Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: НИЕ ВСИЧКИ. . . ПО VIA DOLOROSA ВЪРВИМ. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

vargamagister
novobogatashka
rodenplod
antoha
newsbulgaria
lilidala
devburman
ivanetshik
telcman020
jewelrybuddha

Най-четени

1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.02 11:43 - НИЕ ВСИЧКИ... ПО VIA DOLOROSA ВЪРВИМ...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 532 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.02 11:45

Съзнателно или не. Доброволно или не...

Аз не мисля, че има от какво да се лекувам. Нося в сърцето си раните и Даровете, които получих по Пътя си... От хората, от други Души... Това е Живот, не е нещо, което подлежи на лечение. Вярвам в това. Моят опит, моят "багаж", моят кръст... И знаете - всеки си има... Свой. Въпросът е другаде - самата Земя, самата среда, в която живеем и сме потопени да не е болна, да оздравее, да се промени към по-добро, да се излекува в крайна сметка - не толкова отделните същества, които са на нея сега... При излекувана Земя - всяка Душа ще се излекува, от само себе си. От общата Честота... На Любов и Доброта. На Мир и Хармония... Но това е Божа работа, наистина - работа на Господ. Аз зная... Благословение насила не се дава и получава, всичко хубаво и смислено е Дар/ом/...

Та... Очаквам Бог да благослови Земята, това ми е молитвата към Него най-вече, сега. През 2025-та... За себе си нищо не искам, вече, наистина. Но за Живота тук, за детето си, за... Всички. И всичко... * Допускам, отдавна вече, че може да нося не човешка, а ангелска Душа... (Може пък да е човешка, превръщаща се в Ангелска...) Има някои признаци... Ако наистина е така - не мога да очаквам хората да ме разбират (напълно), повечето хора... Дори при добро желание... То е все едно малко дете да разбира по-голям човек, с друг опит, с по-дълъг Път, изминат вече, с друга Същност дори... Учителя - Беинса Дуно - казва, че Пътя на Ангелите и Този на Хората са различни - първият е Път на Любовта, а вторият - по-болезнен, труден, мъчителен, по-тесен - Пътят на Мъдростта. Не казвам аз това... Но мисля, че е Истина. Аз... пожелах да бъда тук, по свое желание съм на Земята и пак мога да дойда, имам сякаш такова желание - тогава ще бъде съвсем различно, разбира се... Не че ми е най-любимото място във Вселената, но някак исках - и успях! - да прегърна Човечеството и Земята... С Душата си. Да ги разбера успях, да вникна... И желанието да помогна остана, дори се усили с времето... Докато има страдание - ще има и Състрадание. И така е нормално, така е редно да бъде. В реда на нещата е... Затова не искам да ми е леко, още повече сега. Само да мога да нося тежестта... Когато не мога - моля се на Господ да ми помага, само тогава... Само да ми помага да я нося, не да я махне от мене тежестта, тя е доброволна. Ако ще я маха - нека е от всички, от Човечеството, от Земята, тогава и аз се съгласявам на лекота, да ми е леко... Най-сетне... Един ден и това... ще стане. Вярвам.

Дотогава - аз вървя по Via Dolorosa, също като всички вас, и призовавам - да си носим кръстовете, с усмивка дори, с кротост, с благост, когато може... Ако някой падне под тежестта - да му помогнем да се изправи и пак да носи, да вървим заедно... Не да се крием, не да крием кръстовете в някой ъгъл, засрамени... Засрамени от какво? От страданието. Че то е "предписано" от Бог, за мен това е ясно. Свята истина... Нека с достойнство го понасяме. Да си помагаме... Вместо да се замеряме с камъни, дори само словесни...
Нека вдигаме счупените, ранените криле на другите Души...

Така се става Човек! И Ангел също...

Само чистата Любов, от Душа към Душа лекува истински - да помним това! И към дадено място също... ... Заедно!... Това е Любовта за мене - ЗаЕдно. А когато Бог реши, че няма нужда вече от Кръстове и всички уроци са научени и добре усвоени, и ще бъдат приложени... Каква радост ще бъде тогава за всички! За всички свободни, освободени!... От тежестта...

Та - тук съм. Нося. По своя воля. Помагам... По своя Воля. Заедно сме... По Пътя... Аз не съжалявам. В крайна сметка... Пак бих... Пак Душата ми би прегърнала Човека, пак би тръгнала с Него по този трънлив Път... Не се страхувам. Не искам лекота. Не и преди Бог да я дари. Само да ни дава сили... И Мъдрост, и Любов. Само за тях се моля. Това е "моята философия". Благодаря на прочелите докрай.

* Фотография - Автопортрет