Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2006 15:47 - Time for changes... As my BIRTHDAY comes!... :))))
Автор: candysays Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1369 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 27.11.2006 16:19


Време е за промени...За добро, де. Тъй като наближава (следващия понеделник е) моят 25- ти рожден ден... :)

Реших да сменям вече често темплейтите (съответно визията на блога ми), тъй като не мога да се спра окончателно на един-единствен, който най-да ми допада. Всички си имат различен чар, и съответно ще "дефилират" тук... ;) Както и да е. Само се надявам това да не обърква хората, които посещават блога ми, и са свикнали с определена негова визия... 
Но поне няма да трия- със сигурност!- обещавам. Тъй като съм фен на миналото, и на паметта... Съответно и на архивите, и хората, които пазят... Които съхраняват... Аз съм от тях, и винаги ще бъда!!!

Та сега- на темата. За рождения ми ден. 
Мога да ви пиша много... Ужасно дълго и от сърце. Но тъй като и без това не ме познавате в крайна сметка (само виртуално и "на части" ;), ще го давам по-накратко. 
Искам да кажа на всеослушание и пред колкото се може повече хора, колко се гордея със себе си, и с това че ставам на 25 (хем младо и свежо звучат тези години, с още сили и младежки ентусиазъм, хем зряло и мъдро- поне в моя случай- като старец се чувствам по душа и съзнание...)
Така- да обясня- може би не за всички хора това че си станал на еди колко си години, че си достигнал еди каква си възраст, е повод за гордост, но за мене специално Е. По простата причина, че съм човек, който е познал всякакви бездни и състояния (много от тях изключително и крайно болезнени и сякаш безнадеждни...), и смъртта през по-голямата част от живота ми, не е била много далеч от мен... от душата ми... 
Бях в нещо като капан, много дълги години... С примка на врата, както се казва... Но се преборих, свалих въжето (метафорично, разбира се) от себе си, снех ужасното бреме от сърцето и съзнанието си (с помощта навярно на моите искрени молитви към някаква висша сила, и на моята любов...към хората, а най-накрая и към себе си). Успях да преобърна нещата в живота си, начина по който се чувствам, на 180 градуса буквално... С някакви свръхчовешки (наистина!) усилия, които се налагаше да правя не за кратко време... Цели няколко безкрайно дълги сякаш години, от най-крехката ми младост. Аз наистина буквално възкръснах от пепелта си, досущ като митичната птица Феникс, за която написах един невероятен (както се оказа) разказ... 
Борих се, и в крайна сметка преобърнах нещата. Всичко вживота си. И цялата си енергия (на самоубиец по рождение) трансформирах в добро... В една безкрайна любов, и вяра, които извират от най-дълбоката ми същност, от мен самата, и затова зная, че никога (вече) няма да пресъхне този извор в мене... След като го открих в себе си, няма да загубя никога повече пътя към него-  научих се как да го поддържам вечно жив!... Наистина ВЕЧНО ЖИВ!
И ето- от най-нещастното създание на света, което искаше просто да умре, много дълго време, тъй като не знаеше как да живее, и какво да прави на този свят, и твърде много го болеше... от всичко...,и което се чувстваше твърде слаб и неспособен на нищо човек, се превърнах в невероятно силен човек, който толкова силно обича и вярва... в себе си, в Бог и във хората... Толкова силен човек, че започнах да се превръщам в Ангел-хранител за някои хора около мен... В човек, толкова истински  и състрадателен, и отзоваващ се на всеки зов, че може вече да лекува... Без лекарства. Само с вярата (в нещо, в някого) и с любовта си (към нещо, някого...) 
А какъв ад познавам... Какви бездни на душата, и какво безкрайно и бездънно отчаяние. Но това е вече минало. Наистина го зная. И никога нищо вече няма да бъде (и не е) същото. 

ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ, АЗ МОГА ДА ТВОРЯ ЧУДЕСА.... Може би защото повярвах в тях, защото са ми се случвали в моя личен, собствен и уникален (като на всеки човек) живот. 
ВЯРВАТЕ ИЛИ НЕ, ЗА МЕН Е ВАЖНОТО, ЧЕ АЗ ВЯРВАМ. И МОГА ДА ПРЕДАВАМ ТАЗИ СИ ВЯРА И ОБИЧ И НА ДРУГИ ХОРА... ДА ИМ ГИ "ВДЪХВАМ" НЯКАКСИ... (макар че не знам дали това може да става и чрез Мрежата... Малко ме съмнява това, но знам ли ;)

И т.н. и т.н. Изживях вече така наречената "тъмна нощ на моята душа"... Сега вече е утро. 
Да, събудих се в утринта. И бе красиво. Имаше навсякъде роса... И ослепителна слънчева светлина, която да облива очите ми, сърцето и душата ми, и която да успокоява сетивата ми... Да премахва страховете ми...
И зная, че една уютна къщичка, възглавница и любов ще ме чакат, когато реша отново да заспя... И нощта вече няма да е тъмна (за душата ми) каквато е била.............................................................................
Това е. Това е едно от чудесата (най-голямото!), което ми се е случило (още преди да навърша 25!, а на някои хора цял живот не се случва, и на 105 да станат...), и което искам да споделя... ТОЧНО СЕГА... Когато ще навърша 25 години, всеки момент... :) 
И да ме помислят някои от хората, които прочетат тези мои думи, този постинг, за луда- тяхна воля, не възразявам. ЗАЩОТО АЗ СЪМ ЛУД ЧОВЕК, НО ПО НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН... (защото, знаете, има и ужасни начини да си луд...) 

И когато събера у дома, моите най-близки приятели, за  да отпразнуваме заедно моят малък-голям личен празник (дай Боже, още такива- и сватба и всичко останало...) ще има кажа лично, и очи в очи, колко много се ГОРДЕЯ (не в лошия смисъл, в никакъв случай!)- със мсички тях, със себе си, с живота си... 

Който можах да направя красив. 

Който успях да направя от безкрайно тъмен и безнадежден- така светъл и чист... И истински.

Това пожелавам на всеки. Да има за какво да живее, и да се чувства, както се чувствам (вече) аз...

Защото моята душа не е далече... Тя е тук, на мястото си, и ме води неуморно напред..............................


"LIFE IS WHAT YOU MAKE IT,
AND IF YOU MAKE IT DEAD,
THAN REST YOUR SOUL AWAY...."

(Mother Love Bone- "Crown of thorns")



Тагове:   Time,   my,


Гласувай:
0
0



1. ady - Браво на теб
27.11.2006 16:02
има за какво да се гордееш:))))
цитирай
2. candysays - Благодаря ти, аdy!
27.11.2006 16:12
Написах всичко това, защото извира от сърцето ми, и то от доста време вече, и реших че просто трябва да го споделя, да го излея навън, и то не само с най-близките си, а с колкото може повече хора...
Защото "И В МРАКА ИМА СВЕТЛИНА" според мен (това ще бъде заглавието на бъдещата ми книга :)
И искам да го кажа на целия свят, на всеки човек, защото все още има (и зная- винаги ще има) твърде много мъка и отчаяние на тоя свят, и е по-добре човек да знае, докато ги изживява, че има и нещо друго.... Аз вече го зная. Преди не го знаех... Нямах ни най-малка представа какво е да си щастлив и спокоен, но сега имам!
И много малко ми е нужно вече, за да се чувствам така :))))
цитирай
3. sunflower - :)
27.11.2006 18:34
Разбирам те!
И много се радвам за теб! :)))))
цитирай
4. wildroses - "Нека бъде светлина,
27.11.2006 21:41
нека има цветя"...сетих се за текста на тази песен, която мн ми харесва...поста ти също ми звучи мн жизнерадостно:))) Чудесно е, че си усетила хармония в живота си и че искаш да я разпространиш.
цитирай
5. val - Надявам се изворът на твоята свобода да е Бог ..
29.11.2006 10:58
Надявам се твоята свобода да е от познаване на истината, защото само Истината ще ни направи свободни!

цитирай
6. candysays - Той, той! ;)))
29.11.2006 11:10
Поне така предполагам..... :)

А и от какво друго да е моята свобода?... Нали съм го написала 1 към 1- аз ВЯРВАМ. Това е... Друго няма.

Всъщност има- преди да започна да ВЯРВАМ, знаех как да ОБИЧАМ...
Този път наистина друго няма.........................:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: candysays
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2739135
Постинги: 682
Коментари: 8935
Гласове: 49795
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Книгата ми "ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ", 2014 г.
2. ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ... Мой проект за интервюта с най-различни хора, включително и съвсем неизвестни - за същественото в човешкия Живот
3. Аз избрах Любовта
4. Втората ми книга - "СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СЕ ПРЕРАЖДАТ В СЛЪНЦА"
5. Love letter to God
6. Моите залези. От една сестра /по душа/ на Малкият принц...
7. Душата ми е поле от слънчогледи...
8. Малко поток на съзнанието... Моето съзнание.
9. Нещо смислено..
10. Най-важното!...
11. Синята стая - време за Душата. Една моя фейсбук-страница.
12. За Детето - с Любов и уважение. Друга моя фейсбук-страница...
13. Блогът на Списанието на блог.бг
14. Един сайт, който създаде един специален човек за мен - с мои творби
15. Моят профил във Фейсбук
16. Интервю с мен за "Градското списание" - март 2014
17. За моята книга... Един от първите отзиви след отпечатването й.
18. Мое интервю за "Новата журналистика"
19. Най-добрият начин да живееш
20. Блогът, в който пиша за КНИГИ. Като читател.
21. Още един мой блог... ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ
22. Моят профил и моите текстове в прекрасния сайт ГНЕЗДОТО
23. Моят най-важен принцип