Слънчогледите се прераждат в Слънца. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

henwija
joshua23
zocker
dodis96
sinyatazvezda
diana881113
hristo11
petyaangelova
maslatabg
sennse

Най-четени

1. radostinalassa
2. barin
3. sekirata
4. kvg55
5. zahariada
6. mt46
7. apollon
8. rosiela
9. varg1
10. avangardi
11. iw69
12. blackpredator
13. zvezdichka
14. planinitenabulgaria

Годишна класация

Най-популярни

1. katan
2. wonder
3. shtaparov
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. ka4ak
8. dobrota
9. pantaleev
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. kunchev
2. klklkl
3. metaloobrabotka
4. radostinalassa
5. humanity21
6. siainia
7. hadjito
8. grigorsimov
9. donorange
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.06.2021 09:55 - ЧОВЕШКИТЕ ОЧИ...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 935 Коментари: 1 Гласове:

ЧОВЕШКИТЕ очи... Отразяват Земята, но и Вселени, понякога...
Човешките ръце... Да, някои са вършели престъпления, не е безгрешно човечеството, но колко красиви са все пак ръцете ни! Създавали (тоест "сваляли" от Небето) неземна Музика, дялали шедьоври от Камък, люляли Деца, свои и чужди, хранили, обработвали Земята, скъпоценни камъни, писали, вдъхновени свише... и какво ли още не... Протегнати към Слънцето - толкова красиви! Уязвими, с кръвта във вените, която може да се пролее и тогава - край... (не и за душата), но и заради това - още по-красиви! Цял Живот... От детските ръчички до тези на старците...
Човешките лица... Толкова различни, но всички те изразяващи понякога емоции, които и без да знаем език - разбираме... Защото една част от Нас е неизменна, еднаква навсякъде по света... Болка, гняв, радост, усмивка, страх... За близките, за себе си, за Човешкото, за Света...
Човешките нозе... Вървели къде ли не... Вече и Отвъд пределите на Земята... В дълбините на морета плували... Пребродили света надлъж и шир, от екватора до полюсите, от Долината на Смъртта до Покрива на Света.... Да, има и такива, които са в колички... не могат да вървят... И заради тях вървят Другите, които могат, защото сме Едно... Нали?
Човешкото е Тяло и Душа в едно, трудна е Хармонията... Не сме като Ангелите, и въобще като никое друго същество из необятната Вселена... Или Вселени... Да, има войни, кръв, убийства, слабост, некрасиви моменти... много са дори. И въпреки това - да видим Човека близо до Слънцето! В цял ръст, с цяла Душа, с цяло Тяло... Красив! Възраждащ се... Всеки може да бъде този Човек, тази побеждаваща всичко тленна и уязвима Красота... Творяща. Обичаща. Обичана...
Мисля, че това е най-добрият избор (или просто няма друг, добър) - да виждаме себе си и другите, и Човешкото по този свещен начин... Близо до Слънцето, родено на Земята макар... Трудностите са част от Пътя му, но ето - роди се Гагарин, с усмивка отиде в Космоса, а после и много други... Имаме Безкраен път напред - така е "начертано", писано е, и е красив този Път... Нека му Повярваме... Само това. Другото... само ще дойде.

С обич...

Кристина,
11 май 2021

P.S. Мой нов блог: https://museumofthegood.blogspot.com

Нагоре