Привет от мен отново! Реших този път да ви напиша няколко реда, преди да "приложа" отново някое мое стихотворение (или друга моя творба), което да прочетете... (който желае, разбира се ;)
Та реших сега да ви споделя някои мои големи музикални вълнения (защото въпреки че аз лично творя най-вече като пиша (поне засега) и че уважавам много литературата, все пак музиката си ми е най-любимото изкуство, а може би е и най-великото, създавано от човека, и сигурно някой ден и ще пропея пред хора, (защото аз и сега си пея... ;)).
Съвсем наскоро- на 21-ви юни!- бях за трети път на концерт на-вече- най-любимата ми група на света (въпреки че като меломан, обичам и се възхищавам от още много групи и изпълнители)- а именно Depeche Mode- този път в София (това бе сигурно най-дългоочаквания концерт в България, и навярно всички разбраха, че групата ще свири тук на 21-ви- дори и тези, които въобще не ги е интересувало това ;). Някой ако иска може да ми пише за това (или да ме пита нещо)... :) Няма да ви разправям сега за мойто заклето и вярно фенство към Депеш през годините, нито за концерта в София (те винаги правят велики концерти! Просто са адски добри на живо. Това е една от силните им страни, заради която имат толкова много фенове по света- вкл. и сред другите музиканти...)

Искам сега да ви "представя" сега едни мои стихове, които съм посветила преди години (2002г.) на един от най-невероятните вокали на света за мен лично- Лейн Стейли (вокал на сиатълската група от 90-те "Alice in chains", за тези, които не са чували името му); човек, който е невероятен не само като глас, но и като личност и всичко останало... Човек, който е повлиял много на мен емоционално, на живота ми, на всичко (добро!), което съм днес... И което ще бъда. С две думи това е човек, който безкрайно много обичам (най-дълбоко в душата си) и винаги ще е така... Макар че обичам, разбира се, още много хора вече (също толкова истински), той си остава в "ядрото" на любовта ми някакси.  
(P.S. Само ще добавя, че съм написала следващите редове, посветени на него съвсем спонтанно и без конкретен повод, само два месеца преди смъртта му... (той умира в дома си в Сиатъл, сам (и самотен тогава, тъй като приятелката му е починала млада няколко години преди него...), от свръхдоза "speedball"- смес от хероин и кокаин- и то тъкмо на 5-ти април (2002г., на 30-и няколко годишна възраст)- на същата дата, на която 8 години по-рано (1994) умира и Кърт Кобейн- също в Сиатъл!...)
Та- ето и моето "спонтанно" стихотворение, посветено на него. Надявам се да ви хареса! :) Исках да го споделя с вас! Които и да сте вие ;))

НАЙ-БЛАГОРОДНИЯТ ГЛАС НА СВЕТА

Аз никога не ще забравя,
не ще се изтрие 
от моето сърце,
неговия образ- съвсем сам
сред кръстопътищата на вечерта,
сред безкрайно тъжната 
американска гледка,
пропита винаги от самота…

Роден и сам- без опора и посока- 
сам сред пустошта-
като изоставено дете-
сам, оставен за живота и целта
да се пита, смисъла да търси, 
да не знае…

Но никога- въпреки вечната болка- 
да нехае.
Защото, макар и сам,
бори се той за любовта.
За любовта като единствена съдба…

Не ще забравя този истински ангел 
и неговите очи,
знаещи, платили всичко, 
и измити от толкова сълзи,
светещи в невинността,
и потъващи в себе си, 
самички на света.

Тогава- кой ще каже?-
за какво тогава, по дяволите, 
служи любовта?
Изглежда сякаш- само за да заболи…
При това нечовешки почти…

Но и може би –
за да може завинаги 
най-благородния и невинен глас на света 
кротко да се извиси.
За да останат завинаги чисти
това тъжно дете,
тези очи, това лице…

Аз иначе чувствам и зная- 
разбира се, има и други такива
чисти и благородни гласове,
но когато неговите песни слушам 
ражда се в мен мисъл такава-
че той е с най-благородния глас а света…

Както пее той- 
болката избираме я ние сами,
и човек, когато пожелае, сам от нея-
и от любовта- 
може да се спаси…

Но ако не го направи,
ако не престане да се бори 
и да се чуди как да живее,
и как да издържи,
тогава тя сама ще го спаси…
А той все своите песни ще пее…

А аз ще обичам неговия глас 
и неговия образ завинаги,
макар и да боли…
Защото понякога нещо 
в сърцето ми шепти:
“От красотата винаги боли…”

И чувствам, когато слушам 
на неговия глас песента:
дори да има един-единствен ангел на света,
аз зная- той е това!…

Макар че зная- 
ангелите на тази земя,
навярно не са един и два…

Пее той, че самият вече не знае
дали обича или не,
но аз едно със сигурност зная- 
под синьото небе-
и вярвам в това,
повече от всичко на света-
докато той е жив-
в гърдите му ще гори Любовта!… 

/посветено на Лейн Стейли/  

05.02.2002

...за да се присъединя. Много мило стихотворение. Само мъката ражда толкова силна любов. Някои хора страдат цял живот, но това прочиства душата им. Противно, някои цял живот не разбират какво е душа! Милите!

че мислиш така. Аз смятам абсолютно същото! И благодаря за отзива...
Поздрави! :))

звучи топло. Желая ти успех

Joker. Всички имаме нужда от успех. И късмет по пътя. И аз ти желая същото :)
А колкото до топлината в моите неща- тя е може би най-характерното нещо за тях, което безкрайно ме радва...