Няма да се уморя да говоря/пиша за Доброто... 
То е плод на Любовта. Най-чистият неин плод... Като Детето. То крепи Света... Пресъздава го. Ден след ден, час след час... Години и векове наред... Ако го нямаше - нямаше да ни има и нас, не и по начина, по който можем да живеем днес.

Да помислим... Какво е Добро?
Без прояви на доброта, както ги наричат "случайни", хората днес щяха да бъдат по-малко на този свят. Щеше да има /още повече/ войни, раздори, убийства, кражби, насилие, мисъл само за себе си /ако въобще има мисъл/...
Доброто е антипод на Всичко това. Както и на Безразличието. Лек и противоотрова...
За мен Доброто идва от Душата, а тя е част от Бог, от Твореца на всичко, на Цялото, и затова именно помага - винаги, всячески, на другите и на себе си - като същност, като проява, като импулс, като следа, която оставя...
Доброто подкрепя Живота. Въпреки грешките в него... А какво по-многолико, по-многомерно от Живота? Независимо от Времето, възрастта, външността и прочие външни фактори...
Доброто го приемам като нишка - от Душата - през Думите към Делата, и чрез тази нишка то плете уют, гради Дом... За Вечната душа дори... Дом-Любов.
Доброто чрез думи и дела помага на Дървото на Живота да расте. Тъй бих го казала сега...
Няма да се уморя. Което е зов в душата на човек - не може да бъде заглушено, колкото и шумно да е наоколо, понякога.

В Библията пише за доброто:
Псалми 34:12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.

Сърдечни поздрави!