Слънчогледите се прераждат в Слънца. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

vargamagister
novobogatashka
rodenplod
antoha
newsbulgaria
lilidala
devburman
ivanetshik
telcman020
jewelrybuddha

Най-четени

1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02 10:03 - ВЪТРЕШНИЯТ ПРОКУРОР

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.02 08:54

/Най-тихото и най-болезнено Споделяне... за най-тежката битка на Душата навярно.../

Не зная дали е уместно да пиша за това. Но реших да напиша... и тези редове, които следват. Напоследък, когато се събудя сутрин, понякога се чувствам като човек, който не е спал от години... Наистина. А в същото време - обективно, физически - спя, при това добре.

Въпросът е изцяло душевен. Атаката, от която страдам, почти цял живот, е изцяло Душевна... И не съм само аз, за Бога! Знаете ли колко много хора по света се мъчат, нечовешки, чудовищно се мъчат и биват изтезавани вътрешно, до пълно изтощение, без привидно нещо отвън да се случва, "на практика". Но това не е теория... Живот е! Труден, мъчителен живот.

И аз не зная колко са, но зная, че са много, много! В днешно време... Мои братя и сестри по съдба, по Душа.... Вътрешният прокурор е нещо, което си е вечно с тебе. Докогато издържиш. Или докато не го изгониш и победиш, по някакъв начин. Но вече се убедих - никой не може да ти помогне в това, нито да го направи вместо теб! Само Господ и Ангелите могат да помогнат, ако чуят болката ти, защото... това е демонична работа.
Да живееш с вътрешния прокурор, както е най-добре да го наречем, то е като да живееш с някой, който те мрази. Постоянно. Но не в дома ти да е... Не в страната и на твоята планета просто... А вътре в тебе. Глас в Душата и съзнанието ти... Подава най-неприятни образи. Мъчи те постоянно. Най-абсурдни неща ти "говори", вътрешно, за самия тебе, за другите, за света, за Живота... То това същество - най-вероятно е изостанало същество - мрази Всичко и Всички, не само този, който мъчи директно, лепвайки се за човека, за Душата му! Страшно е... Вътрешен мъчител. Сякаш вечен... Зная, че не е вечен, но... много се уморих от тази "битка", от тази борба... Просто споделям. Няма да се предам, не за друго, а защото няма как това да стане, няма нито един начин да се предадеш и да те остави на мира - според моята интуиция - това може да преследва Душата и след смъртта на тялото, няма гаранции... Затова е по-добре човек да живее и да се бори... докато може и докато не се пребори. Дай Боже!

Аз, когато се сетя да се моля - се моля за всички, не само за себе си... За всички страдащи, които знам, че са много.... Знаете ли колко коментари под прекрасни, емоционални песни в YouTube има, които описват едно и също, едно явление - например - "мама /или татко/ много ме обичаше... повече от всичко на света... пускаше ми тази песен /или ми я пееше/... вече я/го няма, сложи край..." * Да, исках да разбера хората.... За да не ги съдя външно. Исках отвътре да ги разбера. В Душата си пожелах това, навремето, явно... И се случи. Не очаквах, че е Толкова Тежко..... Сега е мой ред. Да се справя някак. Живея. Въпреки тази страшна на моменти умора... И ще живея. Жилава и упорита е Душата, изглежда крехка, но не е.... С цялата си Любов живея, призовавам цялата Доброта и Красота, които могат да се намерят или създадат и в този свят - да ми дойдат на помощ, както и на другите хора да помогнат...

Затова не пиша сега художествени неща, нови творби, в "блокаж" е човек винаги при такива атаки, когато са много силни, и дори да е /бил/ здрав и да има в ума си какво да прави, и желание да прави неща - спира... Бори се вътрешно. Блокира /за външния свят/. Това е нещо, което те всмуква напълно за известно време, против желанието ти. Едва чуваш и виждаш какво става наоколо понякога, сякаш в мъгла се движиш, спиш и сънуваш, насън и наяве... Едва се ориентираш в обстановката, във външния свят. Защото си "призован" и прикован дори изцяло вътре. Като в затвор. Сякаш си престъпник... Дори да не си. Мъчиш се да си адекватен. Да скриеш от другите това, което не може да се обясни /лесно/... Писнало ми е да крия. И го изписвам сега с думите си - така, както е. Както го чувствам, и го преживях, и го преживявам все още понякога...

Това не е зов за помощ. Аз ще се справя. Просто споделям, защо говоря за страдание и умора, за битка и загуба на работоспособност, борба за собствения си дъх.... и Живот, в крайна сметка. Само споделям! Нито един съвет не искам, моля. Това ме разстройва допълнително. Съветите... Наистина - нямам нужда от тях. Единствено човек, който е преживял абсолютно същото може да ме съветва. Но всъщност май не сме чак толкова много... Навярно най-чувствителните хора само "лепват" трайно вътрешния прокурор за себе си, без да искат, и най-трудно се отървават от него. Другите се справят по-лесно, ако им дойде до главата това... Веднъж вече ме бе оставил на мира, впрочем, и се чувствах като човек, започнал наистина Нов Живот, истински свободен и просто Добре чувстващ се и действащ, но после... Върна се Прокурорът, при това с още по-голямо ожесточение. Уви... Не успях да го спра!

Искам просто да знаете - тези от вас, които не са преживели подобно нещо - през какво минават някои хора... Знайно и незнайно. Тайно и явно... Обикновено тайно и незнайно. Необяснимо дори... И за хората, които страдат по този начин - всяко външно, "реално" обвинение може да бъде абсолютно съсипващо! Имайте предвид това в отношенията си с хората... Особено, ако не ги познавате добре. И ако ги познавате - пак...

Аз наистина обикнах хората много, много. И безкрайно много ми е жал, че се налага да минават през подобни, огромни мъчения... А някои хора страдат и физически много!... Нямам думи просто. Без коментар. По-нататък...

"Красотата ще спаси света"...

А, дано, мили ми Достоевски. Нужно е!
Не света, Душата се налага да бъде спасена.... Душата!

Ето как свикнах да бъда "войник"... Неволята учи човек на всичко... Дори да воюва тогава, когато само жадува за Мир.
Душата жадува за Мир....

/снимката е моя... обичам фотографията