Слънчогледите се прераждат в Слънца. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

prity10
emilysmith
alexalexalexalex
humajumi
whqxwk850
konstaint
carlamp
thegreenmile
soton
diana1990

Най-четени

1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. planinitenabulgaria
5. varg1
6. kvg55
7. wonder
8. reporter
9. iw69
10. sparotok
11. getmans1
12. leonleonovpom2
13. oldbgrecords
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. mihailts
10. sekirata

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. panazea
9. sun33
10. maxilian

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2025 08:36 - ЧАСТ ОТ ЦЯЛОТО...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.05.2025 08:38

Я да си припомня таз свежа снимка... Тръгвах за Витоша тогава... Бързо се изморих, не бях във форма, но както и да е - усмивката остава

Заради фотоапарата...

Та какво искам да кажа сега (което реших да "илюстрирам" с хипи-визия) - ето какво... Както Николай Бердяев гениално е прозрял:

"Човекът е в агония, защото иска да знае кой е той, откъде е дошъл и накъде отива. Личността не просто е способна да изпитва болка, в действителност ЛИЧНОСТТА Е БОЛКА.“

"Забавно", нали?
Това особено много важи за днешната епоха и за нас, белите хора... Всъщност не само за нас, навярно.
Самотата е общочовешко качество.
Човешко, по-точно.
"Човешко, твърде човешко", по Ницше...
Толкоз човешко, че няма измъкване.

Освен... когато обичаш.

Наистина. И тогава, но... нещата се променят, тоест положението става по-различно. Хем остава самотата, хем - когато не си своя център, а някой друг, или Другите въобще - тогава си част от Цялото, наистина. Поне от Цялото, съставено от Своите Сродни Души.

И макар разделени... От времето и пространството, винаги или най-често... Оставате и свързани, остава нишка, остава едно магично Заедно... Което е отвъд... всичко. Невидимо. Скрито... Но все пак е там. И ти помага да си Жив. Жив човек... Обичащ, жив човек... Въпреки всичко, което е срещу...

Та аз съм щастливо дете (на Бога), доколкото познавам Своите Сродни Души и чувствам връзката си с тях, понякога особено силно, моите скрити, невидими криле са Те...

Да си щастлив и тъжен едновременно - това може да го умее само Човекът, струва ми се, в цялата Вселена...
Не, не е само Човекът, но всяка осъзнаваща се като нещо отделно Душа. Отделна, сама, отговорна... И все пак - Свързана. Вечно... Завинаги...

Божият промисъл е велико нещо, убеждавам се, когато мисля и чувствам (за) тези неща