Днес моят баща щеше да навърши 70 години, ако бе жив... На 64 обаче напусна нашия свят... Аз доста приличам на него, въпреки че очите ми не са сини като неговите... Той не се грижеше добре за себе си, някъде по Пътя се бе пречупил, но не загуби присъствие на духа все пак, и не се плашеше от смъртта... Покрай него научих много неща (човек от всичко може да се учи), освен всичко онова, което наследих. И когато почина, разбрах как боли, когато си отиде родител, дори да не сте били близки... Разбрах и как е лесно да простиш, когато разбираш другия... Липсваше ми, когато бях дете... Нямах опора. Но ме подкани именно той да пиша (стихове), когато бях на 19 или 20 години... И ме обичаше много, разбрах по сълзите му, когато четеше мои неща... Не бе вярно, че не обича хората, разбрах, но бе много огорчен... Въпрос на чувствителност. Аз се старая просто да ги обичам, без да се огорчавам от човешките грешки... Споделял ми е, че е сънувал как лети или други светове из Вселената... Много обичаше звездите, астрономията. Спомняше си свои минали животи... ...Странно е как човек чака знак в съня си... Целият живот е странен, от определена перспектива. И е логично, но и някак особено, когато виждам черти, които съм виждала в баща си и сега синът ми проявява... Те са и една зодия. Дори например, детето ми веднъж каза, докато слушахме радио, че харесва повече мъжките гласове в песните, а точно това казваше и баща ми... Татко в известен смисъл се провали през живота си. Все пак не най-драстично, остави две деца и една стихосбирка след себе си... И вещи, дом... Бе единствен син и майка му бе допуснала някои грешки... Аз полагам много усилия, за да бъде друг нашият живот сега, боя се от (негативни) повторения... Татко почина броени дни преди да излезе от печат втората ми книга "Слънчогледите се прераждат в Слънца"... Не му бях дала да чете от нея предварително, пропуснах... Видях и как изведнъж стават излишни ключовете за дома тук, когато тръгнеш Нататък... И дрехите, и всичко... Пречупващо е, някак. Но трябва да сме силни, нали!... И аз се опитвам да бъда, и понякога съм... Баща ми обичаше красивата музика, аз - също...

P.S. Моля се да е на Добро място Душата му...  

Той живее чрез вас и във вас !
Не се натъжавай !
Тони

Пазя книгата му.
Бъди слънце!

Прегръдка от мен!

Бог да го прости и светла му памет- спомних си за моя баща,намерих много общо между твоята история и моята- поклон пяред паметта им! ...