Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2006 17:44 - В памет на Стив Ъруин...
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4040 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.11.2006 11:21


image


                 В ПАМЕТ НА СТИВ ЪРУИН

Тази снимка я взех от Фотофорума /в който публикувам снимки и аз самата/- тя е направена от един човек от форума, (чийто ник е Evil_AVI) който беше сложил точно този надпис под снимката- "В памет на Стив Ъруин"... Забелязах я, и реших да я споделя с вас тук.
Както и някои /една малка част!/ от мислите ми за този така прекрасен и невероятен човек- и според мен, и според -сякаш!- всеки, който някога го е виждал или чувал- на живо или по ТВ-ята...
Той е човека, станал прочут като "Ловеца на крокодили" - поредица на "Animal planet", както и с други научнопопулярни филми на тази телевизия /за която Стив е същинска находка и безценно съкровище/- всички те с една обща цел, която ги обединява под един знаменател /както и всичко, което Стив е правил през живота си/- мисията и посланието му към милионите зрители по света е: "Обичайте природата (т.нар. "wildlife") и животните, и ги пазете!"
Днес наобяд гледах пак по "Animal planet" предаване в негова памет, та се сетих да посветя един постинг поне в блога ми на него! Мислех да направя това, още когато научих от Тв-ята новината за смъртта му, но тогава се разсеях нещо. Затова ви пиша за него сега.
В предаването  имаше паметни кадри от опасни приключения с негово участие, както и кратки интервюта- в които главната тема за разговор бе Стив и работата с него и преживените опасности- с операторите, с които той е работил. Всички са го обиквали, той наистина е /бил/ невероятен извор на енергия,  бликащ от ентусиазъм и неподправеност, добродушен хумор и ведрост, загриженост и любов към животните и хората... Не се е спирал на едно място. Бил е на стотици диви места по света, и все си е говорил с животните и ги е "гушкал", без никакъв страх, единствено с умерена доза предпазливост и умение, за да оцелее той и екипът му все пак всред всички тези опасни и често огромни животни- крокодили, акули, отровни змии, слонове и т.н. и т.н. Той наистина можеше да те накара да заобичаш /или поне да погледнеш с други очи/ и на най-гнусните или опасни, според нормалните хора, влечуги... 
Според мен / а и според други хора/ той си е бил белязан по рождение с тази дарба, и е бил невероятно чист по сърце и душа човек, който никога не се е колебаел и не е стоял със скръстени ръце. Винаги е знаел как да действа, и че трябва да действа в името на някаква кауза / и то не каква да е, а спасяването на природата на планетата ни.../ и го е правел, без да се замисли... Такава отдаденост и безстрашие, а и любов и вътрешен мир със себе си, с хората, дори със зверовете и света като цяло- се среща наистина много рядко... Той си е човек, "докоснат" от Бога, както се казва, според мен. Сигурна съм в това. 
И го обичам, като още милиони хора по света. Без да е преувеличение това- в случая- макар да звучи банално- си е самата истина.
Та този прекрасен човек, от тези, които се раждат един на милион, почина наскоро. Сигурно и вие знаете -ако сте гледали "Animal planet" преди и сте обърнали внимание на новината, която съобщиха по ТВ-ята в началото на октомври тази година- а именно че Стив Ъруин, прочут най-вече  като "Ловеца на крокодили" /едни от животните на които най-много се беше посветил/ е починал внезапно по време на снимки на ново предаване за "Animal planet", снимано този път под вода /той е правил всякакви предавания и снимки- вкл. подводни/, след като иначе миролюбивата риба Скат го пронизала право в сърцето с шипа на опашката си, докато той плувал край нея. Починал е за секунди буквално. Не са могли да направят нищо. Всички хора от екипа наоколо е трябвало да гледат безпомощно смъртта на този необикновен и така отдаден на работата си човек, който е бил освен всичко останало, и техен приятел!... И то убит от риба скат, от която да има най-много още един убит човек /и то случайно/ въобще... А е бил сред най-опасните животни на планетата /и най-отровните змии включително/, без нищо да му се случи, освен някакви безобидни рани от време на време... 
Този съдбовен и фатален снимачен ден се случва, когато Стив е на 44 години... Само!  В съвсем добра физическа форма... 
В каквато винаги май е бил- той е закърмен с дивата природа и любов към животните- роден е в Австралия, а семейството му е имало собствен зоопарк /грижите за който поема той от своите родители/ и казва, че се занимава с крокодили от 9-годишен! Заедно с баща си...

Според мен, този човек е един от малцината на този свят, който е живял и е умрял щастливо!... Напълно щастливо, сигурна съм! Живял е абсолютно пълноценно, имал е и прекрасно семейство, жена и деца, които също е водил със себе си навсякъде по света на разните експедиции, и въобще е правил всичко, което е желаел да прави. И то безспир и без почивка. Отдал се на това да предаде посланието си на хората да не се страхуват чак толкова от животните, дори от влечугите! Опитал се да сближи тези два все по-отдалечаващи се свята- но човека, и цивилизацията, която той е изградил и в която се е изолирал до голяма степен, и света на дивите животни и на природата, който е един и същ от векове, от хилядолетия дори!........
Това е била неговата мисия в живота, и той е успял да я изпълни идеално... И това го е правело щастлив и чувстващ се пълноценно и в мир със себе си и с всичко останало около него, всеки миг... Просто го зная... Усещам го някак...че така е било... Дълбоко в сърцето си.
Като стигнахме и до сърцето- неговото е било огромно и великодушно, адски естествено, незлобливо, благородно и добронамерено... Пълно с любов, учудване /като на едно дете!/, възхищение от онова, което вижда и загриженост- такава каквато само истинските хора притежават!... И умря внезапно, убит от шип на опашката на риба, забила се някак право в сърцето му! В същото това, преливащо от любов към животните сърце!
Но това не е грозен край, а напротив- красив! И то очакван, а не точно нелеп. Сред любимата му природа и животни. Разбира се, можеше оше дълго да живее и да продължава борбата си за запазване на околната среда, но и така е направил предостатъчно. И делото му със сигурност няма да бъде обвито в забрава- така или иначе този одухотворен и така земен австралиец просто се е загнездил вече твърде дълбоко в паметта и сърцата на хората.
Включително и в моето. 
Може би и във вашите.....

Мир на праха му!



Тагове:   Ъруин,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2770597
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49797
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип