поседете край нея. Ако трябва – поплачете, мислете, гледайте я, слушайте я или спете край нея... Всяка река напомня и носи силата на Реката на Живота. А тя е символ. Един от вечните.

Реката притежава тиха мъдрост, с която нашепва на Душата, отишла при нея, притихнала край нея в тъгата си, че всичко на този свят отминава... Че само Животът е вечен и остава. Душата е като река, а реката – като музика, а всички те заедно – като Живота. Текат. Променят се. И все пак остават неизменни в същността си. И са вечни...

Реката и Музиката могат да утешат най-добре Душата, защото говорят на един език с нея. Език без думи. Езикът, на който говори и самият Живот. И самият Творец. Това е все един и същи език, общ за всички тях.

Когато реката на Живота заговори на човешката душа, тя й нашепва вечната мъдрост – онази, която е във, но и извън времето. Това е мъдростта на Живота, мъдростта на Бога -  защото Бог е Живот.

Това е мъдростта, която казва на нараненото сърце и на наранената душа:

 

„Зная, че те боли сега – поспи тук, почини си, близо до мен, аз ще те успокоя като майчина песен с моя вечен ромон, а после ти ще имаш отново сили и ще станеш, ще се изправиш и ще вървиш през Живота, защото друг избор душата няма, освен да е жива и да приема и да се учи от всички радости и скърби, които отминават... но аз – мъдростта – оставам. Животът остава. И сигурно дори, щом се съвземеш, ти ще се учудиш – откъде взех сили отново да Живея? Ще забравиш мен, реката на Живота, и моята вечна песен, моята музика-утеха (малцина помнят), но това няма значение... Запомни само едно – ако отново имаш нужда от лек за някоя мъчителна болка или пък дилема – не търси другаде, а ела при мен отново... Аз съм винаги тук, за теб. И за всички... Аз съм като Майка за Душите.”

И ти ще станеш и ще си тръгнеш, сякаш споделил болката си с някого. Сякаш сам Бог те е утешил. Сякаш си забравил част от мъката си и нейното бреме – сякаш реката на Живота е Лета, реката на забравата... И сякаш си взел нови сили – от вечната мъдрост на реката. Защото в Душите ни често се прегръщат и преливат като в неделимо цяло радост и тъга, спомени и забрава, смърт и нов Живот... Във вечен кръговрат. Като кръговрата на водата. И само мъдростта знае това. И го помни. И ни разказва за него с гласа на реките... 

 
14.10.2015

Почти като при Херман Хесе, но пречупено през твоята нежна душевност, Криси!
Символ, мъдрост, забрава, живот, БОГ!
В предишния и в този постинг виждам не само творческото, но и духовното ти израстване!
Прегръщам те с благодарност!

И аз те прегръщам! Тези текстове ще станат част от втората ми книга, която сега подготвям за печат :)

"Душата е като река, а реката – като музика, а всички те заедно – като Живота. Текат. Променят се. И все пак остават неизменни в същността си. И са вечни..."

Отдавна не бях чела толкова близки до моята душевност размисли. Дълбоки, като най-дълбокото място в един водоем. Многопластово и възвишено, към което всъщност е устремена със създаването си една душа.
Браво!!!

Това есе е част от втората ми книга, която предстои да излезе от печат този месец... Ще споделям още :)
Всичко най-добро!

На добър част на книгата и ще се радвам на възможността да си я закупя!
И ще те чета, мило момиче!
Бог да е винаги с теб!<3

Подобно пожелание и от мен!
Радвам се, че се открихме flymore!
До писане! <3