Слънчогледите се прераждат в Слънца. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

vargamagister
novobogatashka
rodenplod
antoha
newsbulgaria
lilidala
devburman
ivanetshik
telcman020
jewelrybuddha

Най-четени

1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.02 20:29 - ЗА НЕЯ... ЖЕНАТА...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 584 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 08.02 20:30

"Неразрешим беше за него още един въпрос: защо всичките така обикнаха Соня? Тя не се стараеше да им се хареса; те я срещаха рядко, понякога само там, където работеха, когато тя идваше да го види за минутка. А в същото време всички вече я познаваха, знаеха и това, че бе тръгнала след него, знаеха как живее, къде живее. Пари тя не им даваше, особени услуги не им правеше. Веднъж само, на Коледа, донесе милостиня за всички затворници: банички, колаци. Но малко по малко между тях и Соня се създадоха известни по-близки връзки: тя им пишеше писма до роднините и ги изпращаше по пощата. Техните роднини, които пристигаха в града, оставяха, по тяхна поръка, на Соня вещи за тях и дори пари. Жените и любовниците им я познаваха и ходеха при нея. И когато тя идваше там, където те работеха, при Разколников, или срещаше група арестанти, отиващи на работа, всички сваляха шапки, всички поздравяваха. "Майчице, Софя Семьоновна, майчице ти наша, нежна, слабичка!" - говореха тези груби, заклеймени каторжници на това малко и слабичко създание. Тя се усмихваше и отвръщаше на поздрава им и те всички обичаха да им се усмихва. Те обичаха даже нейната походка, обръщаха се да гледат подире ѝ как върви и я хвалеха; хвалеха я дори за това, че е такава малка, просто не знаеха вече за какво да я похвалят. При нея ходеха дори да се лекуват."

- това пише на една от последните страници от романа "Престъпление и наказание" на Достоевски.... Аз запомних този пасаж, развълнува ме и наистина исках да го споделя... Ето, сега го споделям.

Заедно със снимка на Анна Достоевска, от 1867 или началото на 1868 г., когато двамата с писателя са на сватбено пътешествие из Европа, за което тя залага своите бижута, за да имат средства за живот.... В Женева са, когато се ражда и за жалост умира малко след това тяхната първа рожба, която кръщават именно на тази героиня от романа на Достоевски... И я погребват там, където са - в чужбина.
Запознават се, впрочем, през същата тази година - 1866-та - когато завършва и публикува своя шедьовър "Престъпление и наказание"... В който разказва и за Любов. Която спасява... .
... Толкова много обичам тази Душа, този Човек - Достоевски (може би и Ангел и дори Архангел да е всъщност, духом, не зная), че искам да прегърна не само него, но и жена му и да ѝ благодаря от все сърце за това, че е приела да се стане негова съпруга, въпреки разликата в годините им, неговия измъчен, болнав вид (така го описват), както и това, че роднините и на единия, и на другия се противопоставят на техния брак... Не знам защо, навярно е изглеждал безперспективно Достоевски, знам ли? Болен... вече възрастен, остаряващ...
Слава Богу, че тя се е съгласила да бъде с него! Дала му е всичко от себе си и е осветила последните години от живота му, освен това ражда неговите деца, и две от тях стават възрастни хора, на свой ред, оцеляват... Растат в любов, в любящо семейство, сигурно е това.
Той я нарича в писмата си до нея (публикувани после в книги) - "Ангел мой..." Така я е чувствал. И с право...
Обичам ги... Много! Много....

"Има жени, които са същински милосърдни сестри в живота. Пред тях можеш да не криеш нищо, поне от това, което е болно и засегнато в душата ти." - Фьодор М. Достоевски