Животът извайва Душата. Но и тя извайва Живота. И двамата са творци... А кой е пръв и кой ще има „последната дума“...това е Божа работа. И Бог е Творец. И някои от нас, много от нас, по Негов образ и подобие. 

*

Намери своето призвание – така и в трудни времена ще имаш упование. 

*

Всичко, което имаме е Тук и Сега. А когато имаме Любов в Сърцето, имаме и Вечността. 

*

 Голямото сърце винаги пази един малък свят в себе си.

*

*

Когато не се чувстваш добре и губиш смисъла... Спри и обикни. И после продължи... 

*

Истински трогателни са силата на жените и нежността на мъжете. 

*

Човек, който живее и общува чрез сърцето си, получава и сърдечен отклик.

*

Да намериш и общуваш с добри хора, които те ценят – безценно е! 

*

 „Никой не е по-голям от хляба.” Аз бих добавила – и от виното. Особено в метафоричното им значение на тялото и кръвта на Спасителя. Но ако тялото и кръвта са земни и смъртни, то душата е вечна... Както и жаждата, волята за живот. А Духът на любовта може да възражда всичко… 

*

Крайно и безкрайно време е да бъдем щастливи...

*

В шума на света се ражда напрежение.

В тишината на душата се ражда Музика, която помага да живеем в Любовта...

*

Мисля, че това хората от „продавачи“ да станат просто (и предимно) „давачи” е едно от нещата, които биха помогнали на човечеството да се излекува… 

*

Душата си давам да съм добър човек. Но с това не я губя, а я печеля...

*

*

*

Колко удари пропуска сърцето

през себе си,

продължавайки да тупти,

вярно на Живота,

вложен в него...

*

Има две безкрайни неща (и тук) – Душата и Пътят... 

*

Любовта е онова начало в живота, което може да сложи край на злото и да възражда душата до безкрай...

*

Тихо е там, където не часовникът, а сърцето е спряло... За да си почине за малко и да продължи пак да "тик-така" в името на Живота.

*

Човекът днес е: Код Синьо. Повишена възможност за тъга...

Но същевременно е и Код Жълто. Поне докато в сърцето има топлина...

Човек ли си, ако не си странно съчетание от противоречиви качества...

*

Ние, хората, сме като буквите - поотделно сме като острови в океана, нямаме особено значение сами по себе си сякаш, но в дълбочина сме свързани в "изречения", които имат смисъл.

*
Човешки реализъм:
Адът и Раят
имат нов адрес -
моето сърце.