Привет! 
Предстои нова моя книга... Не само моя, но поетичен диалог между мои стихове и стихове на прекрасния поет Николай Владимиров. 
За новата книжна творба можете да прочетете повече тук:

https://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2021/12/blog-post_29.html

А тук споделих отзиви на други поети за бъдещата книга (още не е отпечатана на хартия, в печатница; засега съществува само в ръкописен вариант):

http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2022/01/blog-post.html

В този постинг ще споделя един от отзивите (последния засега) - от моя добър приятел Стефан Кръстев - cefules / http://stefankrastevcefules.blogspot.com /

"Ако кажа: това са стихове за любов, изглежда няма да съм казал нищо. Нали? Звучи абсурдно да се говори за нещо толкова очевидно и толкова естествено като стиховете за любовта. Все едно да кажеш: този юли е топъл.

Но ако не кажа: това са стихове за любов, няма да съм казал нищо. Но това са едни различни стихове за любов. Непосредствени, като продумани от небесни създания.

Всяко изречение се вижда. Там си, някъде в шикозен морски курорт, по-скоро в картина на такъв, всичко е свежо, но има тревога, някаква тежест. Главният герой е менюто, по-точно: главните герои са менюто в скъпият ресторант, той е толкова празен. Те са самотни. И толкова много написах, а аз не написах почти нищо от това, което видях, само за да опиша едно сравнение. Сравнение в едно изречение: „самотни сме като меню от скъп ресторант“. И всички сравнения са толкова силни, ясни, те не са самоцелни, те са понесени. Защото авторите описват небесна, много небесна, но и твърде човешка обич.

Това, което са си позволили да изпитат, това на което са разрешили да им диктува думите. Книгата е един поетичен диалог, а диалогът е едно преливане.

Две души приличащи на вълни, ефирни вълни, цветни воали; вият се една в друга, преливат се, губят се и изричат.

Обикновено размишляващите стихове са тежки; има философска поезия за любовта и любовни стихове с много философия, но в първият случай намираш сила, не онова характерно усещане за слабост, каквото са чувствата. Във вторият случай, философията трудно излиза извън границите на хедонистичното.

Не, че няма изключения, но те са рядкост. Каквато е и тази малка книга: поема на едно безкрайно отдаване с размишленията и с чувствата, които нямат конфликт; конфликтът също вече е част от безкрайната прегръдка.

Естествена и чиста, книга от душа; ще затрогне всеки, който не е изгубил своята.

Това е книгата на Николай Владимиров и Кристина Митева "Ангелски сняг"."

 Стефан Кръстев