В унисон с настроението ми днес... И с предния ми пост...

Ледове

Вълни от северен океан
заливат моя бряг голям
и аз като една скала
замръзвам бавно под леда.

Виждам аз,
няма да има промяна.
Защото знам,
топли вълни няма.

Леден, леден, леден
е и моят ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.
Хлебарят вади топъл хляб,
но аз не мога да го ям.
Душата ми изпитва хлад
и моят глас е в лед скован.

Ела със мен
в моята ледена стая
и там до теб
студено аз ще мечтая.

Леден, леден, леден
е и този ден.
В ледове потъва
слънцето във мен.

Няма да мога да разбера
това, което е всъщност
животът ми. 

Димитър Воев

"Тъжен сезон е този кон с който препускаме ние, аз ще мълча, ти ще мълчиш, а вулк в душите ни вие"
Значи сме двама, а може би много повече....

Едно приятелско рамо приемаш ли?

Благодаря ти за коментара, анонимен човеко...
Да, най-малко сме двама...
А най-вероятно сме много повече...

приемам аз... щом е приятелско рамо...
Просто така се чувствам понякога... Не е страшно. Макар че преди беше (страшно), като се замисля...

Поздрави... Благодаря ти.

.. Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра ..

... Да... :-*

Нова генерация.... И аз цял ден слушам това... Както винаги с теб сме на една вълна... :-*

Аз чрез теб (от твоя блогрол) попаднах на този (прекрасен!) сайт с текстове и интервюта с Митко Воев и други хора около Нова Генерация, за което много ит благодаря... :-** Виж, и аз го добавих в блогрола си- под номер 14 :))*

Прегръщам те... Обичам те... Целувки :-* {}

благодаря ти и на теб!~ :)*
Днес наистина вече ми е далеч по-топличко и по-усмихнато и ведро на душицата...
:) :-* {}

стих за студа и ледените вълни в душите ни.Но това е само понякога, идва и слънцето в нас да ни сгрее.Поздрав и от мен!

Така е, viovioi, не споря :)

Хубав ден ти желая! :-*