ЖИВОТА СИ ГРАДЯ
(КАТО КЪЩА)

Живота си градя-
досущ като къща…
За да създаде уют за моята душа,
да ме пази от случайни пориви
на вятъра
и с топлина да ме прегръща…

Живота си градя- като къща-
защото това са пред човек
двата пътя-
да е живота му рушене 
или градене… 
На къщи и пътища…

Нечии къщи-животи
са останали накрая без прозорци-
така намръщени…

Но аз ще направя моята светла-
с много прозорци-
ще пусна- през светли завеси-
Слънцето в нея…

По цял ден ще има вътре
игра на светлини и сенки,
а аз ще пея...

Нощем пък ще се отдавам
на покоя и съня.
И понеже покрив още няма
моята къща-
нали сега я градя,
тъй като съм още 
в разцвета на младостта-
моят покрив засега е 
безкрайното небе,
и ще гледа отгоре съня ми
някоя безсънна звезда.

Живота си градя като къща-
най-трудно изливах основите,
но сега – с все по-голяма лекота
неуморно аз я градя…

И редя стените й- тухла по тухла-
те съдържат моите спомени –
безценно минало,
отишло някъде във Вечността…

Градя я моята къща- моят живот-
с моите безценни приятелства,
любови и драми,
с мойте сънища, дни и умения…
С моите бдения…

Градя я с тъгата си,
и с радостните мигове-
пъстра като живота да стане тя…
И над нея неуморно бдя.
Нали тя е живота ми.

Градя я и с моите бъдещи планове,
с идеи и мечти…
Окрилени от моята сила,
от моята любов, 
и свободно съзнание…
Градя я със знание.

Градя я със тухли-
моите спомени и мечти,
успехи и провали, 
с моите постижения…

А градежа споявам 
със смес от моите усмивки
и сълзи.
С горчилка –лекарство, и с мед-
за да има от всичко във нея…
За да мога пълноценно
да живея!…

Градя живота си- моята "къща",
а вътре застилам килими
от свежи и изсъхнали цветя,
събирани през пролетта и есента…
Плюс няколко снежинки-
за скрежна красота.
И дарове морски-
мидички, водорасли и пясък-
изхвърлени през лятото на брега
от някоя случайна вълна…

Неуморно "къщата" си градя,
И над нея бдя.
Градя, и си събирам в нея разни неща
оттук- оттам, за спомен-
и после ги редя 
по празните рафтове…

И грижливо от тях 
забърсвам праха.
Да си ги гледам-
да плача и да се радвам,
преди да заспя…

Вратите на моята къща-
на моят живот и дом-
аз ще оставя отворени…
За моят любим и моите приятели,
за познати и непознати 
прекрасни хора,
които срещам по света…

Със смях и гости 
ще е пълна тя.
И ще забравя,
и не ще позная вече
що е самота…

А леглото ми ще бъде
само със любов постлано,
и винаги- вярвам- ще има
с кого да го споделя…

А отвън- на двора- в градинка
най-красивите цветя 
ще посадя.
И всеки ден ще ги поливам.
Ще има и птици, които
да пеят във нея.

Ще има и езера-
много, много вода
и слънчева светлина-
в моята земя…

Живота си градя като къща,
и се моля
да успея да я довърша,
и невидими ангели 
да я пазят от ограбване и от разруха…
Защото с такава любов,
труд и търпение 
аз я градя!…

Р.S. А когато умра-
на хората и света
ще я завещая 
и подаря.

Всъщност тя е подарена
отсега…

05.10.2006