Разкаяние е първото ми име.
Не помня кога ми го дадоха,
нито кой...
Само помня, че болеше,
като разкъсване от вълк, отвътре,
като вой...
Разкаяние се казвам - от глава до пети,
плюс Душа...

Състрадание е второто ми име.
Него аз си го дадох.
Започнах да чувствам и мисля -
тъй, сякаш съм на мястото на Другите,
и никога това чувство не предадох,
дори да не ми личи - аз съм за Задругата*,
защото със самота - по човешки - "преядох"...

 Любов е третото ми име.
Тя е необятна, като на Бога Сърцето,
като поля, звезди, долини,
и на реката на Живота - дефилето... **
Любов се казвам - от глава до пети,
плюс Душа...
Една от тези, които спасяват Света.
В едно - Земя и Небеса...


9.03.2025
Аз, Кристина Митева - CandySays,
гр. София




* Задруга - славянска родова община
** Дефиле - планински проход, пролом (едно от значенията на думата)

(Снимката ми е отдавна правена, преди 20 години...)

P.S. Считам това (вече) за едно от най-силните си стихотворения...
Творба - Изповед!
 


        
 

Разкаяние, състрадание, любов - наистина си ти!
Тази думичка "задруга" ме умили и ми припомни баба ми, която казваше да живеем в задруга.
Благословена си!

И аз я харесвам тази дума.Сетих се за нея покрай заглавието на филма "Задругата на пръстена", част от трилогията "Властелинът на пръстените" :)
Прегръдка, от сърце! Лек ден ти желая!