Постинг
22.09.2013 20:56 -
Да пишеш..
Винаги съм обичала да чета. Някога мислех, че поради тази причина мога и да пиша. Отдавна, когато още не знаех какво искам да правя.
Обичам да пиша. Писането е едно малко бягство от заключените врати на рамката. Понякога един малък бунт.
Никога не съм искала да бъда писател, да публикувам, да ме четат. По-скоро не съм се стремяла към това. Сега вече не си спомням, какво съм искала. Не си спомням твърде много неща. Никой не ми е казвал, че не мога да пиша, че не ми се получава. Може би, защото не съм търсела признание. Така че причината не се корени в разбитите ми илюзии, че съм следващият велик ум на литературата.
В един момент просто осъзнах, че няма да се занимавам с това професионално. Твърде съм нередовна и непостоянна. Писането ми зависи от настроенията и емоциите ми. А идеите отлитат прекалено бързо. Паметта ми е най-големият предател, който познавам.
Всъщност основната спънка винаги е била неспособността ми да структурирам добре мисълта си, да следвам линията, без да измествам основоната тема и самоотвержеността да довърша започнатото.
Хаха, другата истина е, че не мога сама да съм си началник. Ако няма краен срок и човек, пред когото да отговарям за работата си, няма да я свърша никога.
Отдавна в главата ми се върти мисълта, че това е и една от причините да започна този блог, макар че май досега не съм го признавала гласно или писмено.
Простичкият факт, че обичам да пиша. Харесвам мисълта, че съм създала нещо.
И затова все още позволявам в съзнанието ми да се прокрадва мисълта, че би било хубаво да публикувам свои драсканици някъде, на място различно от "Лични дневници" или каквато там категория съм си избрала в началото. И те да бъдат четени от света, да предизвикват смут и спорове, да провокират хората да мислят и говорят, да създават свят без рамка, в който мисълта и думите нямат ограничения.
Обичам да пиша. Писането е едно малко бягство от заключените врати на рамката. Понякога един малък бунт.
Никога не съм искала да бъда писател, да публикувам, да ме четат. По-скоро не съм се стремяла към това. Сега вече не си спомням, какво съм искала. Не си спомням твърде много неща. Никой не ми е казвал, че не мога да пиша, че не ми се получава. Може би, защото не съм търсела признание. Така че причината не се корени в разбитите ми илюзии, че съм следващият велик ум на литературата.
В един момент просто осъзнах, че няма да се занимавам с това професионално. Твърде съм нередовна и непостоянна. Писането ми зависи от настроенията и емоциите ми. А идеите отлитат прекалено бързо. Паметта ми е най-големият предател, който познавам.
Всъщност основната спънка винаги е била неспособността ми да структурирам добре мисълта си, да следвам линията, без да измествам основоната тема и самоотвержеността да довърша започнатото.
Хаха, другата истина е, че не мога сама да съм си началник. Ако няма краен срок и човек, пред когото да отговарям за работата си, няма да я свърша никога.
Отдавна в главата ми се върти мисълта, че това е и една от причините да започна този блог, макар че май досега не съм го признавала гласно или писмено.
Простичкият факт, че обичам да пиша. Харесвам мисълта, че съм създала нещо.
И затова все още позволявам в съзнанието ми да се прокрадва мисълта, че би било хубаво да публикувам свои драсканици някъде, на място различно от "Лични дневници" или каквато там категория съм си избрала в началото. И те да бъдат четени от света, да предизвикват смут и спорове, да провокират хората да мислят и говорят, да създават свят без рамка, в който мисълта и думите нямат ограничения.
ЕДНО МОЕ ЕМБЛЕМАТИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ
73 бизнесмени спорят за приза "Мени...
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
73 бизнесмени спорят за приза "Мени...
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
ме бяха налегнали подобни мисли, даже и си помислих да не сте от тези, които четат/предчувстват бъдещето. Ами сега, направо се двуомя, какво да пиша, защото същите мисли ме бяха налегнали и мене, но не в такъв завършен вид, както при вас. Не бях се замислял никога, че може да има някъде си по света сродни мисли! Бях чувал, а имам и постинг за сродните души, но за сродни мисли- изумих се от съвпадението на мислите ти. Е бъди жива и здрава, не ти завиждам, но изненадата ми беше голяма. Спорна и успешна седмица от мен!
цитирайНяма значение. Няма значение, че има друг подобен пост. Напиши мислите, които се въртят в главата ти. Нещо, което си искал да кажеш/напишеш, но не си, е като неподарен подарък. Губи целостта си.
цитирай