Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: УОЛТ УИТМАН

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

thegreenmile
soton
diana1990
znfznfznfznf
fyvalve
breaker007
uraniuam
hydroland
shangfeng
nashata

Най-четени

1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. varg1
5. planinitenabulgaria
6. reporter
7. kvg55
8. wonder
9. sparotok
10. iw69
11. oldbgrecords
12. getmans1
13. leonleonovpom2
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. mihailts
10. sekirata

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. metaloobrabotka
10. panazea

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.04.2025 23:07 - УОЛТ УИТМАН - ВОЙНИШКИЯТ МИСИОНЕР

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 683 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.04.2025 23:09

"Уолт Уитман прекарва няколко отчаяни дни, търсейки брат си по болниците из целия Вашингтон. Накрая открива съвсем живия и видимо здрав Джордж ...

Търсенето на Джордж обаче отворило път за който Уолт Уитман не подозирал - той се докоснал до страданието в болниците по време на Гражданската война. Започнал да води разговори с ранените и умиращи войници. Почувствал се съпричастен към трагедията на младите мъже и започнал да ги посещава - да прави, каквото може, за да облекчи мъките им. В писмо до дома той пише:

"Ходя от човек на човек. Не забелязвам да имат особена полза от мен, но не мога да ги изоставя. От време на време някой младок ме сграбчва конвулсивно и аз правя за него каквото мога: във всеки случай спирам при него и оставам с часове, ако желае."

Уитман неуморно посещава болниците, привлечен от възможността да направи нещо добро за "момчетата". Това не е резултат от някакъв възвишен план да върши добро. Просто оставил събитията да се развиват от само себе си - характерна черта, която винаги е била част от гения на Уитман и за която той пише пространно в "Песен за големия път". Той има дарбата на свободния дух: забелязва какво привлича вниманието му и си позволява да го последва. Днес бихме го нарекли "да се пуснеш по течението". ...

Дневниците на Уитман разказват историята за един от първите му "пациенти" - редник Джон Холмс. ...
Уитман забелязал, че самото му присъствие, добротата му, вниманието оказвали невероятен целебен ефект. Той всеотдайно посещавал Холмс седмици наред и накрая войникът напълно възстановил здравето си и се върнал в ротата си. А когато напускал болницата, Джон Холмс споделил с Уитман твърдото си убеждение, че тъкмо той му е спасил живота.

Уитман открил ново призвание - призвание, което дори не знаел, че търси. Той го описва на брат си Джеф: "Все още не мога да изоставя болниците си - пише той. - Никога преди чувствата ми не са били така изцяло и (засега) постоянно погълнати докрай, както от това огромно множество мили, ранени, болни, умиращи момчета."

Както се оказва (и както впрочем често се случва), целият му живот е бил подготовка за тази дхарма. Това призвание го разгръща в абсолютна цялост - странстващ поет, фелдшер, заместник-баща, майка, брат, ангел. И тъй като е поет по природа, Уитман открива и точните думи за новото си призвание. Той ги изписва на корицата на тетрадката, която ще носи със себе си до края на войната: "Уолт Уитман: войнишки мисионер". ...

Следва продължение - утре (още два-три абзаца ще споделя, важни са и те!)

- откъсът е от книгата "Великото дело на живота ти" - Стивън Коуп, 2012, издадена у нас от изд. "Кибеа", през 2015 г.
*
Благодаря, че прочетохте
Лека вечер и всичко най-добро!