Какво е да си роден през студен месец... През моите очи...

Представям си една ограда от ковано желязо, край църква... Прехвърча сняг или е спряло да вали и е все така тихо, сякаш още падат "бели пера" от небето...

Притихнало, леко сумрачно, къси са дните, дълги са нощите... По това време на годината. И в това има чар... Чар, който понякога е бял като сняг, а друг път - гарваново-черен. Но не по заплашителен начин. Всичко е приглушено...

Иде ти да запалиш свещ.

Вслушваш се в тишината, сякаш в нея можеш да чуеш красива мелодия... Само ти и никой друг. Наоколо (почти) няма хора.

По улиците, в парка или в храма... Самота. Но някак красива... Може би някой те очаква у дома... И ще се стоплиш.
Къси са дните, дълги са нощите...

Косите ти са меки. Покрити са с шапка. Имаш шал, ръкавици, палто, всичко нужно... Винаги внимаваш - да не забравиш нещо важно.

Иде ти да рисуваш... В снега. Взираш се в "белите пера", които падат, сякаш от птици - сняг на парцали, и се питаш - знаци ли са? И какво ти казват... А светлината е топла, идва от запалените още през следобеда улични лампи.

Вървиш... Не знаеш накъде... В мъглата или снеговалежа човек губи представа за посоката... Няма ясна цел. Просто знае, че е по-добре да върви, да спира за малко, защото студът сковава иначе...

Косите, които не са покрити от шапката, се покриват със сняг... Вятърът си играе с тях... Не е топъл вятър. Не си и очаквал да бъде... Знаеш, някак в сърцето си знаеш, по рождение - светът е студен. Този свят...
Но все пак имаш шанс да се стоплиш. Ако внимаваш... И търсиш топлина.
И намираш Топлина. И продължаваш да живееш...

И дори през лятото, някъде дълбоко в зениците ти са стаени снежинките, падащи край теб, докато вървиш край ограда от ковано желязо край църква...

И свещи са запалени в храма. За теб... И за другите. За самия Живот. В името на това светлината им да ти помогне да намериш Топлина. И пътя към дома...

И намираш Топлина. И своя дом. И Животът продължава... Нищо, че си роден/а в студа...



* изображението е по моя поръчка, чрез bing.com

Кристина Митева - CandySays


     
 

е благословия!
Студено е навън, но в душата е топло, уютно и благодарствено!
Идва ти да запалиш свещичка с обич.
Честит рожден ден на теб, на сина ми и на всички родени през Декември!

Бъди все така сияеща като слънцето, бъди вся така бляскава като звездите и остани все така топла като огъня!