...Музиката винаги е отваряла една особена врата в мен.. Още от първите акорди.. Музиката, която ме вълнува дълбоко- независимо дали е само мелодия, или е съпътствана с човешки глас и текст. 

Тя някак извиква душата ми на повъхността, прави я осезаема за мен.. Възражда я дори, или просто я събужда.

Имам нужда от нея. Насъщна нужда.
Като от насъщния хляб... Като от въздух и вода.

Не мога да си представя живота в тишина.. Съпътстван само от тишина. Пълна, вечна тишина.. Това би било ад за мене.. Тогава душата ми щеше да е вечно заспала навярно, не би имало какво да я събуди.

Но не обичам и шума. Обикновения шум, или безразборния.. Дисхармоничния, стържещия, режещия слуха, онзи, от който искаш да се спасиш, който не носи в себе си смисъл и емоция, който те кара да си запушваш ушите с инстинктивно движение.

Обичам музиката.. Музика за душата. Музика- мелодия, музика- ритъм, които са прекрасни, които докосват нещо ужасно дълбоко в теб, дори без думи.. Просто така. И те събуждат за живот!.. Дават ти енергия, крила.. Чувство за бесмъртие и непобедима сила дори. За нежност и любов..

Или поне на мен ми действа така музиката.
И не само на мен.
Чуйте това (т.е. прочетете го;)- написано преди векове от Шели.. Майстор на перото..

Музика

За музика божествена копнея.
Сърцето ми е зажадняло цвете.
О, нека като вино тя се лее,
потоците на песните пуснете.
Като поле, изсъхнало без дъжд,
аз губя свяст: да почне тя веднъж!

Да вдъхна пак мелодията тиха.
Не спирайте! Душите ни са жадни.
Ще махне тя змията, що увиха
покрай сърцето грижи безпощадни.
Как леко тя по жилите минава
и разумът отдъхва си в забрава.

Ту дъх на теменуга полужива,
до езеро- блестящо огледало,
когато пладнешкият зной изпива 
росата във цветчето премаляло...
ту златна чаша със вино пенливо,
което шепне и във искри пламва,
магьосница докато го налива
и със целувки към любов примамва...

1821г.

(превод от английски- Илия Люцканов)

~~~

Въпреки че много песни, които обичам, ми идеше да сложа тук, към този пост- прослава на музиката, но в крайна сметка реших, че към този стих на поет от времето на романтизма, ще приляга най-добре класическа музика, създадена около неговото време...
И се спрях на любимата ми "Лунна соната"..
Насладете й се...