Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: За сълзите и Усмивката!. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.12.2022 19:46 - За сълзите и Усмивката!...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 2643 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2022 19:47

Всички ние споделяме в социалните мрежи снимки, на които се усмихваме... Е, почти всички. 90 процента от хората поне. И това не е лошо. Хубаво е дори! Поддържаме духа си бодър така, може да се каже... Но колко много сълзи остават невидени, изплакани скришом, в тъмното, най-често...
Замислих се за тях. Отново. Аз съм човек, който много е плакал. По причини разни... И нямам никаква идея как и откъде се роди измежду сълзите ми тази широка, слънчева усмивка, която имам понякога и която наистина е искрена... Откъде се взе тази усмивка, за Бога?! И как е възможна... Искрена може ли да бъде, при все моите сълзи-река? Поне река в миналото... Отговорът е - случва се, значи е възможна. Вярвам в Бог и заради това! Заради едната възможна слънчева усмивка, въпреки раните на този свят... Малко ли е? За мен - не е. Истината е, че Бог, Творецът ни, може да ни изважда от дъното, колкото и пъти да се давим. Стига да /по/вярваме в Него. И в Неговите безгранични възможности. Истината, за мен, е, че вярващите хора минават успешно през изпитания, в които невярващите се провалят. Не е осъдително да се провалиш. Просто боли. Близките ги боли най-много. Тези, които са ти дали живот, или са те обичали и са ти помагали, или са ти деца... И Бог не е безразличен, вярвам. В Неговия план няма място за безразличие. Но има място за развитие. При това - вярвам - безкрайно...
А едно от най-ценните умения в нашия Живот е да бъдем Творци. Като Него. Това значи съзнателно да изживяваме своите мигове, дни, животи... Това значи да не повтаряме до безкрай едно и също, като роби, като роботи /може би неслучайно думите са близки - "роб" и "робот"/. Работата не е плашеща, да имаш ангажименти, да имаш отговорност. Плашещо е да изнемогваш, защото вършиш всичко механично; плашещо е, когато живееш механично, автоматично, несъзнателно. Насила сякаш. Тогава човек се изтощава духом най-много. Душевно празен се чувства. А не бива...
Затова - нека винаги, когато можем и имаме дори малко сили - да бъдем като децата - присъстващи Тук и Сега, Творци на своя Живот! Дори в трудни моменти и периоди... Нека винаги, когато имаме дори малко сили за това - да обичаме. Нека бъдем добри и съзнателни - всеки възможен Миг. Миговете могат да раждат Вечност/и/...
Така е заложено от Твореца ни, вярвам.
И това е толкова, толкова красиво!
Няма място за безкрайно отчаяние, за безкрайна умора...
Само за безкраен Живот.
Избрах да вярвам в това.