Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: МЕТАМОРФОЗИ / СЕГА ЖИВЕЯ, ЗА ДА МИСЛЯ И ПИША. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

thegreenmile
soton
diana1990
znfznfznfznf
fyvalve
breaker007
uraniuam
hydroland
shangfeng
nashata

Най-четени

1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. varg1
5. planinitenabulgaria
6. reporter
7. kvg55
8. wonder
9. sparotok
10. iw69
11. oldbgrecords
12. getmans1
13. leonleonovpom2
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. mihailts
10. sekirata

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. metaloobrabotka
10. panazea

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.04.2025 09:33 - МЕТАМОРФОЗИ / СЕГА ЖИВЕЯ, ЗА ДА МИСЛЯ И ПИША...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.04.2025 09:35

Хиперфокус. Вчера попаднах на тази дума, спомената бе в статия на тема: дефицит на вниманието и хиперактивност. Заради себе си, не заради детето си хвърлих око на статията... Защото проявявам напоследък някои симптоми. Но това не е страшно, и не, няма да пия лекарства пак (макар че биха ми предписали навярно, ако се оплача на лекар), просто се замислих - и по тази тема...

Всъщност, когато човек има т.нар. "хиперфокус", или "фикс идея" може да се каже също, струва ми се - значи, че е погълнат много от едно нещо, съсредоточен е в Едно и е трудно да се "разсейва" с други, тоест върши всичко останало, което изисква човешкият живот (а той изисква много!) с нежелание...

Човек не си избира тези неща. Почти нищо не избира човек... В крайна сметка така се оказва. Душата работи чрез мозъка и сърцето, чрез ума (мислите) и чувствата, и така съзнанието контролира и насочва нашия живот, самите нас, доколкото може и в каквато посока прецени. И прави периодично промени, корекции "на курса"... Промяната е неизбежна. Гледам снимки от миналото понякога. (Имам си архиви, поне за момента, като много от нас.) И от далечното, и от близкото...

Всеки от нас се променя много през годините. Един път излъчваме едно (особено очите, погледа, лицето, позата на тялото), друг път - съвсем друго, трети път - съвсем трето... И тъгуваме, понякога. Защото се привързваме - съвсем по човешки, съвсем нормално - към свои близки Души, с които през част от Времето вървим заедно по Пътя (винаги само през част от Времето, никога през Цялото време! Колкото и да копнеем за това, понякога...), към свой образ, който харесваме, "тук и сега" и не искаме да се променя(ме)...

Но Колелото на Живота (и на Смъртта) постоянно ни заставя да търпим, дори да търсим сами промени, разруха дори и ново съзидание, несъзнателна (подсъзнателна или свръхсъзнателна) програма е това в нас, в Човека въобще. И нямаме избор пред това. Няма измъкване... От промените.

Трябва да сме смели. Силни. Борбени... Смиряващи се... Всичко! Всичко се изисква от един човек! Противоречиви понякога неща. А е "притиснат" Човека и от мисълта за смъртта, нерядко... Своята и на ближните...

Всичко това, наред с болките, които може да изпитат Душата и тялото - аз го виждам, чувствам и зная, още от дете. И изпитвам дълбоко, пределно искрено, голямо Състрадание към хората, към Човека, към човечеството въобще... А състраданието е и Любов, прегръдка, разбиране... Дълбоко разбиране. Съ-чувстване...

И се чувствам като дете или Душа, която стои пред една Врата. Затворена. Или заключена. И очаквам. С много упоритост, търпение, воля... да се открехне Вратата, да разбера нещо (повече), което би помогнало на хората, би ги лекувало от (общо)човешката драма, би ги направило по-добри... Послание. Смисъл. Състояние... Думи! Трябва и мога, и се усъвършенствам през годините в това да го изразя с Думи, когато го съзра с Душата си...

Имало е време - отблъскваха ме думите. Несъвършено средство... Голямо усилие изисква. Да се съсредоточиш, да изразиш възможно най-точно, най-добре чувството и/или мисълта си, или чувствата и мислите, защото са няколко обикновено, много понякога... И да те разберат. Добре. Точно. Както трябва... Да няма конфликти. Да не си самотен. "Заключен" в съзнанието си, без истинска връзка... Без телепатия. Без... душевно общуване.

Накрая ме привлякоха Думите. "Ластикът" се върна обратно, махалото се залюля и в тази посока и аз сега неуморно Търся, живея, за да Търся и да Намирам точните думи, за точното послание, за посланията, които спасяват или биха спасили... И това ми е по-важно от всичко. ! По-важно от тялото, от здравето, от прегръдката с детето или с любимия човек дори, по-важно от пари, известност, интервюта, от пътувания, от подреждане и уют у дома, от всичко.... Защото те зове това, което има най-много нужда от Теб, някак. И мястото, където има най-много нужда от Теб. Сега...

Хиперфокус. Детето ми бе за мен това, преди. И това имаше смисъл. Винаги има определен, различен Смисъл.
Сега е друго. Отново... Ние не си избираме сами. Промените идват... Сами. Желани или не... Етапи от Живота. Метаморфози. Няма как, няма друг начин... И да тъгуваме, и да сме щастливи, и да страдаме дълбоко, и да сме безразлични, и да сме уплашени - Колелото на Живота не спира да се върти...

Тук и Отвъд. Мисля, че онази Врата, за която споменах, крие нещо, което е Отвъд. Стремя се да узная нещо повече за Него, за всички ни е важно, зная... Рано или късно... Да разбираме повече. Да виждаме повече...
ДА ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ...

Това са сутрешните ми размисли днес. Благословен човек съм, че мога да ги напиша и споделя. Има пречки понякога, най-различни, и могат да останат заключени в съзнанието...

Някой път мои мисли и чувства са оставали така "заключени".
Радвам се, че сега - с риск от "хиперфокус" върху това - мога да споделям много неща, да пиша, да мисля...
И това да дава плодове. Надявам се искрено - добри, красиви и нужни Плодове...

Всъщност ненужен плод няма.

* Снимката не е нова, от двора на манастира "Света Троица", край село Мърчаево, южната страна на Витоша...