Слънчогледите се прераждат в Слънца. . . :: ОТКРОВЕНИЕ (НА ЧИСТОТО СЪРЦЕ). . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

thegreenmile
soton
diana1990
znfznfznfznf
fyvalve
breaker007
uraniuam
hydroland
shangfeng
nashata

Най-четени

1. radostinalassa
2. zahariada
3. mt46
4. varg1
5. planinitenabulgaria
6. reporter
7. kvg55
8. wonder
9. sparotok
10. iw69
11. oldbgrecords
12. getmans1
13. leonleonovpom2
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. iw69
8. bojil
9. mihailts
10. sekirata

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. mimogarcia
4. hadjito
5. savaarhimandrit
6. djani
7. iw69
8. sun33
9. metaloobrabotka
10. panazea

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг

22.03 09:22 - ОТКРОВЕНИЕ (НА ЧИСТОТО СЪРЦЕ)...

Автор: candysays Категория: Лични дневници

Прочетен: 368 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.03 11:37

Това трябва да го споделя. Да се излее от сърцето ми. За вас... Знам, че може да помогне някому и затова пиша.

( Снимката е от Витоша, отпреди две-три зими...)

Пътят е дълъг... Безумен понякога. Изгубва себе си, по завоите си, излиза... от релси... като придошла река. Зная много добре това. Помня как... можех и аз да негодувам - дори срещу усмивка невинна - насред скръбта, и едва ли не да мразя. ! С увързана с дебели въжета сякаш Душа. От демони вързана или сама... Пленена. Може и сама паднала в капана на Живота - все едно... Резултатът е подобен. Вече зная...

Не става така. Да се живее - без Светлина... Господи, колко добре зная!!! (Иска ми се да не знаех...) Но... Ето, съзирам лъч Светлина... Отново. Не за първи път (е отново). И започвам - отново - да вярвам, че Учителя не утешава напразно с онези Свещени слова:

"Цялото небе очаква и се радва на разцъфването на човешката Душа."
/цитирам по памет, но вярвам, че е точен цитатът/

Не сме цветя, не сме цветове, зная... Но не се колебая да кажа /напиша/ заявя - има такова нещо като разцъфване на Душата... (Преживяно.) Нов полет... След необоизрима и сякаш неизбродима Тъга... (Завинаги ще запомня това.)

Ангелска или човешка - Душа е!!!............
И това е важното, в случая, а и във всички останали случаи.

Там, където си ранен до смърт, до кървене, сърдечно... Там пак може да цъфти - разбрах - усмивка, светла и невинна... Така помагат свише на "чистите по сърце, които..." /Знаят, челите Библията, продължението. Или тези с повече обща култура.../

И никога не зная, отдавна се питам - моя ли е заслугата - да имам чисто сърце, или е "просто" дар от Бога, и няма никакво усилие от моя страна... (Само усилия за други - милион - житейски неща.)
Не зная...
Но то е като да се питам - извечния философски въпрос -
кое е първо - кокошката или яйцето?
Бога или Вселената,
Творецът или Творението?...

Няма смисъл да питам. Има смисъл да Живея.
И с чисто сърце да сея...
...добри дела, дори най-малките на света.

И зная - имам право да се зарадвам,
да обичам това, което е красиво в мене,
не всичко, но към другото - милост да проявя,
защото - ако мога да сторя това за себе си -
ще мога и за друг, за Другите въобще,
а ако не успея дори за своята Душа
да сторя това -
за никого няма да мога...
И ще потъна в немилостта,
отново.
В гнева и скръбта...

А аз се усмихвам. Искрено. Сега.
Дори ранена...
Научих се!
И съм толкова щастлива от това!
Благодаря, Небеса!.................................

P.S. И щом аз мога, то значи - всеки може,
защото не вярвам, че съм
от най-можещите на света...

Остава едничкото условие, Приятели
- чистото Сърце...
Не забравяйте това.

Запомнете го като послание - изписано на "белия лист" (сега - екрана) и от моята Душа....