Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: ЗА МАЙКАТА. . . И ЗА БЪЛГАРИЯ. И ЗА СЪСТРАДАНИЕТО. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

thegreenmile
soton
diana1990
znfznfznfznf
fyvalve
breaker007
uraniuam
hydroland
shangfeng
nashata

Най-четени

1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. varg1
5. planinitenabulgaria
6. reporter
7. kvg55
8. wonder
9. sparotok
10. iw69
11. oldbgrecords
12. getmans1
13. leonleonovpom2
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. mihailts
10. sekirata

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. metaloobrabotka
10. panazea

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.03 09:17 - ЗА МАЙКАТА... И ЗА БЪЛГАРИЯ. И ЗА СЪСТРАДАНИЕТО...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.03 10:26

Днес денят ми във Фб започна с тези редове:

"В първото си излизане в новините на Нова ТВ, когато буквално щурмувах ефира им бях осъждана, че не съм плакала, на второто ми появяване бях осъдена за жълтия пуловер и че не нося черно, както и че защитавам повече “гуруто” отколкото сина си, след протеста бях оплювана, че плача изкуствено.....
Знаете ли? Живяла съм на различни места по света и винаги едно нещо ми е правило впечатление! Как хората извън България са много внимателни и състрадателни в публични постове и в общуването си като цяло. Как никога никой не си позволява да ти навлиза в личното пространство и да дава мнение и оценка на нищо, което правиш или казваш. Как има приемане и състрадание и ЧОВЕЩИНА във всяка дума, отправена към човека насреща. А когато става дума за трудна ситуация, трагедия или смърт - подкрепата по всякакъв начин е мигновена и от сърце!
...
Това тук е единствената държава, която има следната поговорка: “Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле!” Ето тази поговорка най- добре обрисува нашата народопсихология! Знаете ли - правила съм опит да я обясня на чужденци и съм срещала само пълно объркване и изумени погледи насреща и с право! Освен българин друг не може да разбере подобно изказване! И нека да се върнем на моите емоции! Страдам ли изобщо? Как се справям? Как издържам? Плача ли? Как съм имала силите да правя това, което правя? (Само тук ще вметна, че може би само 2% от хората изобщо имат представа какво ми се налага да правя и през какво реално преминавам всеки ден.)"

- Ралица Асенова, майка на Николай Златков (мисля, че всички знаете кои са те, вече...)

И ми стана мъчно. Отново...

Подкрепям думите на Ралица, като цяло. Не съм живяла в чужбина, за разлика от нея, та не познавам "Другата страна", но... мога да потвърдя, че хората тук, особено по-емоционалните и загрижените за другите въобще, се чувстват понякога много зле у нас, поради гореописаните от тази Майка причини. И това е безкрайно... мъчително. За осъзнаване. Защото може да се мине поне без тази допълнителна скръб, която понякога довършва и съкрушава окончателно някого, в неговата (или нейната) мъка... А именно - неразбирането, грубите изказвания, обвиненията... Без мисъл за чувствата на Другия човек. Има примери за такова фатално съкрушаване, без което (поне) е можело да се мине, след някаква друга трагедия...

И аз обръщам внимание на този проблем също! И за мен е важен... За всички, които имат чувства, е важен.

Защо "да наливаме масло в огъня"? Вместо с няколко утешителни думи на съпричастност, разбиране и подкрепа, с безмълвна прегръдка (дори само мислена) - да угасим "пожара", разразил се в нечия Душа, по някаква причина?

Отказвам да разбера и приема за нормално това "наливане на масло в огъня"... И се боря срещу него, доколкото мога, с думите си само макар! С публикации като тази... (Но не само.)

Един доста свестен журналист призова от страниците на вестник "Култура", доколкото си спомням, още в първите дни след трагедията край Петрохан и Околчица - за повече умереност, съпричастност и човещина в изказванията по темата, защото близките, а и разследващите, въвлечени в трагичния случай, не са неуязвими. И разказа накратко, като предупреждение, за случай във Франция, отпреди години, когато се е случила някаква трагедия с 4-годишно момченце и цялата страна е била потресена от това. И тъй като случаят е останал неразрешен - имало е самоубийство, заради неуспех да се стигне до Истината или до някакво приемливо за обществото разрешение на болезнения въпрос...

Неведнъж дори са се случвали подобни неща. Не са често срещани, но ги има.

И моля ви, помислете.

Нека бъдем внимателни!

С Другите, както и със самите Себе си... !

До голяма степен, заради това създадох и проекта си

"ЕДИН ОТ НАС Споделя" !...

P.S. Майчинството е нещо като най-разпространена "работа" на света, и въпреки това аз наистина изпитах лично, на свой гръб, както се казва - самотата на една майка в нашето днешно общество, и неразбирането към нея понякога. Неуважението, нетолерантността... Дори от страна на други родители! Които би трябвало да разбират добре... поне те!
Но до човек е всичко.
Ако не разбираме нещо или някой - по-добре да замълчим наистина. Думите са камшици, понякога. Кому е нужно да ги ползваме (по този начин), за Бога? И то към хора, на които им е вече безкрайно трудно - и за слепите и глухите е ясно - заради събития от самия Живот !...
Всеки знае, поне на теория, че да загубиш Дете, дори да не е единственото в семейството, е едно от най-тежките (емоционално) неща, които могат да сполетят един човек... Дори само да е болно, камо ли при смърт....
Някои са съкрушени дори от загуба на родител или приятел, представете си тогава ТОВА КАКВО Е!............
...
Да пази Господ!

(Впрочем, плача в момента... Но това едва ли има особено значение....)

Още нещо от Ралица:

“Да разпознаеш емоцията си е първата форма на свобода.”

„Емоционалната интелигентност започва там, където спира обвинението.“

“Можеш да бъдеш едновременно уязвим и силен.“