Постинг
01.12.2021 21:43 -
Honey Bee
В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете,
помахала ми с призрачни криле,
сред тичинките тромаво се вплете,
но в мен остави дивен дъх на мед.
Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете,
помахала ми с призрачни криле,
сред тичинките тромаво се вплете,
но в мен остави дивен дъх на мед.
Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.
че сладостният дъх на любовта се усеща най-силно, когато се отдалечим от младостта
и поглеждаме вече към отвъдното.
Може би е така, защото най-възвишените любовни трепети остават далече назад – в спомена. И, срещнали любов по пътя към вечността, ние я освобождаваме от пагубната реалност и я поставяме на пиедестал – като светиня.
Утеха е за всеки човек да знае, че истинската любов може дори да ни надживее.
Благодаря за този оптимистичен поглед, Мисана!
цитирайи поглеждаме вече към отвъдното.
Може би е така, защото най-възвишените любовни трепети остават далече назад – в спомена. И, срещнали любов по пътя към вечността, ние я освобождаваме от пагубната реалност и я поставяме на пиедестал – като светиня.
Утеха е за всеки човек да знае, че истинската любов може дори да ни надживее.
Благодаря за този оптимистичен поглед, Мисана!
Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.
zemja написа:
Казваш ни, Поете,...че сладостният дъх на любовта се усеща най-силно, когато се отдалечим от младостта
и поглеждаме вече към отвъдното.
Може би е така, защото най-възвишените любовни трепети остават далече назад – в спомена. И, срещнали любов по пътя към вечността, ние я освобождаваме от пагубната реалност и я поставяме на пиедестал – като светиня.
Утеха е за всеки човек да знае, че истинската любов може дори да ни надживее.
Благодаря за този оптимистичен поглед, Мисана!
и поглеждаме вече към отвъдното.
Може би е така, защото най-възвишените любовни трепети остават далече назад – в спомена. И, срещнали любов по пътя към вечността, ние я освобождаваме от пагубната реалност и я поставяме на пиедестал – като светиня.
Утеха е за всеки човек да знае, че истинската любов може дори да ни надживее.
Благодаря за този оптимистичен поглед, Мисана!
Той има и самостойно значение.
rosiela написа:
ВРЪХ СИ!
Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.
Така и любовта е дивен дъх на сладост.
Усещаш го единствено на път,
далеч от гарата сияйна с име Младост,
но близо до стаеното Отвъд.
