Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 14:36 - Мой разказ - "СПРИ, ОБИЧАМ ТЕ" (писан за конкурс с такава тема)
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 902 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 29.07 14:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Спри, обичам те!

Детето гледаше право в очите му... В очите на баща си. Бе прегърнало своето плюшено мече, с което не се разделяше. Но с баща си сега трябваше да се раздели... Боеше се, че може да е завинаги! Баща му беше пожарникар и при всяка смяна рискуваше живота си. И всеки път се повтаряше едно и също:
- Спри, обичам те!
А жена му прехапваше устни. И после някак успокояваше детето и го слагаше да спи. А то сънуваше кошмари... Привиждаше му се огън и бездна, която поглъща баща му... Другите деца сигурно биха се гордели, ако техният татко имаше такава професия, но откакто то видя случайно негов колега, с изгорено лице, стана неспокойно. И започна да се бои дори от запалката на майка си и от котлона, на който тя готвеше всеки ден. Всяко пламъче можеше да се превърне в пожар... И кой щеше да го угаси? И нямаше ли спасителят да пострада?...
Макар и трудно, баща му затвори вратата след себе си.
Мечето винаги имаше до себе си детето. Макар да не бе жива душа... А детето не знаеше дали ще има утре до себе си своя баща...
Навън силен вятър разпиля по улиците есенни листа...

~

Беше зноен следобед, през август. Небето някак тежеше, а бесовете не бяха далече от хората...
Той трепереше. В ръката му – пистолет. Откъде го бе взел – един Бог знае! Но в сърцето му бушуваше мрачна бездна от ревност. А душата му, като прогонена, бягаше от него – надалече...
...И тогава се чу тих глас, може би вътрешен само:
- Спри! Обичам те...
Този глас бе на майка му. Чу ли го той? Гарваново перо падна сякаш от нищото върху ръката му... Нещо се прекърши и увисна във въздуха, като вик - там, където няма живот, като гръмотевица през зимата...
- Спри, обичам те! Не ставай убиец...

~

- Спри! Обичам те... – проплака бременната жена, изпращайки мъжа си, който отиваше на война... - Не ме оставяй сама!
Детето, което се роди, имаше очите на баща си. Но никога не го видя. Освен насън. И на снимка... Тази, която бе на надгробната плоча.

~

„Спри, обичам те!”
Това пишеше на бележката, която наум прочете Ангелът... Тези думи бяха за самоубиеца, написани от неговия брат или сестра. Но бе късно!
След секунди вятърът бавно спусна едно бяло перо върху бележката... Тя не бе смачкана, а само от човешки очи непрочетена...

~

- Спри, обичам те! – каза тихо детето на майка си, която пак му се караше за изцапаните ръчички и дрешки... Не знаеше още, че с виковете си ще съсипе живота и душата му, заради най-обикновени неща...

~

- Спри! Обичам те... – каза Ангелът на човека, който подкара с 200 километра в час своята кола, от любов към скоростта. – Така никога няма да стигнеш до морето... А можеш да създадеш още толкова много красиви неща! Поема, разказ, семейство, дете, къща, градина или дори цяла гора! Само да поискаш...
~
- Спри, обичам те! – каза Ангелът на момчето, което щеше да потърси утеха с игла и спринцовка, пълна с разтворен хероин, в ръка... Но можеше да намери смъртта си!
~
Същите думи каза тихо и на момичето, което отказваше да се храни, за да бъде все по-слабо – като момичетата от модните подиуми и списанията. Мечтаеше да бъде красиво... в смъртта си. То явно не знаеше още, че само ако сме истински живи, можем да бъдем красиви...

~

- Спри! Обичам те! Нима досега не разбра това?! – каза Бог на човека, който се готвеше за нова война...
- Обичам и всички останали хора също! Наистина ли досега не разбра?! Не правя разлика помежду ви. Затова – вдигни очи и виж! – пращам слънчева светлина по цялата Земя. И небе навсякъде има!
Тъй рече Бог и замълча.

~

Онези, които чуха – заплакаха... И с тях проплака с едри капки дъжд Небето.
А после – с реките, моретата и океаните си – заплака цялата Земя...
Ангелът уморено затвори очи.
Бог го погали по златните, меки коси...
А в душата на Човека продължи да кънти:
„Обичам те! Спри...”


2017 г. 
Разказът е включен в сборника с мои творби
"Любовта е първата стъпка към Безкрая" (Издателство "Либра Скорп", 2020)



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - . .. това. е много тъжна поредица...
29.07 14:59
....защо.е този..мрачен фатализъм..
... та нали Животът е безкраен
.... слънце море.. небе).
бебе...дете....
цитирай
2. candysays - На този свят има от Всичко...
29.07 17:14
И Добро, и Зло, и Радост, и Тъга... Такъв е Животът! Тук и сега...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3743147
Постинги: 759
Коментари: 9065
Гласове: 51855
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...