Мисля, че това е една добра духовна книга. Кристина говори убедително и топло, което ще привлече читателя.

Афоризмите са прекрасен финал, и силен, и художествено извисен.

Неда Антонова

 ~

„Ангелът е мост. Между божественото във Вселената. И божественото в Човека.“

„Любовта превръща кървящото сърце в златно.“

Започвам с тези два афоризма от книгата. Трудно е да се каже, че съм ги избрал, защото това са вторият и третият афоризъм от цикъла; първо ми се набиват в съзнанието те, но ако трябваше да избирам щеше да ми е по-трудно, защото всеки от тях, по един или друг начин, описва и книгата, и авторката. Всеки казва достатъчно, а това е книга с духовни послания.

Разкази, есета, поезия. И както споменах – афоризми.

Основният въпрос е: Творецът и самотата. Творецът, който е божественото у човека или както разбрахме от цитирания по-горе афоризъм – ангелът, който сме.

Бог на гара, който създава света. Хората, които се връщат чрез стремежите си, точно с това подобие, което е творец при него.

Красива притча за прераждането.

И още една, за пътя. Няма начин да не е труден, но този път е труден, само за да стане по-късно: лек, когато издържиш изпитанията.

Трудно ми е да пиша за това малко ковчеже с перли, настоящата книга на Кристина Митева, скромна като обем, но може би най-значимата книга на авторката.

Идеите са същите, както и в по-ранните нейни книги, но преминали през огромно развитие, като че ли душата на Кристина е израсла с векове, а и чисто литературно – стилистиката е по-изчистена, по-зряла, без по никакъв начин всичко това да се отрази на детската наивност, с която едно трепетно съзнание съзерцава Вселената.

Есетата са духовни беседи, увлекателни и харизматични послания, изречени като от амвон, но без да имат обвързаност с която и да е било духовна система.

Да, Кристина Митева е симпатизант на Петър Дънов, личи влиянието му, поне на ниво изказ, но в никакъв случай не става въпрос за сляпо, фанатично следване на духовен водач. Кристина си е Кристина, а общото с Петър Дънов са всъщност – общите човешки стремежи – към дух, разтваряне на съзнание, всеобщо добруване. Тоест – духовните търсения изобщо.

Красива книга, за търсещите и споделящите се.

~

Удивително здравословен е характерът на тази книга, която търси и изговаря Човека. Въпреки сложното, братоубийствено време. В свят, където никой не е „света вода ненапита”, Кристина, без да звучи сантиментално, успява да реабилитира от сенките Бог, Надеждата, Мира в душата на тялото, да покаже, че нищо не е само черно. Че във всеки има светлина, която трудно би изчезнала. В крайна сметка животът е странстване, в което всеки може да бъде по-добрата версия на себе си.

В момента книгата е в печатница, скоро ще е готова да тръгне (и в хартиен вариант) към сърцата и умовете на читателите, които решат, че искат да я имат и прочетат. И подарят...