У ДОМА...

Веднъж, преди време, видях в интернет снимката на един бездомен човек, който бе нарисувал до себе си своя дом – върху стена или кашон, не помня точно... Беше трогателно. И стъписващо. Не бях виждала дотогава подобно нещо. И идеята ми хареса, макар да е доста тъжна. Беше като детска рисунка.

...Всъщност всички ние сме като деца на този свят, които рисуват своя мечтан дом. Където и както можем. Защото всички ние дълбоко в себе си (може би най-дълбоко дори!) мечтаем за Дома и копнеем за него... Може би не през целия ни живот, но винаги идва момент, в който този копнеж става твърде силен...

Домът ни е там, където се чувстваме обичани и където сме винаги приети.

Там, където сме родени.

Там, където можем да творим и да раждаме и самите ние, на свой ред.

Там, където можем да растем и да се развиваме. И където имаме подкрепа, за да се случва това.

Там, където са и най-скъпите ни и обичани същества (души).

Там, накъдето ни води сърцето, защото то знае и помни винаги Пътя към Дома и може да го намери дори в мрака, дори със „затворени очи”. Пътя обратно към началото, откъдето сме тръгнали да опознаваме Света и Всичко, което е извън Дома...

Там, за където имаме ключове. В джоба или в душата си.

Там, където са събрани най-ценните ни спомени, които да ни напомнят изминатия до този момент Път-Живот...

Там, където никой не ни осъжда или вини, а получаваме разбиране и прегръдка. Или усамотение и спокойствие, ако са ни нужни.

Значи няма да сме далеч от истината, ако кажем или си помислим, че невидимата нишка, която ни свързва с Дома ни е същата, която ни свързва с Любовта. С Началото. Началото на Всичко...

Затова е и този вечен копнеж на човешките същества по уюта и сигурността на Дома. Кой няма нужда от всички тези неща по-горе?

Всички ние имаме нужда от Дом. Същата, както от Любов.

Това са най-насъщните ни нужди.

Ние смътно носим спомена за такова място, където са родени душите ни и откъдето са тръгнали за този свят.

И винаги ще имаме нужда от подкрепата, която можем да получим от невидимото Там. От онова място, което е отвъд всичко видимо.

Нашият истински Дом.

...

Да бъдеш, да се чувстваш бездомен – това е най-тежкото усещане, наред със самотата. Защото значи изолация, неразбиране, липса на топлина и възможност за развитие. Тоест – липса на Любов.

...Затова от цялото си сърце желая на всички най-вече да се чувстват у Дома и тук, на този свят. Да имат, да намерят или да построят сами своя Дом, в който да се почувстват отново спокойни и разбрани. И обичани.

Това е условието, за да бъдем по-добри хора.


Кристина