Вчера, на 4-ти декември, бе моят рожден ден, и приемам като подарък тази публикация в Estorium за мен, благодарение на поканата на Atanas Hristoskov
Радвам се! Давам линк /под главната снимка има фото- и текстово съдържание - там е основното четиво/:
https://www.estorium.org/bg/EU-2-63823c1dbca51  

"Всъщност животът не е нито толкова черен, нито толкова чудесен и розов, колкото си мислят хората понякога – сполетени от голямо щастие или нещастие. Ние най-често го мразим или обичаме, според това, което ни се случва. За някои може би е скучен или дори безразличен понякога... Но вече зная, че той е не просто пъстър, а безкрайно дълбок. Неизчерпаем... И за мен е нещо свято, висша ценност. Какъвто и където и да е. На този или онзи, или на който и да е друг свят – той е едно и също нещо, макар и най-различен – той е Живот. Да си жив значи, че те има... Под една или друга форма. Той е единственото, което истински имаме. Или поне най-важното... И трябва да бъде пазен. Трябва да бъде уважаван. Глътката въздух... Случва се понякога човек да копнее дори за нея... Да я осъзнаваш и оценяваш истински – това е велико! Като в безсмъртното стихотворение на Вапцаров „Вяра”... Лесно е да обичаме или мразим живота, според временните обстоятелства. Но аз мисля, че сме призвани да се научим да го ценим, уважаваме и разбираме в дълбочина, доколкото можем. Вярвам, че в това се състои огромна част от задачата ни на този свят и е достатъчно основателна причина да сме тук. Тук и сега... Струва ми се, че Животът, както и Любовта, която го ражда, единствени заслужават статута на абсолютна стойност и ценност, сами по себе си. Според мен най-добре правят хората, които изграждат и възпитават в себе си известна дисциплина и уравновесеност на отношението си към Живота. Само такива хора само могат да бъдат постоянно нужни и полезни на другите, защото не са така зависими от обстоятелствата, а намират здрава основа и опора в себе си. „Един живот желан и нужен”, както е казал поета... Според мен, да направим такъв Живота (си) – в това е до голяма степен смисълът му."

~
Ще споделя какво написах в навечерието на рождения си ден, на 3-ти вечерта, тази година /така дойдоха думите в ума ми/:
***
Денят рожден
държи ме в плен
на този свят бунтовен.
Но търся смисъл аз
и намирам го час след час,
и няма да е веч отровен
света.

Ще цъфтят цветя
в пролетни поля,
в сърцето си дом строя.
Ще грее Слънце,
ще зрее зрънце
Любов и Светлина
и в моята душа
сега -
за Вечността
***

"Душата за всички времена си остава скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е произлязла от Божественото дихание, тя завинаги ще остане благоуханието на живота." Учителя Петър Дънов
Хубава и успешна седмица на всички пожелавам!




      164Elena Miteva, Alexander Dochev и 162 други   68 коментара 5 споделяния   Харесване       Коментар     Споделяне    

Пожелавам ти красивите ти очи винаги да искрят от радост, а усмивката ти да грее от щастие. Нека любовта винаги да те топли в прегръдката си, а животът да бъде вечен празник за теб!
Илка

Преди 14 години се запознах с едно мило, нежно, възпитано момиче, което беше на 27 току-що навършени години.
Още тогава разпознах таланта в това момиче.
Сега момичето е същото, но събрало много мъдрост, която споделя в книги - деликатно и ненатрапчиво.
Такава си в моите очи, Криси!
Живей този прекрасен, различен, безличен, но винаги пъстър и безкрайно дълбок и неизчерпаем живот!
Живей в Светлина и Любов!
Бъди щастлива!

Прегръщам ви и ви желая също най-добри неща като Живот в здраве, Любов, Светлина!

Честито, Кристина. Аз съм на 53, но се чувствам като на 41. На 4.12. за мен се слуи нещо интересно от преди 30 години и го отпразнувах( по-точно отбелязах) у дома със семейството. През 1992 г. на тази дата преплувах в басейна на ВВМУ 4800 м.
Поздрави!

Хубав ден! Поздрави и от мен!