Скъпи приятели и непознати, мъчно ми е като пиша по болни /болезнени/ въпроси, но... Няма как, от време на време се налага, мой дълг е, щом ги виждам и чувствам да тропат "на вратата" - и пред моята Душа...
Мисля си за нас, хората по света днес, като цяло. И за нас, българите, днешните, в частност. Добре, че Бог ни помага... И че има особено добри и светли хора сред нас... (И всеки от нас може да бъде такъв, стига да поиска от все сърце!)
Иначе... сме изгубени.
И доста жертви сме дали дотук. На колективно и на индивидуално ниво. И ми е мъчно за това... Но явно трябва и през това да се мине... Мисля си - колко напред сме в световните статистики днес по нива на внезапна смъртност заради инсулти и инфаркти. И това е само "върхът на айсберга", уви... Колко много мои връстници си отидоха твърде рано, заради наркотици. По улиците на градовете... Колко пусти и някак мръсни, изоставени са днешните села, като цяло, повечето... Колко високи нива на стрес има у почти всеки, рано или късно, и в семействата и родовете, като цяло... Затова се стига до инсулти и инфаркти накрая, а и до други фатални изходи... Защото Тялото се влияе от Душата. А Душата... от липсата на Хармония, Любов и Разумност наоколо. Най-общо казано... Колко ниска раждаемост имаме, но причините далеч не са само финансови, според мен! А емоционални - на първо място... Заради изживяна болка в детството, предимно... На тези, които трябваше да станат родители /на повече деца/ днес.
Тук дори не споменаваме напусналите... (Всеки има право на избор, разбира се!)
Тук дори не говорим за репродуктивните проблеми...
90 процента от българите, предполага се, имат проблем с щитовидната жлеза. Мнозина дори не знаят... А тя е само частица от общ механизъм. Да, влияе се от средата, в която живеем, и от стреса, отново, и си влияят после взаимно всички хормони и хармонията става много трудно постижима, отново, при това положение... Вероятно и Чернобил е допринесъл за влошаването на този показател от здравето на нашия народ, през 1986-та и идните години...
И общата несигурност, финансова, политическа и всякаква...
И най-вече - липсата на приемственост, резките промени, чрез рушене, а не през надграждане, което е щадящо за връзката минало-бъдеще - на отделния човек и на народа, а и на човечеството като цяло! "Всеки се спасява поединично" в такава ситуация, или се опитва... защото се налага. А "поединично" е почти невъзможно. За повечето хора... Непосилно напрежение за индивидуалната Душа. Вследствие - и за Колективната.
Не обвинявам никого, констатирам.
Наблюдавам... Описвам.
Явно е трябвало да се мине и през това...

*

И мисля, вярвам, че ГРИЖАТА ЗА ДУШАТА трябва да е НА ПЪРВО МЯСТО ! Защото всичко нататък по веригата зависи от нея... И ако индивидуалните Души се справят по-добре и си помагат взаимно, това ще улесни и Колективната Човешка Душа, разбира се Има върху какво да помислим, нали? Според мен, не са ни нужни /перфектни/ пътища и магистрали, и много други материални неща и "уредености", по-нужна ни е безплатна грижа за здравето, и на първо място - за душевното. То е с предимство - пред всичко останало!... Тогава няма да има вече наркомани, самоубийства, убийства и домашно насилие, нито дори насилие над животни, бездомни или не... Или биха намалели, вместо да са едва ли не "правило" днес!... Всичко би си дошло на мястото. Обратно - при Хармонията, Любовта и Разумността. Простете, че ви занимавам в неделя със сериозни теми, но за съвестта и болката на сърцето и ума почивен ден няма... Когато дойдат - "тропат на вратата", докато не им се обърне внимание. С предимство, спешно!... 
*
Споделям накрая и една снимка, която направих вчера в метрото, след като ми бе прилошало по някаква причина и се съвзех, и продължих... За щастие, аз се съвзех, но невинаги, не на всеки се случва да се съвземе сам, като поседи малко на пейка, на перона, например... Моля ви, нека не подминаваме никой страдащ! В града това е страшно... Тук може някой да си отиде сред многото хора, без никой да обърне внимание и да попита: "Имате ли нужда от помощ?", докато в планината едва ли е възможно да стане така... Стига да има човек или хора наоколо. Нека не се питаме - абе, дали не е наркоман или наркоманка, пиян или пияна... Дори така да е - то не се е случило от хубаво, както се казва! Едва ли се е стигнало до това положение от щастие или удоволствие в Живота...
Други са и са дълбоки причините. И още една "малка" идея:
В градския транспорт има места, обозначени "за бременни и за възрастни хора"...
Защо да няма и за "Човек/хора в депресия", например? Така околните биха имали предвид и биха се държали по-внимателно с такъв човек, биха се усмихнали, биха се опитали и евентуално някой би успял да му вдъхне бодрост, с няколко думи или красива музика, или просто съпричастност...
Нима е срамно човек да е в депресия? И да го каже спокойно.
Тогава какво очакваме от нашето общество?
Какво бъдеще да има народа ни, освен да се топи...
Добре, че Бог помага също, и Ангелите, иначе... още по-малко щяхме да сме днес.
Нека помислим за това...

      Вижте анализите и рекламите   Подсилване на публикация   Всички реакции: 20Petar N. Kanchelov и 19 други
 

Защото ако ще простаците да са 1%, винаги ще се намери простак да заеме това място.
Виждате ли, колко е трудно да усъвършенстваш обществото?

Трудно е, но може би не е невъзможно!... Във всеки случай - нужно е Време.