Най-четени
1. apollon
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. rosiela
6. dokito
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1
Постинг
27.02 10:35 -
ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА СЪЗНАНИЕ !
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.02 15:48
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 27.02 15:48
ЗА НАЙ-ДЪЛБОКОТО... ЗА ВСЕЛЕНИТЕ В НАС И ИЗВЪН НАС, ЗА ИЗБОРА, И ЗА ТОВА, ЧЕ ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА СЪЗНАНИЕ
(дълга, но важна, мисля, публикация... може да бъде от полза някому, освен на мен!)
ТЕЗИ РАЗМИСЛИ, КОИТО СЛЕДВАТ СА ПЛОДЪТ НА МОИТЕ ДЪЛГОГОДИШНИ ОПИТИ ДА ОСВОБОДЯ "ОТ ПЛЕН" СЪЗНАНИЕТО...
Това, което пиша в момента едва ли е книга. Всъщност може и да е част от книга /един ден/, а сега със сигурност е част от Книгата на Живота. Не само моя... Затова си позволявам да пиша публично.
За най-дълбоките мисли и чувства също... Подобно на някои (малцина навярно)...
По същество. Ние сме потопени и живеем не в светове, а във Вселени...
Всеки ден и всяка нощ в тях се движим, спим и будуваме... И те са безброй много! Поне аз така ги виждам. Когато ги виждам...
Всичко, всяко едно различно нещо е отделен, свой Свят, или даже - Вселена с много светове в нея...
Вселена е Математиката. Вселена е Музиката. Класическата е една Вселена, други Вселени са всеки отделен жанр и вид... Вселена е Рисуването. Вселена е Театърът, друга е Киното. Вселена е Градът. Вселена е Селото. Вселена е Природата. Вселена е Писането. Вселени са Книгите...
Вселена е Мъжът. Вселена е Жената. Вселена е Детето. Вселена е Ранната възраст. Вселена е Училището. Вселена е Университетът. Вселена е Работата, "официална" или не... Призната или не. Вселена е Човешкото общество. Вселена е Ангелското общество... Йерархиите... Вселена са Постиженията. Вселена са Паденията. Вселена е Античността, друга е Средновековието, трета е Ренесансът, четвърта е Съвремието...
Вселена е Атлантида, и другите древни светове - всеки сам за себе си. Всяка отделна Цивилизация... И Самотата е Вселена, и Отношенията са Вселена...
Вселена е да си Майка, да си Баща, да си Любим човек...
Вселена е да взимаш пример. От някого и нещо... Да се учиш. Друга е да взимаш самостоятелни решения, на инат дори, напълно Свободен, или жаден за Свобода... Вселена е да си прикован също така... Несвободен. Да си у дома е една Вселена, да си навън е друга...
Да се Интересуваш е също Вселена - може и да спасява, може и да убива...
Всичко е в дозата!
А всъщност всичко зависи от Съзнанието.
И най-голямата Вселена е Бога!...
Всичко, всяка отделна Вселена има - поне - Две Страни
- Привлекателна
и Плашеща /Страшна.
Аз го видях това, разбрах го, много отдавна... Нося това знание, това предчувствие, в себе си, в Душата си. !
Оттам нататък се появи, роди се моя най-голям проблем, който осъзнавам, но не успявам да преодолея все още, да му намеря разрешение... Но търся. На ината ми да Търся се крепи Живота ми... Все напред и напред, дори когато гледам назад - всеки ден, настоящ и следващ... Само напред
Защото друга Посока просто няма... За мен. Възприемам Времето като Река, линейно...
Проблемът е, когато се изгуби някоя Душа. Привидно или не...
Временно или не. За кратко или за дълго... Аз така се чувствам - като Душа, изгубена между Световете, между Вселените... Зная, че трябва да се "заземя", да правя Избори, периодично, но изпитвам някакъв дълбок страх, дори ужас - от грешка. Моя... Това е фатализъм. Той сковава и прави така, че да изчезва радостта от Живота, да се стопява тя, дори когато е възможна, напълно възможна, и на нейно място да се настанява болката, като трайно чувство...
Тези корени именно са много, много дълбоки в моето съзнание, в Душата ми. И няма трайно решение засега.
Зная, че зависи само от мен. С лекарства, разговори с психолог или дори събития от самия Живот, които най-силно Променят човек и съзнанието му - всичко се оказва Временно...
Докато не направиш навярно друг Избор. Докато не промениш наистина Съзнанието си.
Всичко това го осъзнавам от много ранна възраст, от 20-годишна... Имах примера на Баща ми, който бе сякаш Изгубен... Може би възприех от него този Пример, а може би просто нося същото като него или нещо много Подобно в Душата си... А сега имам преди очите си, в дома си, в сърцето си - всеки Божи ден при това - обратният Пример. Този на мъжа ми и сина ни. Те са вътрешно дисциплинирани, много разумни, неизгубени между Светове и Вселени. Изработили са го явно сами в Съзнанието си, още преди време... Преди да се срещна с Тях. И ценя това много, обичам ги толкова много! И тях... Но не успявам да последвам Примера им, засега. А това наистина някак не се учи точно, ами... Изработва се. В себе си. С много воля навярно. Но и тя е второстепенна...
На първо място остава Едно - Изборът. !
Един съвсем млад човек, досущ като един пенсионер, може да застане пред тези Дилеми, ако има такава склонност и такова съзнание /раздвоено/, подобно на моето сега:
Да мисля за Живота или да мисля за Смъртта?
Да остана у Дома или да изляза Навън?
Да Уча тепърва нещо, за Настоящето и Бъдещето, или да си спомням Миналото?
Да преживея този ден като съвършено Нов или да опиша нещо, което нося Вече в Себе си? Отдавна дори... С надежда да се освободя. Или да помогна някому с това...
Да остана Сам/а/ или да се Свържа? ...
И прочие, и прочие... В същия този Дух.
Фатализмът е напълно излишен. Може би... Но е присъщ, все пак, на някои хора. Сигурно има Причини... Всичко е въпрос на Съзнание. Но как се променя то Трайно? Това е истинска Храна за Размисъл. !
Дори Исус, когато е слязъл в Ада, след Разпъването на Кръст, е бил със Своето Съзнание в Ада - тоест непотъващ в този Ад, а просто Слязъл. И Отишъл си - с Божията Воля. Още същия Ден... Събота. Велика Събота... Подобно е положението на Ангелите, които слизат и се въплъщават Тук, за да помагат на Хората. На Човечеството като цяло. Много е подобно... Така мисля поне. Така чувствам нещата. Подобно е положението и на Хората. Защото имат също свое Съзнание. И Избор. Всеки, който има Съзнание и Избор вече може да бъде едновременно: - щастлив или нещастен, - повлиян или неповлиян, - прикован или свободен - в Света, в който е в момента, в Живота, който живее в момента... Това наистина е Отговорност. Според мен - голяма. И Лична.
Значи всяка Работа, всяка Мисъл, всяка Вселена, Всичко, Всичко - може да бъде рушащо или спасително - в зависимост от това какво Съзнанието успее да направи с Наличното... Аз все още търся най-спасителната Мисъл, за своето си Съзнание...
Имам чувството, предчувствието, че само една Мисъл, в която да повярвам напълно, да разбера напълно и да попие в Душата ми, в сърцето ми напълно - ще ме спаси. Не събитие, вече не... Мисъл! Защото мислите, възприятията са най-свързани със Съзнанието. Но и Чувствата! Понякога си мисля, че чувството на Любов, дълбока и искрена, чиста и истинска, което мога да изпитвам - То спасява Живота ми... Но има нужда от "партньорство" с Мисъл. С някаква определена Мисъл! И в нея да са Вярата и Надеждата за Утре... !
"КОЙТО ТЪРСИ - НАМИРА" - БИБЛИЯТА
Не е угаснала тази Мисъл в Човешкото Съзнание... Значи то е Живо и ще Успее да намери, рано или късно! И аз, в частност... А когато Един намира - намира за Всички. По някакъв начин. Проправя Път...
Мисля да се "вманиача" на тема Часовници, за да си помогна. ! Да се обградя не само с тефтери и книги, но и с още часовници - имам и ръчен вече, отново, и пясъчен, и стенен, но все повече да ги гледам, както и Датата от Календара - с една Цел - да осъзнавам, че е именно Днес, именно еди-колко-си часа, че това е Важно, че Това е, което е Тук и Сега, и аз съм Тук и Сега, и трябва да Работя с него, в него... В Настоящето. Не да скитам в Съзнанието си... Времето го изисква. Днешният Ден. Такова чувство имам...
И е най-добре, сякаш, човек да гледа на всеки един Ден, дори да вярва в Преражданията - като на потенциално Последен на този Свят, за Своята Душа... НАЙ-ДОБРЕ Е! Така мисля. Защото този Ден, това Време, тази Дата, този Сезон, тази Година, този Век, такива каквито са сега - НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПОВТОРЯТ. НЕ И СЪЩИТЕ...
Затова е важно да съчетаем - сполучливо - Земята и Небето в Себе си! Заради Енергията и Жизнеността... За тяхното Съхранение и Ползване, всеки един Божи Ден.
Трябва да помним - САМО СЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ДА ВЪРНЕ СИЛАТА И ЖИВОТА! Нищо друго!
Не мисли, че си уморен/а и няма да бъдеш! Не мисли, че си стар/а и няма да бъдеш! Не мисли, че си грозен или глупав човек, и няма да бъдеш! Не мисли, че си смъртен... И няма да бъдеш!
ТОЛКОВА Е ПРОСТО!!! Гениално е да го проумее и приложи човек обаче! Още приживе, не после! Сега...
И накрая - в ИГРАТА-ЖИВОТ има ли място за ФАТАЛИЗЪМ? Не зная...
Всеки трябва да си отговори сам за себе си, навярно. Да потърси Отговора... С надежда да намери Нещо. Ценно.
... 
/моето око е това, в случай, че има значение.../
Всички реакции: 3Mata Safirova, Khairi Hamdan и 1 друг
(дълга, но важна, мисля, публикация... може да бъде от полза някому, освен на мен!)
ТЕЗИ РАЗМИСЛИ, КОИТО СЛЕДВАТ СА ПЛОДЪТ НА МОИТЕ ДЪЛГОГОДИШНИ ОПИТИ ДА ОСВОБОДЯ "ОТ ПЛЕН" СЪЗНАНИЕТО...
Това, което пиша в момента едва ли е книга. Всъщност може и да е част от книга /един ден/, а сега със сигурност е част от Книгата на Живота. Не само моя... Затова си позволявам да пиша публично.
За най-дълбоките мисли и чувства също... Подобно на някои (малцина навярно)... По същество. Ние сме потопени и живеем не в светове, а във Вселени...
Всеки ден и всяка нощ в тях се движим, спим и будуваме... И те са безброй много! Поне аз така ги виждам. Когато ги виждам...
Всичко, всяко едно различно нещо е отделен, свой Свят, или даже - Вселена с много светове в нея...
Вселена е Математиката. Вселена е Музиката. Класическата е една Вселена, други Вселени са всеки отделен жанр и вид... Вселена е Рисуването. Вселена е Театърът, друга е Киното. Вселена е Градът. Вселена е Селото. Вселена е Природата. Вселена е Писането. Вселени са Книгите...
Вселена е Мъжът. Вселена е Жената. Вселена е Детето. Вселена е Ранната възраст. Вселена е Училището. Вселена е Университетът. Вселена е Работата, "официална" или не... Призната или не. Вселена е Човешкото общество. Вселена е Ангелското общество... Йерархиите... Вселена са Постиженията. Вселена са Паденията. Вселена е Античността, друга е Средновековието, трета е Ренесансът, четвърта е Съвремието...
Вселена е Атлантида, и другите древни светове - всеки сам за себе си. Всяка отделна Цивилизация... И Самотата е Вселена, и Отношенията са Вселена...
Вселена е да си Майка, да си Баща, да си Любим човек...
Вселена е да взимаш пример. От някого и нещо... Да се учиш. Друга е да взимаш самостоятелни решения, на инат дори, напълно Свободен, или жаден за Свобода... Вселена е да си прикован също така... Несвободен. Да си у дома е една Вселена, да си навън е друга...
Да се Интересуваш е също Вселена - може и да спасява, може и да убива...
Всичко е в дозата!
А всъщност всичко зависи от Съзнанието.
И най-голямата Вселена е Бога!...
Всичко, всяка отделна Вселена има - поне - Две Страни
- Привлекателна
и Плашеща /Страшна.
Аз го видях това, разбрах го, много отдавна... Нося това знание, това предчувствие, в себе си, в Душата си.
!Оттам нататък се появи, роди се моя най-голям проблем, който осъзнавам, но не успявам да преодолея все още, да му намеря разрешение... Но търся. На ината ми да Търся се крепи Живота ми... Все напред и напред, дори когато гледам назад - всеки ден, настоящ и следващ... Само напред
Защото друга Посока просто няма... За мен. Възприемам Времето като Река, линейно...
Проблемът е, когато се изгуби някоя Душа. Привидно или не...
Временно или не. За кратко или за дълго... Аз така се чувствам - като Душа, изгубена между Световете, между Вселените... Зная, че трябва да се "заземя", да правя Избори, периодично, но изпитвам някакъв дълбок страх, дори ужас - от грешка. Моя... Това е фатализъм. Той сковава и прави така, че да изчезва радостта от Живота, да се стопява тя, дори когато е възможна, напълно възможна, и на нейно място да се настанява болката, като трайно чувство...
Тези корени именно са много, много дълбоки в моето съзнание, в Душата ми. И няма трайно решение засега.
Зная, че зависи само от мен. С лекарства, разговори с психолог или дори събития от самия Живот, които най-силно Променят човек и съзнанието му - всичко се оказва Временно...
Докато не направиш навярно друг Избор. Докато не промениш наистина Съзнанието си.
Всичко това го осъзнавам от много ранна възраст, от 20-годишна... Имах примера на Баща ми, който бе сякаш Изгубен... Може би възприех от него този Пример, а може би просто нося същото като него или нещо много Подобно в Душата си... А сега имам преди очите си, в дома си, в сърцето си - всеки Божи ден при това - обратният Пример. Този на мъжа ми и сина ни. Те са вътрешно дисциплинирани, много разумни, неизгубени между Светове и Вселени. Изработили са го явно сами в Съзнанието си, още преди време... Преди да се срещна с Тях. И ценя това много, обичам ги толкова много! И тях... Но не успявам да последвам Примера им, засега. А това наистина някак не се учи точно, ами... Изработва се. В себе си. С много воля навярно. Но и тя е второстепенна...
На първо място остава Едно - Изборът. !
Един съвсем млад човек, досущ като един пенсионер, може да застане пред тези Дилеми, ако има такава склонност и такова съзнание /раздвоено/, подобно на моето сега:
Да мисля за Живота или да мисля за Смъртта?
Да остана у Дома или да изляза Навън?
Да Уча тепърва нещо, за Настоящето и Бъдещето, или да си спомням Миналото?
Да преживея този ден като съвършено Нов или да опиша нещо, което нося Вече в Себе си? Отдавна дори... С надежда да се освободя. Или да помогна някому с това...
Да остана Сам/а/ или да се Свържа? ...
И прочие, и прочие... В същия този Дух.
Фатализмът е напълно излишен. Може би... Но е присъщ, все пак, на някои хора. Сигурно има Причини... Всичко е въпрос на Съзнание. Но как се променя то Трайно? Това е истинска Храна за Размисъл. !
Дори Исус, когато е слязъл в Ада, след Разпъването на Кръст, е бил със Своето Съзнание в Ада - тоест непотъващ в този Ад, а просто Слязъл. И Отишъл си - с Божията Воля. Още същия Ден... Събота. Велика Събота... Подобно е положението на Ангелите, които слизат и се въплъщават Тук, за да помагат на Хората. На Човечеството като цяло. Много е подобно... Така мисля поне. Така чувствам нещата. Подобно е положението и на Хората. Защото имат също свое Съзнание. И Избор. Всеки, който има Съзнание и Избор вече може да бъде едновременно: - щастлив или нещастен, - повлиян или неповлиян, - прикован или свободен - в Света, в който е в момента, в Живота, който живее в момента... Това наистина е Отговорност. Според мен - голяма. И Лична.
Значи всяка Работа, всяка Мисъл, всяка Вселена, Всичко, Всичко - може да бъде рушащо или спасително - в зависимост от това какво Съзнанието успее да направи с Наличното... Аз все още търся най-спасителната Мисъл, за своето си Съзнание...
Имам чувството, предчувствието, че само една Мисъл, в която да повярвам напълно, да разбера напълно и да попие в Душата ми, в сърцето ми напълно - ще ме спаси. Не събитие, вече не... Мисъл! Защото мислите, възприятията са най-свързани със Съзнанието. Но и Чувствата! Понякога си мисля, че чувството на Любов, дълбока и искрена, чиста и истинска, което мога да изпитвам - То спасява Живота ми... Но има нужда от "партньорство" с Мисъл. С някаква определена Мисъл! И в нея да са Вярата и Надеждата за Утре... !
"КОЙТО ТЪРСИ - НАМИРА" - БИБЛИЯТА
Не е угаснала тази Мисъл в Човешкото Съзнание... Значи то е Живо и ще Успее да намери, рано или късно! И аз, в частност... А когато Един намира - намира за Всички. По някакъв начин. Проправя Път...
Мисля да се "вманиача" на тема Часовници, за да си помогна. ! Да се обградя не само с тефтери и книги, но и с още часовници - имам и ръчен вече, отново, и пясъчен, и стенен, но все повече да ги гледам, както и Датата от Календара - с една Цел - да осъзнавам, че е именно Днес, именно еди-колко-си часа, че това е Важно, че Това е, което е Тук и Сега, и аз съм Тук и Сега, и трябва да Работя с него, в него... В Настоящето. Не да скитам в Съзнанието си... Времето го изисква. Днешният Ден. Такова чувство имам...
И е най-добре, сякаш, човек да гледа на всеки един Ден, дори да вярва в Преражданията - като на потенциално Последен на този Свят, за Своята Душа... НАЙ-ДОБРЕ Е! Така мисля. Защото този Ден, това Време, тази Дата, този Сезон, тази Година, този Век, такива каквито са сега - НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПОВТОРЯТ. НЕ И СЪЩИТЕ...
Затова е важно да съчетаем - сполучливо - Земята и Небето в Себе си! Заради Енергията и Жизнеността... За тяхното Съхранение и Ползване, всеки един Божи Ден.
Трябва да помним - САМО СЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ДА ВЪРНЕ СИЛАТА И ЖИВОТА! Нищо друго!
Не мисли, че си уморен/а и няма да бъдеш! Не мисли, че си стар/а и няма да бъдеш! Не мисли, че си грозен или глупав човек, и няма да бъдеш! Не мисли, че си смъртен... И няма да бъдеш!
ТОЛКОВА Е ПРОСТО!!! Гениално е да го проумее и приложи човек обаче! Още приживе, не после! Сега...
И накрая - в ИГРАТА-ЖИВОТ има ли място за ФАТАЛИЗЪМ? Не зная...
Всеки трябва да си отговори сам за себе си, навярно. Да потърси Отговора... С надежда да намери Нещо. Ценно.
...
/моето око е това, в случай, че има значение.../
Всички реакции: 3Mata Safirova, Khairi Hamdan и 1 друг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 53104
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
30. Моят ФЕНИКС в Амазон!
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ - мой проект за интервюта с най-различни хора за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
12. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
13. Моят профил във Фейсбук
14. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
15. Мое интервю за "Новата журналистика"
16. Най-добрият начин да живееш
17. МОЯТ ПИСАТЕЛСКИ БЛОГ
18. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
19. Моят профил и моите текстове в сайта ГНЕЗДОТО
20. ТРЕТАТА МИ КНИГА - ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ, изд. Либра Скорп, 2018 /с интервюта от едноименния ми проект/
21. "ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ БЕЗКРАЯ" - четвъртата ми книга
22. За и от мен - в сайта на издателство "Либра Скорп", гр. Бургас
23. "БОГ И САМОТНАТА ГАРА"
24. МОЯТ ЛЮБИМ ЧОВЕК
25. Моят профил във Фото-Форум
26. Идеята за МУЗЕЙ НА ДОБРОТО
27. ВЯРА В ЖИВОТА - още един мой проект/блог
28. Статия за мен в УИКИПЕДИЯ
29. СЪКРОВИЩА...
30. Моят ФЕНИКС в Амазон!
