Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: ЗА ДУШАТА И ВЪРХОВНОТО ИЗПИТАНИЕ. ЗА ВСЕКИ. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

vargamagister
novobogatashka
rodenplod
antoha
newsbulgaria
lilidala
devburman
ivanetshik
telcman020
jewelrybuddha

Най-четени

1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.01 13:51 - ЗА ДУШАТА И ВЪРХОВНОТО ИЗПИТАНИЕ. ЗА ВСЕКИ...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 535 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.01 13:55

Следва наистина много важен текст!...
Да си човек е невероятно трудно понякога. Сега ще пиша възможно най-директно, защото не знам как иначе да подходя към темата... ! Тя не е само за вярващите, още повече е за Невярващите дори...

Да започнем "отначало". Да си човек е невероятно трудно. Понякога... Бог, Създателя на нашите Души, според Учителя ще прати едно Върховно изпитание на всеки от нас, рано или късно... А именно - изпитанието на Йов, метафорично казано. Изпитанието на абсолютната Самота, на чувството за Изоставеност... Всъщност тъкмо тогава Бог /и Ангелите, висшите същества от Невидимия за нас свят/ гледат към Човека, който е поставен в това Изпитание, повече откогато и да било друг път... Само Те са с Душата тогава, когато няма никой друг. Поне видимо няма Никой наоколо.... Тоест изоставеността е чувство, илюзия и все пак - реална, по някакъв начин... В нашия свят. В нашия, тукашен живот. И затова именно единствено с Бога не бива да губим връзка никога, тоест... Някои Души успяват да усетят присъствието Му, то не остава незабелязано, макар да е така ефирно и сякаш за миг... Откровение... Други не успяват. Потъват отново в Тъмата, още повече отпреди дори... За съжаление. Не зная какво става с тях после. Чакат нов шанс може би... След много време....... *

Онези, които не пропускат да забележат Божието присъствие до Душата си, Любовта Му към нас, Състраданието Му също така... Те се "връщат" в Живота обновени, с нови сили, с още по-гореща Любов и Вяра... В Живота, в Промисъла, във Всичко! И в Бога, разбира се. На мен се случи тази Среща, насред върховната Самота и чувство за изоставеност, едва на 18-годишна възраст. Не пропуснах да запомня Божието присъствие до Душата си И се радвам, така се радвам за това!.... (Мислех, че Животът ми приключва тогава, имах сякаш дори готовност за това, но... Той едва започваше. И продължи... И все още се развива...) Онова преживяване, когато бях още дете, на прага на зрелостта, е причината за възкръсването ми за Живота, вътрешно, както и за моята вяра в Любовта!

Защото... Бог е Любов. И Любов. Да.... Именно! И безусловно..... *

Това бе изключително Начало на този мой земен Живот, разбира се... И аз няколко пъти си спомням колко е Важно и разказвам за това. Както мога. Изключително начало, наистина!

Именно затова ми вярват и ме обичат някои хора - почувствали са тази Широта на моята Душа, открила Живота тогава, в още по-голяма Пълнота, нюанси, цветове, надежди, възможности... Насред мрака открити. Благодарение на свещта, сякаш запалена от самия Бог за Душата... * В главата от Стария завет, посветена на изпитанията на Йов, пише относно повторното изпитание, което е също жестоко, посяга на тялото на човека:
"Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази."

Но в моята Библия, която си купих лично аз, за себе си, преди години, пише на това място:

"Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само душата му запази."

Тоест - само в Душата му не влизай... !
И така - това е, разбираме, и от Библията, а понякога и от личен опит - последното Убежище на човека - собствената му Душа.
Нищо друго не е така Свое. И нищо друго в нас не е Божие.
А тъкмо Душата!
Когато вярваме в Бога, ние вярваме в Душата си, и обратното - когато вярваме /изцяло/ в Душата си - ние вярваме и в Бога!
Безсмъртното в нас... Безсмъртния Глас... И Вечно присъствие - дори в този Живот, тук. ...

Към тези свои размисли добавям снимка на Достоевски като млад. Защото го обичам. Обичам неговата Душа! Минала през толкова изпитания... Научила ме, още тогава, на 17, когато четях за първи път книгите му, че няма защо да се боя от болката, от депресията, от мрака, от меланхолията, от човешкото Битие, в крайна сметка... Защото има и друго. И то също ще дойде. После. Все някога... Той е имал сили да издържи на всички свои загуби, които е понесъл в земния си живот, преди и след тази снимка, на която е млад, благодарение на Вярата си. ! Да, именно. На вярата си в Бога, с която е закърмен още като малко дете от майка си /а всъщност я е носил в Душата си, по рождение, вярвам/ и която преоткрива... насред каторгата в Сибир, едно от най-големите си Изпитания... За душата и тялото. Той изглежда толкова различно, толкова вглъбено, задълбочено и някак смирено, смекчено като възрастен човек... Но не като губещ възрастен, не като смазан, загубил вяра и сили възрастен, а като такъв именно - като Дал всичко от себе си! Като мислещ за Живота, Бога, Смъртта, Смисъла, цялото Човечество и всичко останало... Мислещ и писал до последно почти. Признат приживе. За гений и за пророк дори... Така са го наричали, и са го прегръщали - непознати хора, разплакани от думите му...

Това е силата на Вярващия човек. Завърнал се от среща - преоткриване на Бога. Насред огромната Болка и смазваща земна нищета и самота... Така човешки... *

Няма, няма страшно!
Тоест - има!
Но с Бога се преодолява! И най-страшното дори!...
Никога, никога не забравяйте това! Помнете го.... В най-съкровените кътчета на паметта си, на паметта на Душата, помнете го с предимство пред името си и рождената си дата... Те ще отминат. А това Знание няма. То вечно ще има смисъл за Душата. Дори и след Изпитанието... След успешното му преминаване дори.

***

"Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. Колкото по-дълбока е болката, толкова по-близо е Бог.
~
Няма по-голямо щастие от това да се увериш в милосърдието на хората и в любовта им един към друг. Та това е вяра, вяра за цял живот! А кое щастие е по-висше от вярата?
~
Да бъдеш човек между хората и да останеш такъв винаги, в каквито и да е нещастия да не се отчаеш и да не паднеш духом – ето какво е животът, ето каква е неговата задача.
*
Безкрайно е само бъдещето, вечно зовящо, вечно ново, и то също има своя върховен момент, който трябва да се търси, и това вечно търсене се нарича живот, и колко мъчителна тъга има в ентусиазма на поета!
~
Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека!

- ДОСТОЕВСКИ

Слънчевият лъч е Бога/Любовта...
Те са, които Всичко, всичко възстановяват.
Йов, например, след като губи всичко, включително всичките си деца, по-късно има отново деца, дори още по-красиви...
Така пише в Библията, Вечната книга.